Земеделието донякъде изсветлено от еднодневните трудови договори

През миналата година обхватът на т.нар "еднодневни" трудови договори в земеделието се е повишил - производителите са склонни да назначават повече работници на това основание. Средният брой наети се увеличава от 13 на 15 за година, ръст е налице и при средното време, за което предприятията използват еднодневни договори - до 62 дни в сравнение с 48 през 2015 г.
 

Това са част от заключенията в анализ на изследователската компания "Индъстри Уоч", който е посветен на еднодневните договори. Мярката се въведе през месец юли 2015 г., като за нейните ползи и вреди се водиха разгорещени дискусии.
 

По мнението на анализаторите обаче ефектът ѝ е по-скоро позитивен и е налице в статистиките за заетостта в селското стопанство в периода от 2014 до 2016 г. Ускореното увеличение на броя на наетите лица през първото полугодие на миналата година, отчетено от статистиката, най-вероятно е причинено от изсветляване на селското стопанство посредством формализиране на сезонна заетост. Изпреварващият ръст на назначените лица в селското стопанство след като бяха въведени еднодневните договори е сигнал, че делът на неформалната икономика и недекларираната заетост в сектора намалява.
 

Няколко тенденции сочат, че въвеждането на еднодневните договори не измества традиционните трудови правоотношения. Средно през 2015 и 2016 г. 78 на сто от хората, които са били осигурени по еднодневни договори, не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения през същата тази година. Броят лица, осигурени чрез наемане по еднодневен договор за периода от месец юли 2015 г. до месец септември 2016 г., превишава 23 хиляди. От тях над 17.7 хил. не са се осигурявали на друго основание по трудови и служебни правоотношения и през 2014 г., или достига 76 на сто.
 

От своя страна, средният брой на дните, което наето по такъв договор лице отработва, е 4.2 дни в рамките на цялата година (при максимум допустими 90 работни дни). Тези данни са в подкрепа на хипотезата, че мнозинството наети по еднодневни договори лица са безработни, които не упражняват друга форма на заетост, или такива, които се трудят изцяло в сивата икономика.
 

Подобно заключение може да бъде направено и резултатите от направеното в рамките на изследването анкетно проучване сред около 800 земеделски производители. Сред производителите, които са ползвали подобни договори през 2016 г., около 86 на сто споделят, че работниците се притесняват да не загубят достъп до социални помощи. Това сочи, че предвиденият режим за запазване достъпа до обезщетения, помощи и услуги е особено важен фактор за приложимостта на еднодневните договори.
 

Най-значим разход за работодателите, според резултатите от проучването, е изглежда произтичащият от разяснителната кампания сред работниците за ползите регулацията – около 3/4 от тях са влагали допълнителни усилия да разяснят новия вид договор. Около 40 на сто от производителите смятат, че ползването на еднодневните договори е довело до ръст на разходите за счетоводни услуги, като над половината смятат времето за обработка на договор за един работник на около и повече от 5 минути.
 

Половината от респондентите считат, че работниците имат притеснения или трудности при попълването на своите лични данни. Тези пречки могат до определена степен да се преодолеят с изменения в процедурите и реда за попълване и отчитане на трудовите договори. Фактът, че над 45 на сто от респондентите предполагат, че работниците най-вероятно могат да намират друга работа без да им е нужно да спазват тези процедури е индикатор за все още значителния дял недекларирана заетост както в този сектор, така и изобщо за специфичната група потенциална работна сила (хора с ниско образование, трайно безработни, от маргинализирани групи и др.).
 

Независимо от трудностите, над 3/4 от фермерите, ползвали еднодневни договори през миналата година, планират да назначат работници на краткотрайна сезонна селскостопанска работа през следващите 12 месеца. Показателно е, че 2 пъти по-голям дял от земеделските производители, които са ползвали договори през 2016 г., смятат, че имат достатъчни възможности и капаците да ги прилагат, спрямо тези, които не са използвали такива договори.
 

Тези резултати са в подкрепа на хипотезата, че допълнителните усилия и разходи за работодателите в голямата си степен са еднократни – свързани с първоначалното запознаване с правната уредба и подготовка за администрирането на самите договори. В случай че уредбата се доразвие и облекчи допълнително, най-вероятно сред тези, които за пръв път ползват тези договори през 2017 г. голям дял ще продължат да го правят и занапред, считат анализаторите.

източник: expert.bg