Заплащане на извънреден труд при СИРВ

Сумираното изчисляване на работното време е гъвкава форма за отчитане на работното време, позволяваща да се отговори на нуждите на организацията на работния процес, когато той обхваща повече от 8 часа в денонощието и повече от 5 последователни дни в една календарна седмица. Сумираното изчисляване на работното време не е вид работно време. Такива са нормалното, намаленото, непълното работно време.

Работодателят има право да избере един от двата начина на отчитане на работното време: подневно или сумирано и да посочи това обстоятелство в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4а, ал. 1 от НРВПО). Характерна особеност на сумирано отчитане на работното време е, че нормативно установената продължителност на работното време се спазва средно за отделен предварително определен период – от 1 до 4 месеца (чл. 142, ал.3 от КТ), а не в работни дни, както при подневното отчитане на работното време и не за отделните месеци, съставляващи отчетния период. По този начин и балансът на работното и свободното от работа време се спазва средно за периода на отчитане. Сумираното отчитане на работното време позволява да се възлага труд повече от 8 часа в денонощието (12-часова работна смяна) и повече от 5 последователни дни в една календарна седмица (56-часова работна седмица). Предвид този принцип възложената допълнителна смяна при промяна на личния график на работник или служител не представлява възлагане на извънреден труд. Извънреден труд се получава, когато работодателят не съумее да постигне баланс на работното и свободното време средно за периода. Така в края на периода се установява, че работникът е положил труд в часове, надхвърлящи нормата на продължителност на работното време, за периода на отчитане, като този труд в повече се отчита като извънреден труд.

В случая работодателят не следва да отчита извънреден труд ежемесечно, когато е приел 4-месечен период на отчитане, предвид това, че балансът на работното и свободното от работа време се спазва средно за периода на отчитане. Позволено е работодателят да възложи повече работни смени през част от отчетния период и да ги компенсира с повече почивки през другата част от периода.

Графикът е прогнозен и планов документ за часовете възложен труд на работника през установения период на отчитане. Не бива да се забравя, че в предварителния график е забранено нормирането на извънреден труд - чл. 9а, ал. 3 от НРВПО казва, че сбора от работните часове по графика не следва да е по-голям от нормата на продължителност на работното време за периода на отчитане. Графикът подлежи на корекция по време на работата по него. Работодателят може да променя графика, в рамките на отчетния период, като стремежът му следва да е насочен към възможността часовете в работните смени да се изменят така, че да не бъде нарушена нормата за продължителност на работното време, зададена за периода на сумирано изчисляване на работното време и да се спазват междудневните и седмичните почивки, както и при осигуряване на почивка/време за хранене. Балансът при положен труд извън нормираното, може да бъде постигнат с допълнителни часове почивка за работника. В случай че работодателят не съумее да постигне необходимия баланс между работни часове и почивка, изменяйки графика и възлагайки допълнителни работни смени, в края на отчетния период ще се окаже, че един или повече работници са положили извънреден труд. Извънредният труд е фактически положеният, над нормата на продължителност на работното време. Съгласно чл. 9г от НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда, без да се преизчисляват и се заплащат от работодателя с увеличение.