Задължителни осигурителни вноски за самостоятелно заети лица, които се движат в рамките на Европейския съюз - част 2

Относимите правила към самостоятелно заетите лица са  следните:

Лице, осъществяващо дейност като самостоятелно заето само в една държава–членка на ЕС е обхванато от законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Това е основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, известно още като lex loci laboris – законодателството на държавата по трудова заетост. Според това правило лицата, които са самостоятелно заети само в една държава–членка на ЕС, са подчинени на законодателството на същата тази държава, т.е. обхванати са от системата за социална сигурност на държавата-членка в която работят. Това е държавата в която се дължат задължителните осигурителни вноски и от която, при необходимост, лицето ползва обезщетения. 

Пример: Гражданин на Гърция пребивава по смисъла на регламентите на територията на същата държава, но осъществява дейност като самостоятелно заето лице само в България. Лицето е обхванато от българското законодателство в сферата на социалната сигурност.  

Пример: Български гражданин пребивава по смисъла на регламентите на територията на нашата страна и осъществява дейност като самостоятелно заето лице само в България, но за предприятие, което е установено във Финландия. Въпреки че лицето не пресича граници на държави-членки, е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че предприятието е установено на територията на държава-членка (Финландия), различна от държавата в която е самостоятелната трудова заетост (България). 

Пребиваването по смисъла на регламентите се определя в зависимост от центъра на жизнения интерес на лицето, въз основа на критериите, които са залегнали в чл. 11 от Регламент  (ЕО) № 987/2009.

В хипотезата на lex loci laboris приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност не се удостоверява, тъй като в процедурно отношение не е предвидено издаването на удостоверение А1. По отношение на тези случаи в прилагащия регламент не е определено задължение за самостоятелно заетите лица да подават уведомление до институция на държава-членка. 

За целите на определяне на приложимото законодателство, лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като самостоятелно заети, се счита, че упражняват посочената дейност (основание чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Това означава, че тези лица са обхванати от законодателството на държавата–членка, която е била компетентна по отношение на тяхната социална сигурност, докато същите са осъществявали дейност като самостоятелно заети и която държава впоследствие изплаща въпросните обезщетения. В случая става въпрос основно за краткосрочни обезщетения (например при болест, майчинство и т.н.), тъй като в основния регламент изрично е посочено, че това правило не се прилага по отношение на пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период (основание чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

В разглежданата хипотеза приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност не се удостоверява, тъй като в процедурно отношение не е предвидено издаването на удостоверение А1. По отношение на тези случаи в прилагащия регламент не е определено задължение за лицата да подават уведомление до институция на държава-членка.