Задължителни осигурителни вноски за самостоятелно заети лица, които се движат в рамките на Европейския съюз - част 1

Както всички граждани на Европейския съюз (ЕС), самостоятелно заетите лица с европейско гражданство[1]  също се ползват от правото на свободно движение в рамките на държавите–членки и това е гарантирано още с първичните източници на законодателството на Съюза[2].

Тези два регламента се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС (навсякъде по-надолу в това число условно включваме Конфедерация Швейцария и държавите от ЕИП – Норвегия, Исландия, Лихтенщайн) по отношение на така наречените „традиционни клонове“ на социалната сигурност и то спрямо граждани на Съюза[3], които се движат между държавите-членки – т.е. при наличие спрямо лицата на трансгранична ситуация. 

Пример: Български гражданин осъществява дейност като самостоятелно заето лице на територията на България и Гърция. Налице е трансгранична ситуация (движение между държави-членки на ЕС). Случая попада в приложното поле регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. 

Легална дефиниция на „дейност като самостоятелно заето лице“ за целите на прилагане на координационните правила е въведена с чл. 1(б) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение. За дейност, осъществявана на територията на България, като самостоятелно заети се разглеждат: 

- самоосигуряващите се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО): лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1,2 и 4 от кодекса и

- тези, които полагат труд без трудово правоотношение (така наречените „граждански договори“), ако за тази дейност подлежат на държавно обществено осигуряване: лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.

Гарантиране правото на свободно движение, включително по отношение самостоятелно заетите лица, е извършено чрез въвеждане с Регламент (ЕО) № 883/2004 на принципа за само едно приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност, както и посредством регламентиране на самите правила за определяне на приложимото законодателство. 

Определяне на приложимото законодателство в съответствие с регламентите на ЕС по същество представлява определяне на държавата-членка на ЕС, която е единствено и изцяло компетентна по отношение социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която се внасят задължителните осигурителни вноски и от която, при необходимост, лицето ползва права във връзка със социалната сигурност.  

Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1, чието пълно наименование е: „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“. Институцията в България, която е оправомощена да определя и удостоверява приложимото законодателство в съответствие с регламентите на ЕС, е Национална агенция за приходите (НАП). Важно е да се подчертае, че в определени ситуации самостоятелно заетите лица, са задължени да уведомят съответната институция, независимо дали желаят или не удостоверяване на приложимото законодателство. 

_____________________
[1] Има се предвид гражданство на държава, която е членка на ЕС;
[2] В тази връзка виж чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност);
[3] При определени условия регламентите се прилагат и спрямо граждани на трети държави, ако кумулативно са изпълнени следните изисквания: лицата да пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и да са обхванати от системата за социална сигурност в дадена държава–членка и при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност. Определени държави–членки не прилагат тези регламенти спрямо гражданите на трети държави, а именно: Обединеното кралство и Дания. Това се отнася, също така, за Конфедерация Швейцария и държавите от ЕИП (Норвегия, Лихтенщайн, Исландия).