Възнаграждение за личен труд на съдружник в ООД

Съдружниците в ООД подлежат на задължително социално и здравно осигуряване за периодите, през които упражняват дейност в дружеството. Те биха могли да се осигуряват по договор за управление и контрол, по трудов договор или като самоосигуряващи се лица, в зависимост от това каква дейност извършват в дружеството. 

Ако съдружниците се осигуряват като самоосигуряващи се лице, на основание на разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (т.е. само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО), като разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО им предоставя възможност по тяхно желание да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (т.е. и във фонд „Общо заболяване и майчинство“).

Ако са родени след 31.12.1959 г., съдружниците освен във фонд „Пенсии“ на ДОО, на основание на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, подлежат и на допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, освен ако са се възползвали от предоставената възможност за промяна на осигуряването и са прехвърлили натрупаните по индивидуалната им партида средства от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. В този случай те ще бъдат осигурени само във фонд „Пенсии“ на ДОО с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд.

В случай че бъде сключен договор за управление, на основание разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, съдружниците ще бъдат задължително осигурени за всички осигурени социални рискове.

Освен на социално осигуряване, съдружниците в ООД подлежат и на задължително здравно осигуряване.

В случая, по решение на Общото събрание на дружеството, в протокол може да се определи възнаграждението за личен труд на един от съдружниците, като сумата трябва да се изплаща след удържането на осигурителни вноски и данък. Възнаграждението за положения личен труд може да бъде различно през месеците в зависимост от вида, количеството и качеството на положения труд.

На основание § 1, т. 26, б. “и“ от ДР на ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се приравняват на „трудови правоотношения”.

Следователно за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд от съдружник в дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор.

Съгласно даденото в закона определение относно възнагражденията, изплащани за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения, като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за авансово облагане и годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.

Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен от платеца за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. С други думи, ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати. Удържането и внасянето на данъка се прави от платеца на дохода.

В случая самоосигуряващото се лице, което ще получава суми за положен личен труд, трябва да се осигурява и като самоосигуряващо се лице. Осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху осигурителен доход, определен по реда на Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Когато лицето е във временна неработоспособност, осигуряването зависи от вида на осигуряването, което е избрало – за всички рискове или само за фонд „Пенсии“.  

Самоосигуряващото се лице като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд в дружеството, има задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.

Данъкът върху доходите от възнаграждения за положен личен труд от самоосигуряващи се лица се определя по реда на чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и следва да бъде включен в декларация образец 6.

При реално положен личен труд в дружеството и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели.

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.

Дължимите осигурителни вноски върху възнагражденията, изплащани на самоосигуряващите се лица за положен личен труд в дружеството, се внасят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, т.е. внасят се от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

При изплащане на възнаграждение на самоосигуряващото се лице за положен личен труд във фирмата за авансово удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ следва да се подаде декларация образец 6 в срок от 01-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

Самоосигуряващите се лица подават декларация образец 6 еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

За самоосигуряващото се лице като физическо лице, получило доход от възнаграждение за положен личен труд, също така възниква задължение да подаде годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ. Възнаграждението за положен личен труд следва да се отрази в Приложение 1 Доходи от трудови правоотношения.

Документите, които се издават за документиране на разхода за положен личен труд, трябва да са съобразени с чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО.

С уважение:

Още за личен труд:

Нормативна рамка

КСО

ЗДДФЛ

ЗСч

ЗКПО