Трудова дейност и осигуряване на лице, постоянно пребиваващо в САЩ

От запитването не става ясно какво е гражданството на лицето. Този въпрос има значение за достъпа до българския пазар на труда. Принципът е, че той е отворен за български граждани и граждани на държавите членки на ЕС, а за гражданите на трети страни, напр. САЩ, може да бъде разрешен достъп до пазара на труда при определени условия и предпоставки.

Ако лицето е с българско гражданство или гражданство на държава членка на ЕС (независимо, че пребивава в САЩ), няма пречка с него да се сключи трудов договор за дистанционна работа (надомна работа или работа от разстояние), който ще е и основание за осигуряване. В зависимост от спецификите на дейността и предоставяните услуги е възможно и да се сключи граждански договор, например за консултантски услуги. Такова правоотношение също може да е основание за осигуряване у нас (вж. чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО:  Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец).

Ако лицето е български гражданин и е осигурено по трудов договор, за него ще се дължат и здравноосигурителни вноски. Само ако е самоосигуряващо се лице, то може да се освободи от внасянето им. Според чл. 40а, ал. 1 ЗЗО българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.

Ако лицето е гражданин на държава извън ЕС, назначаването му у нас с трудов договор е значително по-сложно като процедура. То предполага и лицето фактически да пребивава в България. По принцип, Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност, Законът за чужденците в Република България и подзаконовите актове по тяхното прилагане целят: (а) да защитят интересите на работниците и служителите в страната, като не допуснат безконтролен приток на по-евтина работна ръка отвън; и (б) да обезпечат изпълнението на ангажиментите на България, произтичащи от членството в ЕС и разположението й на външната граница на Съюза. Затова и режимът като цяло е рестриктивен, а процедурите съдържат правни гаранции за предварителната проверка на лицата по отношение на тяхната надеждност и опазване на сигурността.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, когато: (1) общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто; (2) предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд; (3) гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

Възможно е да се помисли за издаване на разрешение на лицето за извършване на дейност на свободна практика. Според чл. 44, ал. 1 ЗТМТМ Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България. Казано с други думи, и тук се изисква лицето да пребивава в страната. Тъй като във въпроса е изрично посочено, че то няма намерение да се установява у нас, по-нататъшните детайли за режима на работа на чужденци в България тук са излишни.