Тълкувателно решение № 2 на ВАС от 02.02.2022 г. във връзка с приемане на доход на СОЛ с неустановен произход за осигурителен доход и тежест за доказване на посочени в ревизионен акт факти

На своя сайт ВАС е публикувал Тълкувателно решение № 2 по тълкувателно дело в което се разглеждат следните 2 въпроса:

Първият е счита ли се, че доход с неустановен произход е от трудова дейност и се явява осигурителен доход при определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, която представлява установен при ревизия недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били нужни за направа на доказани разходи през съответния данъчен период, но доходите, ползвани за направа на разходите, са с неустановен източник, респективно са укрити?

Вторият поставен въпрос касае това чия е тежестта по доказване на посочения по-горе факт в съдебно производство по оспорване на ревизионен акт, с който са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.?

Предметът на тълкувателното дело касае само ФЛ, които са СОЛ и са задължени да внасят авансово осигурителни вноски, както и изравнителни вноски за определянето на окончателните им размери по чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО за фонд „Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване по чл. 157, ал. 6 от КСО, а също и за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за трудовата си дейност.
 
В Тълкувателното решение се посочва, че съдебните състави на ВАС са имали известни разлики в решенията си.  

Една част от тях приема, че презумпцията по чл. 123, ал. 1 от ДОПК е приложима и при установяване на задължения за осигурителни вноски на основание чл. 124а от ДОПК. В техните решения е посочено, че при оспорване на установените осигурителни вноски, в тежест на ревизираното лице е да обори констатациите в ревизионния акт, че така установеният облагаем доход е от трудова дейност, доколкото по силата на чл. 10, ал. 1 от КСО именно доходът от трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а е осигурителен такъв. Тук е посочен доводът, че за целите на задължителното обществено осигуряване, до доказване на противното, укритият облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова дейност или приравнена на нея от КСО дейност и формира осигурителен доход в законово определените размери.

Друга част от съдебните състави счита, че е в тежест на НАП да докаже, че установеният в ревизионното производство недостиг представлява укрит доход от трудова дейност, защото именно НАП твърди това, както и че липсва законова презумпция за този факт. В решенията от тази група се приема, че за СОЛ задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до прекъсването  или прекратяването ѝ. Излагат се доводи, че наличието на укрит доход или недостиг на парични средства, вследствие превишение на разходите над доходите, е основание да се проведе ревизия по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и за определяне на задължение за данък, но само на тази база не може да се приеме, че ревизираното лице е упражнявало трудова дейност, както и да се определят задължения за внасяне на осигурителни вноски.

В крайна сметка Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС решава, че няма законова презумпция, че доход с неустановен произход е от трудова дейност и се явява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, когато има установени при ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказани разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на паричните средства, осигурили въпросните разходи. Същевременно тежестта да докажат посочения факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК за периоди след 15.02.2011 г., пада върху органите по приходите.