Становище на НАП за сроковете за деклариране и внасяне на данъци и осигурителни вноски по време на извънредното положение

ОТНОСНО: Срокове за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2019 г. и прилагане на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) във връзка с  § 27, ал. 2 и 3 и § 28 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП)
 
По повод § 27, ал. 2 и 3 и § 28  от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР)  на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), и във връзка с прилагане на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), съответно сроковете за подаване на декларация обр. №6 по Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13) от самоосигуряващите се лица, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище:

I. Съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗМДВИП през 2020 г. срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2019 г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон се удължава до 30 юни. Предвид препратката към чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, цитираната разпоредба може да се прилага само от физически лица, които през 2019 г. са извършвали стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), в т.ч. еднолични търговци, както и земеделски стопани, които на основание чл. 29а от ЗДДФЛ са избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон. В тези случаи срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е 30 юни 2020 г., като в същия срок се внася и дължимият по декларацията данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. В случай че тези лица желаят да ползват отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне, на основание § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗМДВИП, следва да подадат годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и да внесат дължимия по декларацията данък в срок до 31 май 2020 г. Тъй като 31 май 2020 г. е неприсъствен ден (неделя), срокът за ползването на отстъпка в тези случаи изтича на 1 юни 2020 г.

Съгласно § 28 от ПЗР на ЗМДВИП лицата по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ прилагат съответно § 25, като срокът за подаване на годишната данъчна декларация е до 30 април 2020 г. Следователно физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, в т.ч. едноличните търговци, както и земеделските стопани в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ, следва да декларират дължимите за 2020 г. авансови вноски, определени в съответствие с правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в срок до 30 април 2020 г. За целта те могат да попълват само Част I, Част II и Част IX на Приложение №2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г.

Запазват се сроковете за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. от лицата, придобили доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както и сроковете за внасяне на дължимия по декларацията данък. Крайният срок за подаване на декларацията в тези случаи е 30 април 2020 г., а при ползване на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне – 31 март 2020 г., като в същите срокове се внася и дължимият по декларацията данък върху общата годишна данъчна основа.

Когато едно физическо лице през 2019 г. е придобило както доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, така и доходи, подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, е необходимо да се процедира по следния начин:
- в срок до 30 април 2020 г. лицето е задължено да декларира доходите си, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като попълва образец 2001 и съответните приложения към декларацията, в зависимост от вида на придобитите доходи (от трудови правоотношения; от друга стопанска дейност; от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; от продажба или замяна на имущество или други доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ). В същия срок лицето трябва да внесе дължимия по декларацията данък върху общата годишна данъчна основа, както и да декларира дължимите авансови вноски за 2020 г. за доходите от стопанската си дейност като едноличен търговец, като попълва Част I, Част II и Част IX в Приложение №2;
- в срок до 30 юни 2020 г. (съответно 1 юни 2020 г. при ползване на отстъпка от 5 на сто) лицето е задължено да декларира доходите си, подлежащи на облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, като за целта подава нова декларация, в която описва всичките си доходи за 2019 г., включвайки и тези, подлежащи на деклариране в Приложение № 2. В същия срок се внася и дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, определен на ред 17 (ред 19 при ползване на отстъпка) в Част ІV на Приложение №2.

II. Във връзка с внасяне на окончателните осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, и сроковете за подаване на декларация обр. №6 по (Наредба №Н-13) от самоосигуряващите се лица,  е необходимо да се има предвид следното:

На основание чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по смисъла на същия кодекс (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване  и  в  размерите  за  фонд  „Общо  заболяване  и  майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на  данъчната  декларация.  В общия случай годишният осигурителен доход се определя  като  разлика  между декларирания облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, освен с разпоредбите на кодекса (на основание чл. 4, ал. 11 от КСО), е доразвит в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). На основание чл. 2, ал. 3 от наредбата самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. С ал. 4 на чл. 2 от НООСЛБГРЧМЛ също е указано, че окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който самоосигуряващият се е упражнявал трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Окончателните осигурителни  вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока  за  подаване  на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.

Разглеждайки разпоредбите на КСО систематично и в цялост, както и нормативните актове по прилагането му (включително и НООСЛБГРЧМЛ), безспорно е видна волята на законодателя окончателните осигурителни вноски да се определят в годишен аспект върху доходите от всички извършвани дейности от самоосигуряващото се лице през календарната година. По този начин е изпълнена императивната разпоредба на чл. 6, ал. 2 от КСО и се реализира равнопоставеността, заложена като принцип в осигуряването с чл. 3, т. 3 от кодекса.

В този смисъл, неслучайно законодателят е предвидил думите „годишната  данъчна  декларация“ и „декларацията“ в разпоредбите на чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 4,     ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ да бъдат в единствено число.

С оглед посоченото, когато самоосигуряващото се лице през календарната година е упражнявал една трудова дейност и се е осигурявал в качеството си на едноличен търговец (включително, когато се облага с патентен данък по Закона за местните данъци и такси) или земеделски стопанин, който е избрал доходите му да бъдат обложени по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ в това си качество, внася авансовите си месечни вноски, прави годишното изравняване на осигурителния доход и дължи окончателните осигурителни вноски до 30 юни 2020 г. В същия срок подава и декларация обр. №6 по реда на Наредба №Н-13.

Когато самоосигуряващото се лице упражнява една трудова дейност, за която е задължено да декларира облагаемите си доходи  от тази  дейност до 30 април 2020 г., едновременно и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ подава Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2019 г. и прави годишното изравняване на осигурителния доход. В този срок следва да внесе окончателните осигурителни вноски и да подаде декларация обр. №6 по реда на Наредба №Н-13.

Когато през календарната година самоосигуряващото се лице извършва дейности на различни основания съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, внася авансовите си месечни вноски за едно от основанията по негов избор и прави годишното изравняване на осигурителния доход по посочения в КСО ред. На основание цитираните по-горе разпоредби може да се направи извод, че няма пречка самоосигуряващото се лице да изпълни законоустановените си задължения, като съобразно данните за облагаемите си доходи от всички дейности направи годишното изравняване на осигурителния доход (за облагаемите доходи от всички дейности) съгласно справката към годишната данъчна декларация, подаде декларация обр. №6 и внесе дължимите окончателни осигурителни вноски в срок до 30 април 2020 г., независимо че за другата дейност крайният срок може да бъде 30 юни 2020 г.

В случаите, в които самоосигуряващото се лице следва да декларира доходите си от упражняваните дейности веднъж в срок до 30 април и повторно в срок до 30 юни 2020 г. с подаването на всяка от годишните данъчни декларации прави годишно изравняване за всяка от дейностите. Подава декларация обр. №6 по реда на Наредба №Н-13 в срок до 30 април 2020 г. с дължимите месечни авансови осигурителни вноски и окончателните осигурителни вноски за съответната дейност до 30 април 2020 г.  В този срок се внасят така определените дължими осигурителни вноски.

Предвид декларираните в срок до 30 юни 2020 г. с нова (втора) годишна данъчна декларация облагаеми доходи от всички дейности, следва да извърши повторно определяне на окончателният размер на осигурителния доход от всички дейности. В посочения срок следва да подаде и нова, допълваща декларация обр. №6, в която се попълва само размерът на установената положителна разлика за съответното задължение. В същия срок внася окончателните осигурителни вноски за тази дейност.

III. По отношение на лицата, подлежащи на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), които извършват годишно изравняване  на  осигурителния  доход  съгласно  данните  от данъчната  декларация:

Лицата, които внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, (лица които не подлежат на здравно осигуряване на друго основание от закона), следва да подадат Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2019 г. едновременно и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ - до 30 април 2020 г. с попълнена Таблица 2, в която да определят окончателния размер на здравноосигурителния доход за годината, върху който се дължат здравноосигурителни вноски. В същия срок се внесят и окончателните задължителни здравноосигурителни вноски.

Лицата, които внасят здравниосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не подават декларация обр. №6 по реда на Наредба №Н-13.

Като често срещани в практиката случаи могат да бъдат разгледани следните примери:

1. Самоосигуряващо се лице следва да направи годишно изравняване на осигурителния си доход за 2019 г. съгласно справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. През годината, извън дейността си като ЕТ, лицето е получило доходи от наем. В този случай облагаемият доход от наем се декларира на ред 6, Част І в Приложение №4 на годишна данъчна декларация, която се подава в срок до 30 април 2020 г. В този случай доходът получен от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество не е свързан с трудовата дейност на лицето в качеството му на ЕТ. Следователно самоосигуряващото се лице за облагаемите доходи от дейността си като ЕТ подава нова годишна данъчна декларация в срок до 30 юни 2020 г., прави годишното изравняване на осигурителния доход  съгласно справката към тази годишна данъчна декларация. В същия срок следва да подаде декларация обр. №6,  и внесе дължимите осигурителни вноски.  

2. През 2019 г. самоосигуряващо се лице е упражнявало едновременно трудова дейност като собственик на ЕООД и ЕТ, чийто доходи се облагат по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. От двете дейности е реализирало облагаеми доходи, върху които следва да направи годишно изравняване на осигурителния си доход съгласно справката към годишната данъчна декларация. През годината лицето е избрало да внася авансовите си месечни осигурителни вноски на основание дейността си като собственик на ЕООД. В случай че самоосигуряващото се лице желае да се възползва от удължения до 30 юни 2020 г. срок за деклариране на доходите от дейността си като ЕТ, е необходимо да има предвид следното:

За доходите от упражняване на личен труд като собственик на ЕООД самоосигуряващото се лице попълва Приложение 1, Част І, ред 1, колона 4 с код 102 на годишната данъчна декларация и прави годишно изравняване на осигурителния си доход съгласно справката към декларацията само за дейността си като собственик на ЕООД. Подава декларацията в срок до 30 април 2020 г. В същия срок подава декларация обр. №6 и внася дължимите осигурителни вноски за дейността си като собственик на ЕООД.

В срок до 30 юни 2020 г. попълва нова годишна данъчна декларация за всички доходи, подлежащи на облагане за годината (Приложение 1, Част І, ред 1, колона 4 с код 102 за дейността си в ЕООД и Приложение 2, част ІІІ, ред 9.3 за дейността си като ЕТ) и прави годишно изравняване на осигурителния си доход съгласно справката към годишната данъчна декларация за доходите си от двете дейности. В същия срок внася дължимите окончателни осигурителни вноски за дейността си като ЕТ (дължимите осигурителни вноски за дейността си като собственик на ЕООД са внесени до 30 април 2020 г.) и подава нова декларация обр. №6 за разликата, с която се увеличава размера на декларираното задължение.

източник: nap.bg