Спогодба между правителството на Р България и правителството на Грузия за регулиране на трудовата миграция

В брой 93 от 26 ноември 2019 г. на Държавен вестник е обнародвана:


(Утвърдена с Решение № 642 от 1 ноември 2019 г. на Министерския съвет. В сила от 5 ноември 2019 г.)

Правителството на Република България и правителството на Грузия (наричани по-нататък поотделно „Страна“ и заедно „Страните“),
убедени, че трудовата миграция е явление от взаимен интерес за двете държави и може да допринесе за икономическото и социалното развитие, да улесни културното разнообразие и обмена на технологии,
като признават необходимостта да се осигури спазването на правата, задълженията и гаранциите в съответствие с националните законодателства на Страните и съответните международни споразумения, по които двете държави са страни,
които имат за цел да задълбочат сътрудничеството и приятелството между Страните в контекста на външната и на миграционната им политика,
се споразумяха за следното:

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1
1. Органите на Страните, които отговарят за изпълнението на тази Спогодба (наричани по-нататък „Упълномощени органи“), са:
1) за Република България – Министерството на труда и социалната политика;
2) за Грузия – Министерството на вътрешно разселените лица от окупираните територии, труда, здравето и социалните въпроси.
2. Упълномощените органи по ал. 1 определят за изпълнението на тази Спогодба следните институции (наричани по-нататък „Компетентни институции“):
1) в Република България – Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика;
2) в Грузия – Департамента по труда и социалната политика на Министерството на вътрешно разселените лица от окупираните територии, труда, здравето и социалните въпроси.
3. Понятията по тази Спогодба се тълкуват в съответствие с националното законодателство на съответната Страна, в която е възникнало правоотношението по Спогодбата, и във връзка с прилагането им.

Член 2
1. Спогодбата се прилага за следните категории работници, които са граждани на една от Страните, имат сключен трудов договор по тази Спогодба и притежават необходимото разрешение за пребиваване на територията на другата Страна:
1) работници за първоначален период до една година и с възможност за последващо разрешаване на пребиваване за общ срок до три години;
2) сезонни работници за период до девет месеца годишно.
2. За категориите работници по ал. 1 не се изисква разрешение за работа.

Член 3
1. Влизането, пребиваването и заетостта на граждани на Република България и на Грузия на територията на другата Страна по тази Спогодба се регламентират от националното законодателство на приемащата Страна.
2. Наетите работници могат да бъдат придружавани от членове на техните семейства в съответствие с националното законодателство на приемащата Страна.

Глава втора
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО ЗА ЗАЕТОСТ

Член 4
Набирането на работници за налични предложения за работа се извършва от Компетентната институция на изпращащата Страна в съответствие с Процедурите за прилагане на тази Спогодба.

Член 5
1. В рамките на своя бюджет Компетентните институции извършват следните дейности по посредничество за заетост:
1) обмен на информация относно предложения за работа, получени от работодатели на територията на съответната Страна;
2) подбор на работници (наричани по-нататък „Кандидати“) на два етапа:
а) предварителен подбор – по документи;
б) окончателен подбор – чрез одобрение от работодателите;
3) съдействие при трудовото договаряне и при подписването на трудови договори от одобрените Кандидати;
4) предоставяне на подписалите договори работници на необходимата информация на официалния език на изпращащата Страна относно условията на пребиваване, труд, социално и здравно осигуряване, жилищно настаняване и завръщане.
2. Предложенията за работа са предмет на Процедурите за прилагане и съдържат информация относно:
1) икономическия сектор и географския регион, в който ще се осъществява дейността;
2) броя на работниците, които ще бъдат наети;
3) професионалната квалификация и другите изисквания, на които работниците трябва да отговарят за наемането им;
4) крайния срок за подаване на документи и за подбора на Кандидати;
5) продължителността на заетостта;
6) обща информация за условията на труд, заплащането, жилищното настаняване и други условия на живот;
7) датата, на която се очаква одобрените Кандидати да започнат работа;
8) заплащането на разходите за пътуване до и от територията на изпращащата Страна;
9) друга информация, предвидена в Процедурите за прилагане.
3. Компетентните институции създават Съвместна комисия за подбор (наричана по-нататък „Комисията“), която работи по ред, определен в Процедурите за прилагане.
4. Комисията е съставена от равен брой представители на Компетентните институции и има следните функции:
1) определя критериите за подбор въз основа на получените предложения за работа при спазване на принципа на равнопоставеност;
2) предоставя услуги по консултиране и съдействие на Кандидатите по време на целия процес на подбор.

Член 6
1. Подборът на Кандидатите според професионалната им квалификация на основата на представените документи се извършва от Компетентната институция на изпращащата Страна по реда, определен в Процедурите за прилагане.
2. Компетентната институция на изпращащата Страна, по искане и за сметка на работодателите, организира интервюта и/или практически изпити за съответната професия в съответствие с предложението за работа.
3. Окончателният подбор на Кандидатите се извършва от работодателите по реда, определен в Процедурите за прилагане.
4. Кандидатите, които са преминали окончателния подбор, преминават през медицински преглед за сметка на работодателя в изпращащата Страна.

Член 7
1. Преди заминаването одобрените Кандидати и Компетентните институции трябва да разполагат с оригинал на под­писан от работодателя срочен трудов договор в съответствие с националното законодателство на приемащата Страна.
2. Пътните разходи на работниците до и от приемащата Страна са за сметка на работодателя.

Член 8
1. Заявленията за визи по тази Спогодба се обработват с предимство от компетентната консулска служба на приемащата Страна на територията на изпращащата Страна в съответствие с националното законодателство на Страните и международните договори, приложими за тях. Визата включва вида, целта и продължителността на престоя в приемащата Страна.
2. Работниците получават необходимите разрешения за пребиваване в съответствие с националното законодателство на приемащата Страна.
3. Компетентната институция на изпращащата Страна информира работниците за датата и мястото на пристигането им, а Компетентната институция на приемащата Страна координира с работодателите организацията на тяхното посрещане и настаняване.

Глава трета
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО УСЛОВИЯТА НА ТРУД И СОЦИАЛНИТЕ ПРАВА

Член 9
1. Работниците имат същите трудови права и задължения като местните работници и се ползват от еднаква защита на работното място в съответствие с националното законодателство на приемащата Страна.
2. Работниците се ползват от същата правна защита като местните граждани относно техните лични и имуществени права в съответствие с националното законодателство на приемащата Страна.
3. Компетентната институция на приемащата Страна извършва проверки по жалби и сигнали на работниците за нарушения на трудовите им права.

Член 10
Трудовото възнаграждение на работниците и условията им на труд се определят в сключените трудови договори и са в съответствие с действащите колективни трудови договори или, при липсата на такива, с националното законодателство на приемащата Страна, приложимо към местните работници със същата професия и квалификация.

Член 11
Страните се споразумяват, че в областта на социалната сигурност ще се прилага националното законодателство на съответната приемаща Страна.

Член 12
Споровете, възникнали между работодателите и работниците, се решават в съответствие с националното законодателство на приемащата Страна.

Глава четвърта
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЗАВРЪЩАНЕТО НА РАБОТНИЦИТЕ МИГРАНТИ

Член 13
1. При подписване на трудовия договор работниците подписват също и декларация, с която се задължават да се завърнат в изпращащата Страна след изтичане на срока на законното им пребиваване и да представят лично своя международен паспорт пред консулската служба на приемащата Страна в едномесечен срок след завръщането си.
2. Неизпълнението на задължението по ал. 1 се взема предвид при разглеждането на ново заявление за получаване на разрешение за пребиваване, подадено пред органите на приемащата Страна.

Глава пета
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА СПОГОДБАТА

Член 14
1. В шестмесечен срок от влизането на Спогодбата в сила Упълномощените органи подписват Процедури за прилагането й.
2. Упълномощените органи обменят информация за националното си законодателство, както е предвидено в Процедурите за прилагане.
3. Създава се Съвместен комитет за координация, включващ равен брой представители на Страните (наричан по-нататък „Комитетът“).
4. Комитетът разглежда и решава след консултации и преговори спорове и противоречия, възникнали при прилагането на тази Спогодба.
5. Комитетът се събира не по-малко от един път годишно, последователно в Република България и в Грузия, по взаимнодоговорени условия и ред.

Член 15
1. Спогодбата се сключва за първоначален срок от пет години, като действието й се продължава автоматично за последващи периоди от по три години.
2. Спогодбата влиза в сила от датата на получаване по дипломатически път на последното уведомление за изпълнението на процедурите, необходими за нейното влизане в сила.

Член 16
1. Спогодбата може да бъде изменяна чрез взаимно писмено съгласие на Страните. Измененията се вписват в отделни протоколи и влизат в сила в съответствие с процедурите по чл. 15, ал. 2. Протоколите са неразделна част от тази Спогодба.
2. Страните се информират по дипломатически път за промени в институциите по чл. 1, ал. 2. В този случай ал. 1 не се прилага.

Член 17
1. Всяка от Страните може да спре изцяло или частично действието на тази Спогодба за определен период, когато се засягат националната сигурност, общественият ред или общественото здраве. Спирането на действието влиза в сила след уведомлението до другата Страна по дипломатически път.
2. Действието на Спогодбата може да бъде прекратено от всяка от Страните с писмено уведомление по дипломатически път. В този случай Спогодбата прекратява действието си след изтичането на 90 дни от получаването на уведомлението за прекратяване.
3. В случаите по ал. 1 и 2 правата, придобити от работниците, се запазват по реда и при условията, предвидени в националното законодателство на съответната Страна.
Подписана в Тбилиси на 30 септември 2019 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, грузински и английски език. В случай на различия в тълкуването меродавен ще бъде английският текст.