Вие сте тук: ЗБУТ Работно време Разлика в полагаеми почивки на шофьори на различни тежкотоварни автомобили

Разлика в полагаеми почивки на шофьори на различни тежкотоварни автомобили

Отговор, предоставен от
Аспасия Петкова

на 08 Юни 2021

Tags: СИРВработно времетранспортни дейности

Въпрос:

➤ Във фирма с основна дейност производство на други хранителни продукти имаме две лица, назначени на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", 2-ра категория труд, и още няколко лица, назначени на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил”, които управляват МПС-та с товароподемност до 10 т. и са 3-та категория труд. Всички шофьори, независимо коя длъжност изпълняват, са с тахографи и са на СИРВ. Дали има разлика в почивките на двете длъжности? Имам предвид следното: почивките по регламента са относими към работата на всички шофьори или само към тези, които са втора категория труд? Напримр на всеки 4,5 ч. шофиране всеки от тях прави 30-минутна почивка, следят да не шофират повече от 9 ч. на ден и т.н.

Отговор:

За да прецените какво трябва да бъде работното време и почивките на шофьорите, трябва да се съобразите с разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт.

Съгласно чл. 3 от наредбата, работодателят е длъжен да определи работното време и времето за почивки на транспортните работници.

Средната продължителност на седмичното работно време не може да навдишава 48 часа.

Максималната продължителност на седмичното работно време може да бъде удължено до 60 часа само, ако в рамките на 4-месечен отчетен период не се надвишава средната продължителност на седмичното работно време от 48 часа.

При полагане на нощен труд работното време не може да надвишава 10 часа за всеки период от 24 часа.

При изчисляване продължителността на дневното работно време на транспортните работници се отчита времето от началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя.

Съгласно чл. 8 от наредбата, транспортните работници, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, при никакви обстоятелства не могат да работят в продължение на повече от 6 последователни часа без почивка, която е:
1. най-малко 30 минути, ако общият брой изработени часове е между 6 и 9 часа, и
2. най-малко 45 минути, ако общият брой изработени часове е повече от 9 часа.

Почивките по време на работа могат да се разделят на периоди, всеки от които е с продължителност най-малко 15 минути, като почивките не се включват в работното време.

Даден служител се счита за транспортен работник, когато:
- извършва транспортни дейности в шосейния транспорт (шофиране, товарене и разтоварване, подпомагане на пътниците при слизане и качване от превозното средство, почистване и техническа поддръжка, наблюдение на товаренето и разтоварването, административни формалности)
- няма свободно време и се налага да чака на работното си място/ в превозното средство, напр. по време на товарене или разтоварване

Работодателите трябва да знаят, че шофьорите могат да шофират до максимум 9 часа на ден. По изключение - два пъти седмично е позволено да шофират до 10 часа на ден. Те не могат да шофират повече от 56 часа седмично и общото им време за шофиране за две седмици не трябва да превишава 90 часа.

Шофьорите не бива да работят повече от 6 последователни часа без почивка. Ако служителите работят между 6 и 9 часа, те трябва да правят почивка от поне 30 минути. Ако работят повече от 9 часа, трябва да почиват най-малко 45 минути.

След шофиране в продължение на 4,5 часа шофьорите трябва да направят непрекъсната почивка от поне 45 минути, освен ако не започнат дневната си почивка. Ако предпочитат, служителите могат да разделят тази дълга почивка на две, като първата почивка е с продължителност от най-малко 15 минути, последвана от втора почивка поне 30 минути.

Работодателят трябва да осигури на служителите си дневна почивка от най-малко 11 последователни часа, които може да намали до 9 часа най-много 3 пъти седмично. Дневната почивка може да бъде разделена на две части: първата трябва да бъде най-малко 3 часа, а втората - най-малко 9 часа. Ако дневната почивка е разделена, сборът от двата периода трябва да е най-малко 12 часа.

Служителите трябва да имат непрекъснат период на почивка от 45 часа на седмица, който може да бъде намален до 24 часа всяка втора седмица.

Служителите трябва да имат седмична почивка след 6 последователни дни работа.

Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт е съвместима с Кодекса на труда, като водещ е Кодексът на труда.

Съгласно чл. 142, ал. 3 от КТ при установено сумирано изчисляване на работното време (СИРВ), максималната продължителност на дневното работно време е 12 часа, а продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Съгласно чл. 154а от КТ може да се установи и друга продължителност на работното време. В наредбата е регламентирано в чл. 4, ал. 2, че максималната продължителност на седмичното работно време може да се удължи до 60 часа, но при условие в рамките на 4 месечен период да не се надвишава седмичната продължителност на работото време от 48 часа. Ако лицето през някоя седмица работи 60 часа, през някоя от следващите седмици може да работи до 36 саса.

В законодателството текстовете се отнасят за транспортни работници, шофьори, а не за отделни длъжностни наименования. Според мен горните разпоредби се отнасят за всички шоьори, назначени при Вас.

С уважение: