Промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(обн., ДВ, бр. 33 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 24 от 2018 г., бр. 34 от 2019 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 41 от 2022 г.)

§ 1. В чл. 17, ал. 2 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. работникът – гражданин на трета държава, да притежава висока професионална квалификация:
а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или
б) когато се отнася за длъжности, включени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка, и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или
в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор;“.
2. В т. 2 думите „за последните“ се заменят с „последно публикуваните от Националния статистически институт за период от“.
3. В т. 3 числото „12“ се заменя с „6“.

§ 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „две години“ се заменят с „12 месеца“ и накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 33ф, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България“.
2. В ал. 3 думите „чл. 17“ се заменят със „Закона за чужденците в Република България“.

§ 3. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „които са“ се заличават.
2. В т. 1, 2 и 3 в началото се добавя „които са“.
3. Точка 4 се изменя така:
„4. които имат статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз и упражняват своето право да пребивават в Република България с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице;“.
4. В т. 5 в началото се добавя „които са“.
5. Създават се т. 6 – 10:
„6. които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя статут или се ползват с временна закрила в дадена държава членка;
7. които са подали молба за временна закрила в Република България и очакват решение по своя статут или които се ползват с временна закрила в Република България;
8. които влизат в Република България по силата на ангажименти, съдържащи се в международно споразумение, което улеснява влизането и временния престой на някои категории физически лица, свързани с търговия и инвестиции, с изключение на граждани на трети държави, които са приети на територията на Република България в качеството на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;
9. чието експулсиране е било временно преустановено поради фактически или правни основания;
10. които по силата на споразумения между Европейския съюз и Република България, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Европейския съюз.“

§ 4. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава“ се заменят с „висока професионална квалификация, представляваща:
а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или
б) когато се отнася за длъжности, включени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка, и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или
в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор.“
2. Създават се т. 34 – 36:
„34. „Висока професионална квалификация“ е квалификация, която е удостоверена с доказателство за придобито висше образование или за висока степен на професионални умения.
35. „Висока степен на професионални умения“ е:
а) когато се отнася за длъжности, включени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка, и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или
б) когато се отнася за длъжности извън буква „а“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор.
36. „Професионален опит“ е опитът, който лицето е придобило при действителното и законно упражняване на съответната длъжност.“

Заключителни разпоредби

§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 17, 28, 44, 60, 89 и 98 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 22 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) Не се изисква виза, разрешение за работа или друго разрешение, освен разрешение тип „Синя карта на ЕС“, когато чужденец, притежаващ валидно разрешение тип „Синя карта на ЕС“, издадено от държава – членка на Европейския съюз, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, влезе и пребивава в Република България.“;
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
2. В чл. 33к:
а) алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
„(1) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и:
1. притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за всички видове продължително пребиваване в Република България, което се заменя с разрешението тип „Синя карта на ЕС“, или
2. отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и на които е предоставена международна закрила в Република България или държава – членка на Европейския съюз, по смисъла на Закона за убежището и бежанците.
(2) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от 24 месеца, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но за максимален срок от 24 месеца. Разрешението по изречение първо може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му.
(3) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, от работодателя или упълномощено от него лице или от чужденеца. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване или има предоставена международна закрила, срокът за подаване на заявлението е до 60 дни преди изтичане на пребиваването му. Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца по изречение второ разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението, му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. Не се изисква чужденецът с разрешено право на продължително пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за разрешение по ал. 1 да е извън територията на Република България. Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено и в дирекция „Миграция“, независимо от адреса на пребиваване на чужденеца. Заявлението на картовия документ се подава по адреса на пребиваване на чужденеца.“;
б) в ал. 5:
аа) в текста преди т. 1 накрая се добавя „в зависимост от начина на подаване по ал. 3, на хартиен носител или в електронен формат“;
бб) в т. 2 се създава изречение второ: „В случаите по ал. 1, т. 2 свидетелството за съдимост се издава от държавата, която е предоставила статут на международна закрила на чужденеца.“;
вв) в т. 5 думите „и опит“ се заменят с „и/или опит“;
гг) в т. 7 думите „документа за пребиваване на работника – чужденец“ се заменят с „разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“;
в) в ал. 6 думите „и на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“, след което в тридневен срок се изпращат и в оригинал“ се заличават, а след думата „посочения“ се добавя „постоянен“;
г) в ал. 7 думата „7-дневен“ се заменя с „10-дневен“;
д) в ал. 8:
аа) в изречение първо след думите „Агенцията по заетостта“ се добавя „и Държавна агенция „Национална сигурност“, думата „14-дневен“ се заменя с „10-дневен“, а думите „като документите по ал. 5, т. 5 се изпращат и в оригинал“ се заличават;
бб) изречение трето се заличава;
вв) в изречение четвърто думата „14-дневен“ се заменя с „10-дневен“, а думите „10 дни“ се заменят с „три дни“;
е) в ал. 9 думите „14 дни“ се заменят с „10 дни“;
ж) в ал. 10 думите „7 дни“ се заменят с „10 дни“, създава се ново изречение второ: „Ако Агенцията по заетостта не уведоми в този срок дирекция „Миграция“ за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, се приема, че документите са редовни и няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи.“, а досегашното изречение второ става изречение трето;
з) в ал. 11 думата „7-дневен“ се заменя с „10-дневен“;
и) в ал. 12 думите „Когато заявлението по ал. 5 е подадено от работодател или упълномощено от него лице, дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на работодателя“ се заменят с „Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на заявителя“;
к) в ал. 13 изречение първо се изменя така: „В срок до 20 дни от изпращането на съобщението по ал. 12 чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 в случаите по ал. 1.“, а в изречение второ думите „и Държавна агенция „Национална сигурност“ се заличават;
л) в ал. 14 думите „с виза по чл. 15, ал. 1“ се заменят с „на едно от основанията по чл. 33к, ал. 1, т. 1“, а думите „и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване“ се заличават;
м) в ал. 17 думите „един месец“ се заменят с „15 дни“, а думата „14-дневен“ се заменя с „13-дневен“;
н) в ал. 18, изречение второ думите „ал. 5 – 11, 16 и 17, като след представяне на писмено становище от Агенцията по заетостта се издава разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се заменят с „ал. 26 при смяна на работодател през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост или ал. 27 при смяна на работодател след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост“;
о) създават се ал. 23 – 27:
„(23) На притежателя на Синя карта на ЕС, издадена въз основа на висока степен на професионални умения по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 1, буква „в“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „забележка“ се отбелязва „[Длъжност, която не е посочена в списъка, съдържащ се в правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност]“.
(24) На притежателя на Синя карта на ЕС, на когото е предоставена международна закрила по смисъла на чл. 33к, ал. 1, т. 2, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „забележка“ се отбелязва „Международна закрила, предоставена от [името на държавата членка] на [дата]“. При оттегляне на предоставената международна закрила на притежателя на Синя карта на ЕС се издава ново разрешение за пребиваване без вписване на забележката по изречение първо.
(25) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка по служебен ред за наличие на международна закрила на чужденеца, предоставена от друга държава – членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 33к, ал. 1, т. 2 към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ и издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, като при издаване на разрешението се вписва забележката по ал. 24.
(26) При смяна на работодател съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, новият работодател или упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за смяна на работодател на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, като към заявлението се прилагат документите по ал. 5, т. 6 – 8. След предоставяне в 7-дневен срок на становище от Агенция по заетостта по обстоятелствата по изречение първо, които са се променили, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на новото разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ в срок до 30 дни от подаване на заявлението.
(27) При смяна на работодател след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си след подаване на уведомление по образец на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия до дирекция „Миграция“ от новия работодател.“
3. В чл. 33л:
а) в ал. 1 след думата „пребивавал“ се добавя „законно“, думите „18 месеца“ се заменят с „12 месеца“, а след думата „подава“ се добавя „от работодателя или упълномощено от него лице или от чужденеца“;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Работодателят в Република България или упълномощено от него лице или чужденецът, притежател на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава членка на Европейския съюз, подава на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по чл. 33к, ал. 5 и заверено копие на Синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка. Чужденецът, притежател на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, има право да започне работа в Република България в срок не по-късно от 30 дни след датата на подаване на заявлението, освен ако директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице откаже издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.“
4. В чл. 33м:
а) в ал. 1 след думите „като притежател на синя карта на ЕС“ се добавя „на национално разрешение за пребиваване за висококвалифицирана трудова заетост, на разрешение за изследовател, на разрешение за студент или в качеството на лице, на което е предоставена международна закрила“, а накрая се добавя „като притежател на Синя карта на ЕС“;
б) в ал. 2 думите „по-къси“ се заменят с „по-кратки“.
5. В чл. 33н:
а) в ал. 1 думите „две години“ се заменят с „12 месеца“, а накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 33ф, ал. 1“;
б) в ал. 3 след думите „без работа“ се добавя „през първите 24 месеца на висококвалифицирана заетост“, след думите „7 работни дни“ се добавя „след прекратяване на трудовото му правоотношение“ и се създава изречение второ: „След изтичане на първите 24 месеца притежателят на Синя карта на ЕС има право в рамките на 6 месеца да търси и започне работа, след като се е регистрирал в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни след прекратяване на трудовото му правоотношение, и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.“;
в) в ал. 4 след думата „три“ се добавя „съответно 6“.
6. В чл. 33о:
а) в ал. 3:
аа) в текста преди т. 1 думата „лично“ се заменя с „на хартиен носител или по електронен път при създаване на технически условия“;
бб) създава се т. 7:
„7. свидетелство за съдимост от държава по произход или държава по постоянно пребиваване.“;
б) в ал. 5 думите „се подава“ се заменят с „може да се подаде“, а след думите „Република България“ се добавя „съобразно издадената виза“;
в) в ал. 8 думата „подава“ се заменя с „лично подава на хартиен носител или по електронен път при създаване на технически условия“;
г) в ал. 13 думите „14 дни“ се заменят с „15 дни“, а думата „14-дневен“ се заменя с „13-дневен“.
7. В глава трета „в“ се създават чл. 33у и 33ф:
„Чл. 33у. (1) Притежателят на Синя карта на ЕС може да изпълнява трудовите си задължения в режим на работа от разстояние, ако това е уговорено в трудовия договор на чужденеца или в допълнително споразумение към него при условията и по реда, определени с Кодекса на труда.
(2) При преминаване към работа от разстояние работодателят или упълномощено от него лице уведомява незабавно дирекция „Миграция“.
(3) В случай на преминаване в режим на работа от разстояние в друго населено място, различно от посоченото в разрешението за пребиваване на притежателя на Синя карта на ЕС, работодателят или упълномощено от него лице или чужденецът следва да промени адресната си регистрация при условия и по ред, определени със Закона за гражданската регистрация.
Чл. 33ф. (1) Притежателят на Синя карта на ЕС, издадена от Република България, може да влезе и пребивава в държава – членка на Европейския съюз, за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа.
(2) Притежателят на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, може да влезе и да пребивава на територията на България с цел извършване на конкретна служебна дейност за срок до 90 дни в рамките на 180 дни. Ако извършването на служебната дейност е планирано за или надвиши 90 дни в рамките на 180 дни, притежателят на Синя карта на ЕС следва да подаде заявление за издаване на Синя карта на ЕС в България, ако от издаването на картата му от първата държава членка са изминали най-малко 12 месеца, или незабавно да преустанови трудовата си дейност на територията на страната.“
8. В чл. 40, ал. 1 се създават т. 14 – 22:
„14. се установи, че синята карта на ЕС или представените документи за издаването й са били придобити чрез измама, неистински или преправени;
15. се установи, че притежателят на синя карта на ЕС няма валиден трудов договор за висококвалифицирана трудова заетост;
16. се установи, че за притежателя на синя карта на ЕС не са изпълнени условията на чл. 17, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;
17. се установи, че притежателят на синя карта на ЕС представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред или общественото здраве;
18. се установи, че работодателят на притежател на синя карта на ЕС не е изпълнил своите задължения, свързани със социално осигуряване, данъчно облагане, трудовите права или условията на труд спрямо притежателя на синя карта на ЕС;
19. се установи, че за притежателя на синя карта на ЕС не са изпълнени условията, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени в практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост;
20. се установи, че притежателят на синя карта на ЕС не е спазил съответните процедури по чл. 33н;
21. се установи, че притежателят на синя карта на ЕС не разполага с валиден паспорт или заместващ го документ, като преди отнемане на правото на пребиваване на чужденеца се предоставя едномесечен срок да представи такъв документ;
22. се установи, че притежателят на синя карта на ЕС е нарушил условията за влизане и пребиваване в държава – членка на Европейския съюз, по чл. 33ф, ал. 1.“
9. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) в т. 20, буква „б“ накрая се добавя „или подписана чрез квалифициран електронен подпис и подадена по електронен път след създаване на технически условия“;
б) създава се т. 22:
„22. „Служебна дейност“ е временна дейност, пряко свързана със стопанските интереси на работодателя и с професионалните задължения на притежателя на Синя карта на ЕС въз основа на трудовия договор, включително участие във вътрешни или външни бизнес срещи, участие в конференции или семинари, водене на преговори по бизнес сделки, извършване на продажби или маркетингови дейности, проучване на бизнес възможности или участие в и преминаване на обучение.“

§ 6. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г., бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 20 от 2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 30, 40, 77, 92, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 99 и 101 от 2019 г., бр. 54, 67 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 18, 32 и 62 от 2022 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 33, ал. 1 се създава т. 4б:
„4б. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“;“.
2. В чл. 34, ал. 2 се създава т. 2б:
„2б. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4б – от датата на получаване на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“;“.

§ 7. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г., бр. 85 и 97 от 2017 г., бр. 14 и 24 от 2018 г., бр. 1, 12, 17, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 60, 69, 98 и 101 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 32 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 3 думите „т. 7 и 7б“ се заменят с „т. 7б“.
2. В чл. 18, ал. 5, т. 15 накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 59, ал. 2, т. 7“.
3. В чл. 59, ал. 2, т. 7 цифрата „4“ се заменя с „5“, а думите „условието за достъп до пазара на труда“ се заменят със „съответната забележка съобразно разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, когато е приложимо“.

Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 19 януари 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Вежди Рашидов

източник: dv.parliament.bg

Целия бр. 8 вижте тук >>>