Промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

В брой 14 от 17 февруари 2021 г. на Държавен вестник е обнародван:

Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34, 38, 44, 55, 60, 64, 71, 92 и 98 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 103, 105, 107, 109 от 2020 г. и бр. 11 от 2021 г.)

§ 1. В чл. 5 се създава ал. 5:
„(5) Обезпечителни мерки не се налагат и действия по принудително изпълнение не се извършват до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху парични средства, изплатени на работници и служители като компенсации въз основа на акт на Министерския съвет във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19. Не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на работниците и служителите по изречение първо, включително постъпили по банковите им или други платежни сметки.“

§ 2. В чл. 6в, ал. 1 след думите „държавна собственост“ се добавя „както и органите за управление на държавните предприятия и търговските дружества със 100 на сто държавно участие в капитала, предоставили под наем или за ползване техни имоти“.

§ 3. Създава се чл. 6г:
„Чл. 6г. (1) За периода от 1 януари 2021 г. до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка не се извършва прихващане на подлежащите на отпускане трансфери за общините с невъзстановените в срок безлихвени заеми, предоставени от централния бюджет на общините по чл. 103 и 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси, и по § 38 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г.).
(2) За периода от 1 януари 2021 г. до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху неиздължения размер на безлихвените заеми по ал. 1 не се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(3) Прихванатите в периода по ал. 1 трансфери с невъзстановени в срок безлихвени заеми по ал. 1 се сторнират служебно от Министерството на финансите след писмено искане от кмета на общината до министъра на финансите, направено в срок до 28 февруари 2021 г.
(4) За невъзстановените в срок безлихвени заеми по ал. 1, които са прихванати от подлежащи на отпускане трансфери в периода по ал. 1 и не са сторнирани служебно от Министерството на финансите по реда на ал. 3, размерът на дължимата лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания се изчислява до датата, на която е извършено прихващането.“

§ 4. В чл. 15а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Средства може да се осигуряват и чрез допълнителен трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването.“
2. Създават се ал. 2 – 4:
„(2) Министерството на здравеопазването може да изплаща допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служители в системата на Министерството на здравеопазването и подведомствените му разпоредители с бюджет, работещи при неблагоприятни условия на труд по време на обявеното извънредно положение, съответно на извънредната епидемична обстановка, включително за дейности, свързани с поставяне на ваксини срещу COVID-19.
(3) Ограниченията по чл. 67, ал. 9 и 10 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 15 и 16 от Кодекса на труда може да се превишават до размера на възнагражденията по ал. 2 и дължимите върху тях осигурителни вноски.
(4) Периодичността на изплащане на възнагражденията по ал. 2 се определя със заповед на министъра на здравеопазването, като не се прилагат ограниченията по чл. 67, ал. 8 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 15 от Кодекса на труда.“

§ 5. В чл. 26б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца.“
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки.“

§ 6. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4а, ал. 1 и 2 числото „60“ се заменя с „90“.
2. Създава се § 21б:
„§ 21б. (1) През 2021 г. ваксини срещу COVID-19 могат да бъдат прилагани и на:
1. лица, пребиваващи продължително в Република България;
2. членове на дипломатически и консулски представителства и на представителства на международни организации, акредитирани в Република България, както и членове на техния административно-технически и обслужващ персонал;
3. членове на семействата на лицата по т. 2, които живеят с тях в едно домакинство в Република България.
(2) Условията и редът за ваксинирането на лицата по ал. 1 се определят в националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, приет с Решение № 896 на Министерския съвет от 7 декември 2020 г.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 7. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 104 от 2020 г.) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. Създава се § 74а:
„§ 74а. Данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва до 31 декември 2022 г., включително за корпоративния данък за 2022 г.“
2. Създава се § 78а:
„§ 78а. Новоучредените през 2020 г. данъчно задължени лица не правят авансови вноски за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане през 2021 г., с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон, които правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък през 2021 г.“
3. Създава се § 81а:
„§ 81а. Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва до 31 декември 2022 г., включително за данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2022 г.“

§ 8. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 176а, ал. 1 думите „и 4“ се заличават.
2. В § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби се създава изречение трето: „Юрисдикции с преференциален данъчен режим са и държавите/териториите, включени в Списъка на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“

§ 9. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 14, 69 и 104 от 2020 г. и бр. 11 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 3 думата „кено“ се заличава.
2. В чл. 5:
a) в ал. 1:
аа) в т. 1 думите „и лото“ се заменят с „лото и кено“;
бб) в т. 3 думите „числови лотарийни игри бинго и кено“ се заменят с „числова лотарийна игра бинго“;
б) в ал. 2, т. 2 думите „числови лотарийни игри бинго и кено“ се заменят с „числова лотарийна игра бинго“.
3. В чл. 6, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2“.
4. В чл. 26, ал. 4:
а) в т. 1 думите „числови лотарийни игри бинго и кено“ се заменят с „числова лотарийна игра бинго“;
б) в т. 4 думите „и лото“ се заменят с „лото и кено“.
5. В чл. 34, ал. 2, т. 6 думите „съответно – комуникационно оборудване, както и максимален брой едновременни игрални сесии, съответстващ на броя игрални места на виртуалното игрално оборудване за съответната интернет страница“ се заменят със „съответно при онлайн залагания – наименование, тип и версия на комуникационното оборудване“.
6. В чл. 42 ал. 3 се изменя така:
„(3) Не се допуска експлоатация в страната на игрално оборудване и джакпот системи за хазартни игри от тип и модификация, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2.“
7. В чл. 45а досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
„(2) Не се допуска използване на устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2.“
8. В чл. 55:
а) в ал. 1, изречение първо думите „и лото“ се заменят с „лото и кено“;
б) в ал. 3, изречение първо след думата „лото“ се добавя „и кено“;
в) в ал. 4, изречение първо думите „и лото“ се заменят с „лото и кено“.
9. Член 57 се изменя така:
„Игра бинго
Чл. 57. (1) Играта бинго е хазартна игра, при която се залага върху една или повече числови комбинации и се изтеглят определен брой числа, формиращи печелившите комбинации.
(2) При играта бинго се залага с талони, върху които предварително са отразени комбинации от числа.
(3) Когато играта се организира в игрална зала, талоните за участие са ценни книжа, издавани от държавата. Те се предоставят на организаторите от Министерството на финансите срещу заявка.
(4) Размерите на печалбите при играта бинго се формират като предварително определен процент от постъпленията. Най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията от играта бинго се разпределя между участниците под формата на печалби, които се предоставят непосредствено след обявяването им.
(5) Играта бинго трябва да е осигурена с вписана в регистъра по чл. 20, ал. 2 централна компютърна система, включително система за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централната компютърна система трябва да осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигурява онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.“
10. Член 58 се отменя.

§ 10. В Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г. и бр. 7 и 103 от 2018 г.) в чл. 55 се създава т. 7:
„7. трансфери от други бюджети за други дейности, възложени със закон.“

§ 11. В Закона за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ДВ, бр. 65 от 2020 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 19а:
„§ 19а. Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ изпълнява дейностите на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ по чл. 11б, ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси и функциите по чл. 3а от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти до окончателното фактическо предаване на активите, пасивите, архива, съхраняваните резерви и запаси от агенцията на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“. Финансирането на дейностите и функциите по изречение първо се осъществява чрез предоставяне на трансфери от бюджета на Министерството на икономиката по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Произтичащите компенсирани промени по бюджетите на Министерството на икономиката и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се извършват по реда на чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси.“

§ 12. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 57, 79 и 96 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 99 от 2017 г., бр. 30, 77, 88 и 105 от 2018 г., бр. 24, 35, 101 от 2019 г. и бр. 104 от 2020 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 8д:
а) в ал. 5, т. 2 накрая се добавя „и от семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства по ал. 2“;
б) създава се ал. 9:
„(9) Размерът на месечната помощ за семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, се намалява с размера на месечните финансови помощи, които семействата получават за детето съгласно Закона за закрила на детето.“
2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 12:
„12. „Доброволни приемни семейства“ са приемните семейства по чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила на детето, които не са професионални.“

§ 13. (1) Разпоредбата на чл. 63, ал. 15 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. се прилага и за семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Разпоредбата на чл. 63, ал. 16 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. се прилага за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

§ 14. В Закона за социалните услуги (обн., ДВ, бр. 24 от 2019 г.; изм., бр. 101 от 2019 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 65 от 2020 г.; изм., бр. 71 и 110 от 2020 г.) в преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 31, ал. 1 думите „18 месеца от влизането в сила на закона“ се заменят с „12 месеца от публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“.
2. В § 38, ал. 1 думите „1 юли“ се заменят с „31 декември“.
3. В § 44:
а) в ал. 1 думите „От 1 януари 2022 г.“ се заличават, накрая се поставя запетая и се добавя „от 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги“;
б) в ал. 2 думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги“.

§ 15. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г.) се правят следните изменения:
1. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.“
2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г. и бр. 98 от 2018 г.) в заключителните разпоредби:
а) в § 13, ал. 1 думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“;
б) параграф 13а се отменя.
3. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г.) в преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 16:
аа) в ал. 1 думите „за 2022 г.“ и „31 януари 2022 г.“ се заменят съответно със „за втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“ и „31 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“;
бб) в ал. 2 думите „За 2022 г.“ се заменят със „За втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“;
б) в § 17, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „за 2022 г.“ се заменят със „за втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“;
в) в § 20 думите „31 март 2021 г.“ се заменят с „31 март на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“;
г) в § 21 думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“.

§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграфи 4 и 7, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;
2. параграф 5, който влиза в сила от 11 декември 2020 г.;
3. параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси, който влиза в сила от 20 април 2019 г.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 12 февруари 2021 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

източник: dv.parliament.bg 

Целия 14-ти брой изтеглете тук >>>