Промени в ДОПК

Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г. и бр. 25 и 56 от 2022 г.)

§ 1. В чл. 142у се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 след думите „задължения за данъци“ се добавя „по чл. 143б, ал. 1 и ал. 2, т. 1“.
2. Създава се ал. 5:
„(5) По отношение на поверителността, разкриването и използването на информацията се прилага съответно чл. 143п.“

§ 2. Член 142ф се изменя така:
 „Защита на личните данни
Чл. 142ф. За защита на личните данни се прилага чл. 143п¹.“

§ 3. В чл. 143а, ал. 1 думите „за която може да се предвиди, че е от значение“ се заменят с „която е от предполагаема значимост“.

§ 4. В чл. 143г се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 7:
„7. съвместни ревизии и проверки.“
2. Създава се ал. 5:
„(5) Съвместна ревизия или проверка е административно производство, което се извършва съвместно от компетентните органи на две или повече държави членки и което е свързано с едно или повече лица, които представляват взаимен или допълващ се интерес за тези органи.“

§ 5. В чл. 143д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „която е от предполагаема значимост“.
2. В ал. 3:
а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „а при искания за информация за група данъчно задължени лица, които не могат да бъдат идентифицирани поотделно – подробно описание на групата“;
б) в т. 2 думата „целта“ се заменя с „данъчната цел“.

§ 6. В чл. 143е се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „която е от предполагаема значимост“.
2. В ал. 4 думата „определено“ се заличава.

§ 7. Създава се чл. 143е¹:
„Предполагаема значимост
Чл. 143е¹. (1) За целите на обмена по чл. 143д и чл. 143е исканата информация е предполагаемо значима, когато при отправяне на искането запитващият орган смята, че в съответствие с националното му законодателство има голяма вероятност исканата информация да е от значение за задълженията за данъци на едно или повече данъчно задължени лица, идентифицирани по име или по друг начин, и да е обоснована за целите на конкретно производство.
(2) За да обоснове предполагаемата значимост на исканата информация, запитващият орган предоставя на запитания орган най-малко следното:
1. данъчната цел, поради която се иска информацията, и
2. посочване на информацията, необходима за установяване на задълженията за данъци и за прилагането на неговото национално законодателство в областта на данъците.
(3) Когато искането за информация се отнася за група данъчно задължени лица, които не могат да бъдат идентифицирани поотделно, запитващият орган предоставя на запитания орган най-малко следното:
1. подробно описание на групата;
2. обяснение на приложимото законодателство и на фактите, въз основа на които има основание да смята, че данъчно задължените лица в групата не са спазили приложимото законодателство;
3. обяснение за начина, по който исканата информация би помогнала да се определи дали данъчно задължените лица в групата спазват задълженията си, и
4. факти и обстоятелства, свързани с участието на трето лице, което активно е допринесло за предполагаемото неспазване на приложимото законодателство от страна на данъчно задължените лица в групата, когато това е приложимо.“

§ 8. В чл. 143ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ думите „6 месеца“ се заменят с „три месеца“.
2. В ал. 4 се създава изречение второ: „В този случай срокът за предоставяне на исканата информация не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на получаване на искането.“

§ 9. В чл. 143з се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 7:
„7. авторски и лицензионни възнаграждения.“
 2. В ал. 11 изречение първо се изменя така: „Информацията по ал. 10 се обменя незабавно след издаване, изменение или подновяване на предварителните трансгранични данъчни становища или на предварителните споразумения за ценообразуване, но не по-късно от три месеца след изтичането на 6-месечието, през което са издадени, изменени или подновени, като се използва стандартен формуляр.“
 3. В ал. 13 т. 2 се изменя така:
„2. обобщение на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително описание на съответната стопанска дейност или сделката/поредицата от сделки, както и всяка друга информация, която може да помогне на компетентния орган да оцени потенциалния данъчен риск, без това да води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, на търговски процес или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;“.
§ 10. В чл. 143к се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) За целите на обмена на информация по чл. 143а, ал. 1 компетентният орган на държава членка може да поиска от компетентния орган на друга държава членка оправомощени от него длъжностни лица да осъществяват следните действия, при спазване на процедурните правила на запитаната държава членка:
1. да присъстват в служебните помещения, в които длъжностните лица на запитаната държава членка изпълняват своите задължения;
2. да присъстват по време на административни производства, извършвани на територията на запитаната държава членка;
3. да участват в административни производства, извършвани от запитаната държава членка, по електронен път, когато е подходящо.
(2) Запитаният орган отговаря на искането по ал. 1 в срок 60 дни от получаването му, като потвърждава съгласието си или отказва мотивирано на запитващия орган.“
2. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия на тези документи.
(4) Когато длъжностни лица на запитващия орган присъстват по време на административни производства или участват в тях по електронен път, те могат да искат обяснения от физически лица и да проверяват книжа, документи и носители на информация при спазване на процедурните правила, установени от запитаната държава членка.“
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.

§ 11. В чл. 143л се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „взаимен“ се добавя „или допълващ се“.
2. В ал. 4 накрая се добавя „в 60-дневен срок от получаване на предложението“.

§ 12. Създава се чл. 143л¹:
„Съвместни ревизии и проверки
Чл. 143л¹. (1) Компетентен орган на държава членка може да поиска от компетентните органи на една или повече държави членки извършването на съвместна ревизия или проверка. Когато искане за съвместна ревизия или проверка е получено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, той потвърждава съгласието си или прави мотивиран отказ в 60-дневен срок от получаване на искането.
(2) Съвместната ревизия или проверка се извършва по предварително съгласуван и координиран начин от компетентните органи на участващите държави членки, включително по отношение на езиковите правила, в съответствие с националното законодателство и процедурните правила на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия или проверка.
(3) Компетентните органи на участващите държави членки, в които се извършват действия по съвместна ревизия или проверка, определят представител, отговорен за ръководенето и координирането на съвместната ревизия или проверка в съответната държава членка.
(4) Правата и задълженията на длъжностните лица, участващи в съвместна ревизия или проверка, когато присъстват при действия, извършвани в друга държава членка, се определят в съответствие с националното законодателство на тази държава членка. В този случай длъжностните лица не могат да упражняват правомощия, които биха надвишили обхвата на правомощията, предоставени им съгласно тяхното национално законодателство.
(5) Когато действия по съвместна ревизия или проверка се извършват на територията на Република България, длъжностните лица на другите участващи държави членки могат да искат писмени обяснения от физически лица и да проверяват книжа, документи и носители на информация заедно с органите по приходите при спазване на правилата, предвидени в този кодекс.
(6) Преценката на доказателствата, събрани по време на съвместната ревизия или проверка, и тяхната допустимост, включително при извършване на действия в други участващи държави членки, се извършва при условията и по реда на този кодекс.
(7) Ревизираните, проверяваните или засегнатите от съвместна ревизия или проверка лица имат същите права и задължения, както при ревизия или проверка, извършвана по реда на този кодекс.
(8) Компетентните органи по ал. 2 полагат усилия за постигането на съгласие по фактите и обстоятелствата, свързани със съвместната ревизия или проверка, както и относно данъчния статут на ревизираното, съответно проверяваното лице въз основа на резултатите от съвместната ревизия или проверка.
(9) Констатациите от съвместната ревизия или проверка и въпросите, по които компетентните органи на участващите държави членки постигнат съгласие, се представят в окончателен доклад.
(10) При спазване на ал. 8 и 9 последващите действия на органите по приходите в резултат на съвместна ревизия или проверка, включително при издаване и обжалване на актове, се извършват при условията и по реда на този кодекс. Въпросите, по които компетентните органи са постигнали съгласие и са представени в окончателния доклад, се вземат предвид при издаването на съответните актове по този кодекс.
(11) Резултатът от съвместната ревизия или проверка, включително копие от окончателния доклад, се съобщават на ревизираното, съответно проверяваното лице в срок до 60 дни от изготвянето на окончателния доклад.“

§ 13. В чл. 143п се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 след думите „чл. 143б“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и ал. 2, т. 1“.
2. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да изпрати на компетентните органи на държавите членки списък с целите, различни от посочените в ал. 2, т. 1 – 3, за които информацията и документите могат да бъдат използвани.
(4) Когато компетентен орган на друга държава членка е изпратил списък с цели, за които съгласно националното му законодателство информацията и документите могат да бъдат използвани за цели, различни от посочените в ал. 2, т. 1 – 3, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да използва получената информация и документи за тези цели, без да иска разрешение по ал. 2, т. 4.“
3. Досегашните ал. 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.
4. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея се създават изречения трето и четвърто: „Докладите и документите, изготвени от Европейската комисия въз основа на информация, получена от държавите членки, и предоставени на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, са поверителни и могат да се използват само за аналитични цели. Информация от докладите и документите може да бъде разкривана само с разрешение на Европейската комисия.“
5. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) Комуникацията по ал. 2, т. 4 и ал. 3 – 6 се извършва чрез стандартен формуляр.“

§ 14. Създава се чл. 143п¹:
„Защита на данните
Чл. 143 п¹. (1) Обменът на информация за данъчни цели се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, и при спазване на другите изисквания за защита на личните данни.
(2) За целите на обмена на информация администратори на лични данни са изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, предоставящите информация финансови институции по § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби, консултантите по чл. 143я¹ и операторите на платформи по чл. 143я⁶, когато самостоятелно или съвместно определят целите и средствата на обработването на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679.
(3) Обменът на информация за данъчни цели представлява важен обществен интерес по смисъла на чл. 23, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679. За целите на изречение първо изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да не предоставя информацията по чл. 13 и чл. 14, параграф 1 и да не предоставя достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на лицата, за които се отнасят личните данни, предмет на обмена, когато това е необходимо и пропорционално за защита на финансовия, съответно данъчния интерес на Европейския съюз и държавите членки.
(4) Предоставящите информация финансови институции по § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби, консултантите по чл. 143я¹ и операторите на платформи по чл. 143я⁶:
1. информират засегнатите физически лица за събирането и предоставянето на техни лични данни за целите на обмена на информация за данъчни цели;
2. предоставят на засегнатите физически лица предварително и своевременно информацията, която тези лица имат право да получат от администратора на лични данни, за да могат да упражнят своите права по защита на личните данни.
(5) Информация, която се обработва за целите на обмена, се съхранява от лицата по ал. 2 за срок от 10 години, считано от началото на годината, следваща годината на предоставянето й, освен ако за същата информация не е предвиден по-дълъг срок за съхранение.
(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за всяко нарушение на сигурността на данните и за последващите действия за отстраняване на последиците от него.
(7) При възникнало нарушение на сигурността на данните по ал. 6 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите извършва анализ на нарушението и предприема мерки за ограничаването му и за отстраняване на последиците от него. Когато нарушението на сигурността на данните не може да бъде ограничено незабавно и по подходящ начин, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява писмено Европейската комисия за това и иска спиране на достъпа до мрежата CCN.
(8) След справяне с нарушението изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за това с искане за възстановяване на достъпа до мрежата CCN. В случай че една или повече държави членки поискат от Европейската комисия съвместно да бъдат проверени предприетите действия във връзка с нарушението на сигурността на данните, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите осигурява необходимото съдействие.
(9) Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомен от Европейската комисия за нарушение на сигурността на данните в друга държава членка, той може да спре обмена на информация с тази държава членка, като уведоми Европейската комисия и съответната държава членка. Спирането има незабавно действие.
(10) При нарушение на сигурността на данните в друга държава членка, в резултат на което е спрян достъпът й до мрежата CCN, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да поиска от Европейската комисия съвместно с други държави членки да бъдат проверени предприетите действия за справяне с нарушението, когато тази държава е подала искане за възстановяване на достъпа.“

§ 15. В чл. 143с се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „за която може да се предвиди, че е от значение“ се заменят с „която е от предполагаема значимост“, а накрая се добавя „като се използва стандартен формуляр“.
2. В ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „третата държава“ се поставя запетая и се добавя „като се използва стандартен формуляр“.

§ 16. В раздел V се създава чл. 143с¹:
„Статистически данни
Чл. 143с¹. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите ежегодно предоставя на Европейската комисия статистически данни за обема на автоматичния обмен на информация по глава шестнадесета, раздел ІІІа, чл. 143з, ал. 1, раздел VI и VIII, информация за административните и други разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и информация за потенциалните промени за приходната администрация и за други лица.“

§ 17. В чл. 143щ се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) По отношение на поверителността, разкриването и използването на информацията се прилага съответно чл. 143п.“
2. В ал. 4 думите „чл. 143п, ал. 7“ се заменят с „чл. 143п, ал. 9“.

§ 18. В чл. 143я⁴, ал. 4 думите „чл. 143п, ал. 7“ се заменят с „чл. 143п, ал. 9“.

§ 19. В глава шестнадесета „Особени производства“ се създава раздел VIII „Особени правила за автоматичния обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи“ с чл. 143я⁵ – 143я¹³:
„Раздел VIII
Особени правила за автоматичния обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи
Предмет, обхват и компетентен орган
Чл. 143я⁵. (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи по отношение на продавачи, които извършват относима дейност.
(2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държавите – членки на Европейския съюз, или на партньорски юрисдикции извън Европейския съюз без отправено искане, на определен интервал от време.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки или на партньорски юрисдикции информацията по чл. 143я⁸, предоставена от операторите на платформи по чл. 143я⁶, ал. 2 и 3.
(4) Информацията по ал. 3 се предоставя на компетентния орган на държавата членка или на партньорската юрисдикция, на която продавачът, за когото се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели съгласно чл. 143я¹⁰, ал. 9 и 10, а в случаите на относими дейности по отдаване под наем на недвижимо имущество – на компетентния орган на държавата членка или на партньорската юрисдикция, в която се намира недвижимият имот.
(5) Обменът на информация по ал. 3 се извършва в срок до два месеца, считано от края на календарната година, за която операторите на платформи предоставят информация, като се използва стандартизиран електронен формат.
(6) Списъкът на партньорските юрисдикции, на които Република България изпраща информация, се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.
Предоставящ информация оператор на платформа
Чл. 143я⁶. (1) Оператор на платформа е образувание, което сключва договори с продавачи за предоставяне на достъп до платформата или до част от нея.
(2) Оператор на платформа предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информацията по чл. 143я⁸, когато операторът е местно лице за данъчни цели на Република България или, в случай че не е местно лице на Република България или на друга държава членка, когато отговаря на едно от следните условия:
1. учреден е съгласно законодателството на Република България;
2. има място на управление, включително на действително управление, в Република България;
3. има място на стопанска дейност в Република България и не е квалифициран оператор на платформа извън Европейския съюз.
 (3) Предоставящ информация оператор на платформа е и оператор, който не попада в обхвата на ал. 2, но съдейства за извършването на относима дейност от продавачи от държави членки, за които се предоставя информация, или на относима дейност, която включва отдаването под наем на недвижимо имущество, намиращо се в държава членка, и не е квалифициран оператор на платформа извън Европейския съюз. Операторът на платформа предоставя информацията по чл. 143я⁸ на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато е избрал да се регистрира в Република България съгласно чл. 143я⁷, ал. 2.
(4) Информацията по чл. 143я⁸ не се предоставя от:
1. изключен оператор на платформа;
2. квалифициран оператор на платформа извън Европейския съюз.
(5) Изключен оператор на платформа е оператор на платформа, който предварително и на годишна основа е доказал по начин, удовлетворителен за изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, че бизнес моделът на платформата е устроен така, че в нея не участват продавачи, за които се предоставя информация. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява компетентните органи на другите държави членки за всеки изключен оператор по изречение първо, както и за всяка промяна в обстоятелствата по отношение на него. Информацията се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия.
(6) Квалифициран оператор на платформа извън Европейския съюз е оператор на платформа, за когото всички относими дейности, за които съдейства, са квалифицирани относими дейности и отговаря на едно от следните условия:
1. местно лице е за данъчни цели в квалифицирана юрисдикция, или
2. не е местно лице за данъчни цели в квалифицирана юрисдикция, но е учреден в съответствие със законодателството на или има място на управление, включително на действително управление, в квалифицирана юрисдикция.
(7) Когато оператор на платформа отговаря на условията по ал. 2 в повече от една държава членка, той избира една от тези държави членки, в която ще предоставя информация. Операторът на платформа уведомява компетентните органи на тези държави членки за своя избор.
Регистрация на оператор на платформа от юрисдикция извън Европейския съюз
Чл. 143я⁷. (1) Операторът на платформа по смисъла на чл. 143я⁶, ал. 3 се регистрира пред компетентния орган на избрана от него държава членка при започване на дейност като оператор.
(2) Когато операторът по ал. 1 е избрал да се регистрира в Република България, той подава пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите следната информация:
1. наименование;
2. пощенски адрес;
3. електронни адреси, включително интернет страници;
4. данъчните идентификационни номера, издадени на оператора на платформа;
5. декларация относно идентификацията на оператора на платформа за целите на данък върху добавената стойност на територията на Европейския съюз във връзка със специалните режими по дял XII, глава 6, раздели 2 и 3 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност;
6. държавите членки, на които продавачите, за които се предоставя информация, са местни лица съгласно 143я¹⁰, ал. 9 и 10.
(3) Операторът на платформа уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за всяка промяна в данните по ал. 2 в 14-дневен срок от настъпването й.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава индивидуален идентификационен номер на оператора на платформа по ал. 2 и уведомява за това компетентните органи на другите държави членки по електронен път.
(5) Информация за регистрацията по ал. 2 се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия.
Информация, предоставяна от операторите на платформи
Чл. 143я⁸. (1) Операторите на платформи предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите следните данни:
1. име, седалище и адрес на управление, данъчен идентификационен номер и, когато е приложимо, индивидуален идентификационен номер, издаден на предоставящия информация оператор на платформа по чл. 143я⁷, ал. 4, както и наименование на платформата, за която този оператор на платформа предоставя информация;
2. по отношение на всеки продавач, за когото се предоставя информация и който е извършвал относима дейност, различна от отдаване под наем на недвижимо имущество:
а) имена/наименование;
б) основен адрес;
в) данъчните идентификационни номера и съответната държава членка или партньорска юрисдикция на издаване, а при липса на номер, мястото на раждане – за физическите лица;
г) номер съгласно търговската му регистрация, когато е образувание;
д) идентификационния номер по ДДС, когато има такъв;
е) датата на раждане, когато е физическо лице;
ж) идентификатора на финансовата сметка, по която се плаща или начислява възнаграждението, когато операторът разполага с такъв, освен ако компетентният орган на държавата членка или на партньорската юрисдикция, на която продавачът е местно лице съгласно чл. 143я¹⁰, ал. 9 и 10, е оповестил, че не възнамерява да използва този идентификатор за същата цел;
з) името на титуляря на финансовата сметка, по която е платено или начислено възнаграждението, когато е различно от името на продавача, както и всяка друга информация за финансова идентификация, с която операторът разполага по отношение на този титуляр на сметка;
и) всяка държава членка или партньорска юрисдикция, на която продавачът е местно лице съгласно чл. 143я¹⁰, ал. 9 и 10;
к) държавата членка или държавите членки, в които продавачът има място на стопанска дейност, чрез което осъществява относими дейности в Европейския съюз;
л) всички такси, комисиони или данъци, удържани или начислени от оператора през всяко тримесечие на календарната година, за която се предоставя информацията;
м) общото възнаграждение, платено или начислено през всяко тримесечие на календарната година, за която се предоставя информацията, и броя на относимите дейности, във връзка с които то е платено или начислено;
3. по отношение на всеки продавач, за когото се предоставя информация и който е извършвал относима дейност, включваща отдаване под наем на недвижимо имущество:
а) данните по т. 2, букви „а“ – „л“;
б) адреса на всеки обявен недвижим имот, определен в съответствие с процедурите, предвидени в чл. 143я¹⁰, ал. 7, и съответния кадастрален идентификатор или неговия еквивалент съгласно националното законодателство на държавата членка или на юрисдикцията, в която имотът се намира, когато има такъв;
в) общото възнаграждение, платено или начислено през всяко тримесечие на календарната година, за която се предоставя информация, и броя на относимите дейности във връзка с всеки обявен недвижим имот;
г) когато е известен – броя на дните, в които всеки обявен недвижим имот е бил отдаден под наем по време на календарната година, за която се предоставя информация, както и вида на всеки обявен недвижим имот.
(2) Информацията се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на агенцията.
(3) Операторът на платформа уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по реда и във формата по ал. 2 и в случай че не е налице информация по ал. 1, която следва да бъде предоставена.
Продавачи, за които се предоставя информация, и относими дейности
Чл. 143я⁹. (1) Продавач за целите на този раздел е всяко физическо лице или образувание, регистрирано като потребител на платформа в който и да е момент през календарната година, за която се предоставя информация, и извършващо относима дейност.
(2) Информация по чл. 143я⁸ се предоставя за активен продавач, който е местно лице на Република България, на друга държава членка или на партньорска юрисдикция, или който е отдал под наем недвижимо имущество, намиращо се в Република България, в друга държава членка или в партньорска юрисдикция.
(3) Активен продавач е този, който през календарната година, за която се предоставя информация, извършва относима дейност или на когото се заплаща или се начислява възнаграждение във връзка с такава дейност.
(4) Информация по чл. 143я⁸ не се предоставя за продавач (изключен продавач), който е:
1. държавно образувание;
2. образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа, или свързано образувание на образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа;
3. образувание, за което операторът на платформа е съдействал за повече от 2000 относими дейности по отдаване под наем на обявен недвижим имот през календарната година, за която се предоставя информация; или
4. продавач, за когото операторът на платформата е съдействал за по-малко от 30 относими дейности по продажбата на стоки, и за който общият размер на възнаграждението, платено или начислено, не е надхвърлило левовата равностойност на 2000 евро през календарната година, за която се предоставя информация.
(5) Относима дейност за целите на този раздел е всяка от следните дейности, когато се извършва срещу възнаграждение:
1. отдаване под наем на недвижимо имущество, включително жилищни и търговски имоти, места за паркиране и други;
2. лична услуга;
3. продажба на стоки;
4. отдаване под наем на всякакъв вид превозно средство.
(6) Относимата дейност не включва дейности, извършвани от продавач, който действа като служител на оператора на платформа или на образувание, свързано с него.
Процедури за комплексна проверка
Чл. 143я¹⁰. (1) Операторите на платформи извършват следните процедури за комплексна проверка за идентифициране на продавачите, за които се предоставя информацията по чл. 143я⁸:
1. идентифициране на продавачи, които не подлежат на проверка;
2. събиране на информация за продавачите;
3. събиране на информация относно отдадено под наем недвижимо имущество;
4. проверка на информацията за продавачите и за недвижимото имущество;
5. определяне на държавата членка или юрисдикцията, на която продавачът е местно лице за данъчни цели.
(2) За идентифициране на изключени продавачи, които не подлежат на проверка, операторът на платформа може да използва:
1. обществено достъпна информация или потвърждение от продавача, който е образувание – за изключен продавач по чл. 143я⁹, ал. 4, т. 1 и 2;
2. наличната при него информация – за изключен продавач по чл. 143я⁹, ал. 4, т. 3 и 4.
(3) Операторът на платформа събира следната информация за всеки продавач, който е физическо лице и не е изключен продавач:
1. имена;
2. основен адрес;
3. данъчните идентификационни номера и съответната държава членка или юрисдикция на издаване или, при липса на такъв номер, мястото на раждане;
4. идентификационен номер по ДДС, когато има такъв;
5. дата на раждане.
(4) Операторът на платформа събира следната информация за всеки продавач, който е образувание и не е изключен продавач:
1. наименование;
2. основен адрес;
3. данъчните идентификационни номера и съответната държава членка или юрисдикция на издаване;
4. идентификационен номер по ДДС, ако има такъв;
5. номер съгласно търговската му регистрация;
6. държавата членка или държавите членки, в които продавачът има място на стопанска дейност, чрез което осъществява относими дейности в Европейския съюз.
(5) Операторът на платформа може да използва услуга за идентификация, осигурена от държава членка или Европейския съюз, съответно от партньорска юрисдикция, за потвърждение на самоличността на продавача и държавата, съответно юрисдикцията, на която той е местно лице за данъчни цели, като в този случай не е задължен да събира информацията по ал. 3, т. 2 – 5 и ал. 4, т. 2 – 6.
(6) Операторът на платформа не е задължен да събира данъчен идентификационен номер или номер съгласно търговската регистрация по ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 3 и 5, когато държавата членка или юрисдикцията, на която продавачът е местно лице за данъчни цели, не е издала на продавача такъв номер или не изисква събирането му.
(7) Когато продавачът извършва относима дейност, която включва отдаване под наем на недвижимо имущество, операторът на платформа събира информация за адреса на всеки обявен недвижим имот и съответния кадастрален идентификатор, когато такъв е издаден, или негов еквивалент съгласно националното законодателство на държавата членка или юрисдикцията, в която се намира имотът. Когато оператор на платформа е съдействал за повече от 2000 относими дейности чрез отдаване под наем на обявен недвижим имот за един и същ продавач, който е образувание, той събира документи, данни или информация, потвърждаващи, че обявеният недвижим имот е собственост на един и същ собственик.
(8) Операторът на платформа определя дали събраната информация по ал. 2, 3, ал. 4, т. 1 – 5 и ал. 7 е надеждна, като използва наличните при него информация и документи, както и всеки електронен интерфейс, осигурен от държава членка, друга юрисдикция или Европейския съюз за безплатно ползване, за да потвърди валидността на данъчния идентификационен номер и/или на идентификационния номер по ДДС.
(9) Операторът на платформа счита продавача за местно лице на държавата членка или юрисдикцията, в която е неговият основен адрес. Когато държавата членка или юрисдикцията, която е издала данъчния идентификационен номер, е различна от държавата членка или юрисдикцията, в която е основният адрес на продавача, операторът на платформа счита, че продавачът е местно лице на всяка от тях. Когато продавачът е предоставил информация за наличието на място на стопанска дейност по ал. 4, т. 6, операторът счита продавача за местно лице и на съответната държава членка, посочена от него.
(10) Освен по ал. 9, операторът счита продавача за местно лице и на всяка държава членка или юрисдикция, потвърдена посредством услуга за електронна идентификация по ал. 8.
(11) Операторът на платформа изпълнява процедурите за комплексна проверка по ал. 1 – 10 до 31 декември на календарната година, за която се предоставя информация.
(12) Операторът на платформа може да разчита на процедури за комплексна проверка, извършени по отношение на предишни периоди, за които се предоставя информация, при условие че:
1. информацията за продавача по ал. 3 и 4 е била или събрана и проверена, или потвърдена в рамките на последните 36 месеца; и
2. операторът на платформа няма основание да знае, че събраната информация по ал. 2 – 4 и 7 е или е станала ненадеждна или невярна.
(13) Когато образувание стане предоставящ информация оператор на платформа по чл. 143я⁶, той извършва процедурите за комплексна проверка по отношение на продавачите, регистрирани на платформата към датата на придобиване на това качество, до 31 декември на втория период, за който операторът има задължение за предоставяне на информация. В този случай за изпълнението на процедурите за комплексна проверка операторът на платформа, освен по ал. 8, може да определи дали събраната информация по ал. 2, 3, ал. 4, т. 1 – 5 и ал. 7 е надеждна, като използва информацията и документите в поддържаните от него регистри, които позволяват търсене по електронен път.
(14) Когато операторът на платформа има основание да счита, че данните за продавача по ал. 3, 4 и 7 може да са неточни въз основа на запитване за определен продавач, получено от компетентния орган, той изисква от продавача да ги коригира и да представи надеждни удостоверяващи документи, данни или информация от независим източник, като валиден документ за самоличност, актуално удостоверение за местно лице за данъчни цели и други подобни.
(15) Операторът на платформа може да избере да изпълни процедурите за комплексна проверка единствено по отношение на активните продавачи.
(16) Оператор на платформа, за когото възниква задължение за предоставяне на информация, може да използва трето лице – доставчик на услуги, включително друг оператор на платформа, за изпълнението на задълженията за комплексна проверка. Независимо от изречение първо, отговорността за изпълнение на задълженията за комплексна проверка е на предоставящия информация оператор на платформа.
Срок и начин на предоставяне на информация от оператори на платформи
Чл. 143я¹¹. (1) Оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 2 предоставя информацията по чл. 143я⁸ за съответната календарна година, в която продавачът е определен като продавач, за когото се предоставя информация, в срок до 31 януари на следващата година.
(2) Когато задължението за предоставяне на информация по отношение на продавачите на една и съща платформа възникне за повече от един оператор, включително когато задължението е възникнало в различни държави членки, оператор може да се освободи от това задължение, ако разполага с доказателство, че същата информация е била предоставена от друг оператор на платформа.
(3) Когато за оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 2 възникне задължение за предоставяне на информация в повече от една държава членка, той я предоставя в избрана от него държава.
(4) Оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 3, регистриран в Република България, предоставя информацията по чл. 143я⁸ на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за съответната календарна година, в която продавачът е определен като продавач, за когото се предоставя информация, в срок до 31 януари на следващата година.
(5) Независимо от ал. 4, оператор по чл. 143я⁶, ал. 3 не е задължен да предоставя информация, отнасяща се за квалифицирани относими дейности, обхванати от специално споразумение за автоматичен обмен на еквивалентна информация, по което Република България е страна, относно продавачи, които са местни лица на Република България.
(6) Операторите на платформи предоставят информацията по чл. 143я⁸, ал. 1, т. 2 и 3 на продавача, за когото се отнася, най-късно до 31 януари на годината, следваща календарната година, в която продавачът е определен като продавач, за когото се предоставя информация.
(7) Информацията за възнаграждение, платено или начислено в законно признато платежно средство, се предоставя във валутата, в която възнаграждението е било платено или начислено. В случай че възнаграждението е платено или начислено по друг начин, информацията за него се предоставя в левовата равностойност, като се превалутира или остойностява по начин, определян последователно от оператора на платформа.
(8) Информацията за възнаграждението и за удържаните или начислени такси, комисиони или данъци се предоставя за тримесечието на календарната година, през която възнаграждението е платено или начислено.
(9) Операторите на платформи информират всеки продавач – физическо лице, както и всяко физическо лице, различно от продавача, по сметка на което е платено или начислено възнаграждение, за размера на възнаграждението, за което предоставят информация.
Правила за ефективно прилагане и контрол
Чл. 143я¹². (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите самостоятелно или координирано с компетентните органи на другите държави членки осъществява контрол за ефективното прилагане на правилата по този раздел.
(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите организира контролната дейност на агенцията, като може да възлага на оправомощени от него лица:
1. да извършват проверки на операторите на платформи за изпълнение на задълженията по този раздел;
2. да изискват документи и информация във връзка с изпълнението на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на информацията;
3. да анализират качеството на предоставената информация;
4. да дават задължителни предписания, включително за отстраняване на установена непълнота или неточност на данните;
5. да извършват текущ контрол на основанията за регистрация на операторите на платформи по чл. 143я⁶, ал. 3.
(3) Когато оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 3 не изпълни задължението за предоставяне на информация по чл. 143я¹¹, ал. 4, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прекратява регистрацията му след две писмени напомняния. Регистрацията се прекратява не по-късно от изтичането на 90 дни, но не по-рано от изтичането на 30 дни след второто напомняне.
(4) В случаите по ал. 3 повторна регистрация на оператора на платформа се допуска, при условие че операторът представи на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите декларация, че ще спазва изискванията за предоставяне на информация по този раздел и изпълни задълженията си за предоставяне на информация за предходни периоди.
(5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща искане до Европейската комисия да заличи оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 3 от централния регистър, поддържан от нея, в следните случаи:
1. операторът на платформа подаде уведомление, че е преустановил дейността си като оператор на платформа;
2. не е подадено уведомление по т. 1, но има основание да се счита, че дейността на оператор на платформа е прекратена;
3. операторът на платформа престане да отговаря на условията по чл. 143я⁶, ал. 3;
4. регистрацията на оператора на платформа е прекратена на основание ал. 3.
(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия, когато има данни за лице по чл. 143я⁶, ал. 3, което извършва дейност като оператор на платформа, без да се регистрира съгласно чл. 143я⁷.
(7) При неизпълнение на задължението за регистрация по чл. 143я⁷ или при прекратяване на регистрация по ал. 3 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответната интернет страница или приложение до регистриране на оператора на платформа в Република България или друга държава членка. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответната интернет страница или приложение в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.
(8) Мярката по ал. 7 се предприема от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и когато е по инициатива на компетентен орган на друга държава членка и се извършват координирани действия на държавите членки за спиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение на територията на Европейския съюз.
(9) Когато оператор на платформа, за когото е предприета мярката по ал. 7, се регистрира в Република България или друга държава членка, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява за това предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които възстановяват достъпа до интернет страницата или приложението на платформата в срок до 24 часа от уведомяването. Информация за регистрацията и възстановяването на достъпа до платформата се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.
Правила за ефективно прилагане за операторите на платформи
Чл. 143я¹³. (1) Операторът на платформа прекратява регистрацията на продавач, който не предостави изискваната информация по чл. 143я¹⁰ след изтичането на 60-дневен срок от първоначалното искане за информация, като отправи най-малко две писмени напомняния. В този случай операторът на платформа не допуска повторна регистрация на продавача на платформата или задържа изплащането на възнаграждения към продавача, докато не получи исканата информация.
(2) Операторите на платформи водят регистри за предприетите действия за комплексна проверка и предоставяне на информация по чл. 143я⁶ и чл. 143я⁷, както и съхраняват документите и използваната информация за установяване статута на продавача. Регистрите, документите и използваната информация се съхраняват за срок, не по-кратък от 5 години и не по-дълъг от 10 години след края на календарната година, за която се предоставя информацията.“

§ 20. В глава двадесет и осма се създава чл. 278д:
„Неизпълнение на задължение, свързано с предоставянето на информация от оператор на платформа
Чл. 278д. (1) Оператор на платформа, който не изпълни задължението си за предоставяне на информация по чл. 143я⁸ в срока по чл. 143¹¹, ал. 1 и 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) Оператор на платформа, който предостави непълна или невярна информация по чл. 143я⁸, се наказва с имуществена санкция в размер на 250 лв. за всеки продавач, за когото не е предоставена информация или е предоставена непълна или невярна информация.
(3) Оператор на платформа, който не извърши или наруши правилата за извършване на процедурите за комплексна проверка по чл. 143я¹⁰, се наказва с имуществена санкция в размер на 100 лв. за всеки продавач, за когото е извършено нарушение.
(4) Оператор на платформа по смисъла на чл. 143я⁶, ал. 3, който извършва дейност, без да е регистриран съгласно чл. 143я⁷, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. Имуществената санкция се налага независимо от прилагането на мярката по чл. 143я¹², ал. 7.
(5) Оператор на платформа, който не изпълни задължението си по чл. 143я⁷, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв.
(6) Оператор на платформа, който не прекрати регистрация или допусне повторна регистрация на продавач на платформата в нарушение на чл. 143я¹³, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер на 250 лв. за всеки продавач, за когото е извършено нарушение.
(7) Оператор на платформа, който не изпълни задължението си по чл. 143я¹¹, ал. 6 или 9, се наказва с имуществена санкция в размер на 500 лв. за всяко лице, което не е уведомено.
(8) Оператор на платформа, който не съхранява информацията по чл. 143я¹³, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(9) При повторно нарушение по ал. 1 – 8 се налага имуществена санкция в двоен размер.“

§ 21. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 24 се изменя така:
„24. „Налична информация“ по смисъла на чл. 143з е информацията от регистрите и базите данни на Националната агенция за приходите, която е достъпна в съответствие с процедурите за нейното събиране и обработване.“;
б) създават се т. 56 – 71:
„56. „Нарушение на сигурността на данните“ за целите на глава шестнадесета, раздели IIIa, IV, V, VI, VII и VIII е нарушение на сигурността, водещо до унищожаване, загуба, промяна или всеки друг инцидент, свързан с неподходящ или неразрешен достъп, разкриване или използване на информация, включително, но не само, на лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин, в резултат на умишлени противоправни действия, небрежност или случайни събития. Нарушаването на сигурността на данните може да се отнася до поверителността, наличността и целостта на данните.
57. „Платформа“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е програмен продукт, включително интернет страница или част от нея или приложение/мобилно приложение, който е достъпен за потребителите и позволява свързване на продавачи с други потребители с цел пряко или непряко извършване на относима дейност за тези потребители. Платформа е и всяка договореност за събирането и плащането на възнаграждение във връзка с относима дейност.
„Платформа“ не включва програмен продукт, при който, без да се извършват допълнителни действия във връзка с относима дейност, могат да бъдат изпълнявани само следните действия:
а) обработване на плащания във връзка с относима дейност;
б) обявяване или рекламиране на относима дейност от страна на потребители;
в) пренасочване или прехвърляне на потребители към платформа.
58. „Партньорска юрисдикция“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е юрисдикция извън Европейския съюз, с която Република България има действащо споразумение, предвиждащо автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи по отношение на продавачи, които извършват относима дейност.
59. „Квалифицирана юрисдикция“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е юрисдикция извън Европейския съюз, която има действащо специално споразумение с компетентните органи на всички държави членки и те са определени като юрисдикции, за които се предоставя информация, в списък, публикуван от тази юрисдикция.
60. „Специално споразумение“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е действащо споразумение между компетентните органи на държава членка и юрисдикция извън Европейския съюз, по силата на което се изисква автоматичен обмен на информация, еквивалентна на посочената в чл. 143я⁸. Еквивалентността на информацията се потвърждава с акт за изпълнение на Европейската комисия по мотивирано искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на компетентен орган на друга държава членка или по инициатива на Европейската комисия.
61. „Квалифицирани относими дейности“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII са всички относими дейности, предмет на автоматичен обмен съгласно специално споразумение по т. 60.
62. „Възнаграждение“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е всякакъв вид заплащане, без таксите, комисионите или данъците, удържани или начислени от предоставящия информация оператор на платформа, което се плаща или начислява в полза на продавач във връзка с относимата дейност и размерът на което се знае или с разумни усилия може да бъде узнат от оператора на платформа.
63. „Лична услуга“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е услуга, която включва работа за определено време или за изпълнение на определена задача от едно или повече физически лица, действащи самостоятелно или от името на образувание, и която се извършва дистанционно/по електронен път или на място/физически по искане на потребител, направено чрез платформа.
64. „Образувание“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е юридическо лице или правна договореност, включително търговско дружество, съдружие, тръст или фондация. Едно образувание е „свързано образувание“ с друго образувание, когато едното образувание контролира другото или двете образувания са под общ контрол. За тази цел контролът включва пряка или непряка собственост на повече от 50 на сто от правата на глас и от капитала на/участието в образуванието. При непряко участие изпълнението на изискването за собственост върху над 50 на сто от правото на собственост върху капитала на/участието в другото образувание се определя, като се умножат процентите на участие в образуванията от йерархичната верига. Счита се, че лице, което държи над 50 на сто от правата на глас, има 100 на сто от правата на глас.
65. „Държавно образувание“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII означава правителството на Република България, държава – членка на Европейския съюз, или друга юрисдикция, всякакви административни единици и/или политически подразделения на Република България, държава членка или друга юрисдикция (щат, област, окръг или община) или всяка държавна агенция или институция на Република България, държава членка или друга юрисдикция.
66. „Данъчен идентификационен номер“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е данъчен идентификационен номер, издаден от държава членка или от друга юрисдикция, или негов функционален еквивалент при липсата на данъчен номер.
67. „Идентификационен номер по ДДС“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е уникален номер за идентифициране на данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност.
68. „Основен адрес“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е адресът, на който е основното местоживеене на продавач – физическо лице, както и адресът, който е седалището и адресът на управление на продавач-образувание.
69. „Обявен недвижим имот“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII са всички недвижими имоти, намиращи се на един адрес, притежавани от един и същ собственик и предлагани за отдаване под наем в платформа от един и същ продавач.
70. „Идентификатор на финансова сметка“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е уникалeн идентификационен или референтен номер на банкова или друга платежна сметка, по която се заплаща или начислява възнаграждението, с който разполага операторът на платформата.
71. „Стоки“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е всяко материално имущество.“
2. В § 2б след думите „(OB, L 139/1 от 5 юни 2018 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (OB, L 104/1 от 25 март 2021 г.)“.

§ 22. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.; изм., бр. 23 от 2021 г. и бр. 17 от 2022 г.) се правят следните изменения:
1. В § 59, ал. 1 думите „За 2021 г. и за 2022 г.“ се заменят със „За 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“.
2. В § 60:
а) в ал. 1 думите „за 2021 г. и за 2022 г.“ се заменят със „за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“;
б) в ал. 2, изречение първо думите „за 2021 г. и за 2022 г.“ се заменят със „за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“, в изречение второ думите „2021 г.“ се заменят с „2022 г.“, а думите „2022 г.“ се заменят с „2023 г.“;
в) в ал. 3 думите „за 2021 г. и за 2022 г.“ се заменят със „за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 23. За данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г., изпълнителният директор на Националната агенция за приходите включва данни за данъчния идентификационен номер на местни лица, издаден от държавата членка, на която те са местни лица, при предоставянето на информацията по чл. 143з, ал. 1, когато това е възможно.

§ 24. (1) До 1 януари 2024 г. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за най-малко 4 категории доходи по чл. 143з, ал. 1, за които ще предоставя чрез автоматичен обмен на компетентните органи на държавите членки информация относно местни лица на тези държави. Информация за категориите доходи по изречение първо се изпраща за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г.
(2) За данъчни периоди до 1 януари 2025 г. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя чрез автоматичен обмен информация за най-малко две категории доходи по чл. 143з, ал. 1 на компетентните органи на държавите членки относно местни лица на тези държави. Информация за категориите доходи по изречение първо се изпраща веднъж годишно на Европейската комисия.

§ 25. Първата информация по чл. 143я⁸ за продавачи, които са местни лица на държави членки, се предоставя от операторите на платформи на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обменя с компетентните органи на държавите членки за периоди, започващи от 1 януари 2023 г.

§ 26. Първата информация по чл. 143я⁸ за продавачи, които са местни лица на партньорски юрисдикции, се предоставя от операторите на платформи на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обменя с компетентните органи на съответните партньорски юрисдикции след влизането в действие на споразумение, предвиждащо автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи, по което Република България е страна, за периодите, предвидени в него.

§ 27. Оператор на платформа извършва процедурите за комплексна проверка по чл. 143я¹⁰ по отношение на продавачи, регистрирани на платформата към влизането в сила на този закон, до 31 декември на втория период, за който операторът предоставя информация. В този случай за изпълнението на процедурите за комплексна проверка операторът на платформа, освен по чл. 143я¹⁰, ал. 8, може да определи дали информацията, събрана съгласно чл. 143я¹⁰, ал. 2, 3, ал. 4, т. 1 – 5 и ал. 7, е надеждна, като използва информацията и документите в поддържаните от него регистри, които позволяват търсене по електронен път.

§ 28. Операторите на платформи по чл. 143я⁶, ал. 2 уведомяват изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за извършването на дейност в това качество в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, съответно в тримесечен срок от започване на дейността.

§ 29. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 79, 96 и 101 от 2019 г., бр. 14, 18, 28, 38, 60 и 104 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 14, 17 и 52 от 2022 г.) в чл. 73а, ал. 1 думите „чл. 37, ал. 1, т. 9“ се заменят с „чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9“.

§ 30. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г. и бр. 8, 14, 17, 25 и 51 от 2022 г.) в чл. 201, ал. 5 и 6 думите „чл. 143з, ал. 1, т. 2 и 6“ се заменят с „чл. 143з, ал. 1, т. 2, 6 и 7“.

§ 31. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42 и 52 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В глава втора, раздел II се създава чл. 12б:
„Чл. 12б. (1) Течността за електронна цигара, съдържаща никотин, се смята за тютюнево изделие.
(2) „Течност за електронна цигара, съдържаща никотин“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронни цигари или се съдържа в контейнерите за многократно пълнене по смисъла на § 1, т. 39 и 40 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.“
2. В чл. 29 ал. 3 се изменя така:
„(3) Данъчната основа за облагане с акциз за:
1. нагреваемо тютюнево изделие е количеството тютюн, съдържащ се в продукта, измерено в килограми;
2. течността за електронна цигара, съдържаща никотин, е количеството течност, съдържащо се в електронна цигара за еднократна употреба, патрона, резервоара или контейнера за многократно пълнене, измерено в милилитри.“
3. Член 37 се изменя така:
„Чл. 37. Акцизната ставка за пури и пурети е, както следва:
1. 297 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г.;
2. 327 лв. за 1000 къса от 1 януари 2024 г.;
3. 360 лв. за 1000 къса от 1 януари 2025 г.;
4. 396 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.“
4. Член 38 се изменя така:
„Чл. 38. (1) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е, както следва:
1. 167 лв. за килограм от 1 март 2023 г.;
2. 184 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
3. 202 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
4. 222 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.
(2) Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва:
1. 282 лв. за килограм от 1 март 2023 г.;
2. 331 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
3. 380 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
4. 400 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.
(3) Акцизната ставка за течност за електронна цигара, съдържаща никотин, е, както следва:
1. 0,18 лв. за милилитър от 1 март 2023 г.;
2. 0,25 лв. за милилитър от 1 януари 2024 г.;
3. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2025 г.;
4. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2026 г.“
5. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз:
а) 117,5 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г.;
б) 126 лв. за 1000 къса от 1 януари 2024 г.;
в) 134,5 лв. за 1000 къса от 1 януари 2025 г.;
г) 143 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.;
2. на пропорционалния акциз:
а) 23,5 на сто от продажната цена от 1 март 2023 г.;
б) 22 на сто от продажната цена от 1 януари 2024 г.;
в) 20,5 на сто от продажната цена от 1 януари 2025 г.;
г) 19 на сто от продажната цена от 1 януари 2026 г.
(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:
1. 185,50 лв. на 1000 къса от 1 март 2023 г.;
2. 194 лв. на 1000 къса от 1 януари 2024 г.;
3. 202,50 лв. на 1000 къса от 1 януари 2025 г.;
4. 211 лв. на 1000 къса от 1 януари 2026 г.“
6. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6в:
„§ 6в. (1) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, съдържащи никотин, в случай че в срок до 31 март 2023 г. подадат по реда на този закон заявление за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 30 септември 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
(2) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, съдържащи никотин, в случай че в срок до 31 март 2023 г. подадат по реда на този закон искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, могат да продължат дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от 31 май 2023 г.
(3) Лицата по ал. 2 могат да реализират в търговската мрежа наличните към 30 септември 2023 г. течности за електронни цигари, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 31 декември 2023 г. След 31 декември 2023 г. течностите за електронни цигари, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол.“

§ 32. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
1. параграф 31, който влиза в сила от 1 март 2023 г.;
2. параграфи 4 и 12, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.

Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 8 декември 2022 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

източник: dv.parliament.bg

Целия бр. 100 на ДВ вижте тук >>>