Признаване за трудов стаж и професионален опит на време на наборна военна служба за заплащане на допълнително възнаграждение

Вероятно в запитването е цитирана разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Посоченото правило има значение за изчисляване на осигурителния стаж за целите на пенсионното осигуряване, а не на трудовия стаж на работника или служителя.

Предходният трудов стаж като база за изчисляване на допълнително трудово възнаграждение (известно и с предишното си наименование „клас прослужено време“) е бил уреждан по различен начин в годините, което дава своето отражение и към настоящия момент. Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения от 1993 г. (отм., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) предвиждаше, че за продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 4 от НДДТВ (отм.) за продължителна работа се зачиташе и времето, прекарано в редовна военна служба и в Строителните войски.

С приемането на сега действащата Наредба за структурата и организацията на работната заплата през 2007 г. беше променена цялостната логика на това допълнително трудово възнаграждение и в разпоредбата на чл. 12 от НСОРЗ то беше уредено като възнаграждение „за придобит трудов стаж и професионален опит“. Идеята беше работодателите да заплащат допълнително възнаграждение не просто на базата на предходния трудов стаж, а само в случаите, когато той е допринесъл за професионалното развитие на работника или служителя за изпълняваната от него работа. За целите на определяне на това възнаграждение винаги се зачита трудовият стаж, придобит в същото предприятие, включително на различни работни места и длъжности. Що се отнася до предходния стаж обаче (придобит преди възникването на трудовото правоотношение), той има значение само ако е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ).

След приемането на тази съществена промяна в правния режим на възнаграждението, като че ли бързо се наложи схващането, че времето на наборна военна служба не се признава за целите на изчисляване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. То е принципно вярно, но се нуждае от няколко уточнения:
• Ако трудовият договор е сключен преди 2007 г. при действието на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, времето на редовна военна служба е следвало да бъде зачетено за продължителна работа по силата на чл. 3, ал. 2, т. 4 от НДДТВ (отм.). В заключителните разпоредби на сега действащата НСОРЗ (§ 1, т. 1) е предвидено, че за работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от КТ, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. Следователно времето на редовна военна служба и до днес има значение при „заварените“ случаи – за трудови правоотношения, възникнали преди 2007 г.
• Ако трудовият договор се сключва при действието на новата НРСОРЗ, времето на редовна военна служба по принцип не следва да се зачита, доколкото тя трудно може да се квалифицира като „същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“. Все пак обаче условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят по пътя на колективното преговаряне, а чл. 50, ал. 2 от КТ съдържа единствено забрана колективният трудов договор да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Без съмнение правило, което ще доведе до увеличаване на размера на трудовите възнаграждения, е благоприятно за работниците и служителите.

Накратко, ако действителната воля на страните, сключили колективния трудов договор, е била за целите на определяне на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит да се зачита и период, приравнен на стаж по силата на действалото по това време законодателство, няма разумна причина да се отрича действителността на подобна клауза. В крайна сметка с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и всякакви други допълнителни трудови възнаграждения, каквито страните преценят за удачно (чл. 13 от НСОРЗ). Ако случаят е такъв, работникът или служителят би следвало да удостовери този стаж или с военна книжка, в която са вписани началото на военната служба и датата на уволнение, или с друг удостоверителен документ, отразяващ продължителността на отслуженото време.

С уважение:

Още за възнаграждения:

Нормативна рамка

Наредба за структурата и организацията на работната заплата

КТ