Предварителна закрила при уволнение на представител на работещите по безопасност и здраве при работа

Законността на уволнението подлежи на контрол от страна на съда, а не на Инспекцията по труда. В този смисъл обстоятелството, че при проверка от Инспекцията не са констатирани нарушения във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение и е дадено единствено предписание за начисляване на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, само по себе си не гарантира законност на уволнението. В случай на възникнал спор, в рамките на съдебното производство ще бъдат изследвани всички предпоставки за законосъобразното упражняване от страна на работодателя на правото на едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие.

Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 5а от КТ дава предварителна закрила при уволнение на определени основания (сред които и поради съкращаване на щат) на ясно определен кръг работници и служители: избраните за представители на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 от КТ, за времето, докато имат такова качество. Ако работодателят планира да съкрати работник или служител, ползващ се от тази предварителна закрила, той трябва да поиска разрешение за това от Инспекцията по труда.

От данните в запитването се налага изводът, че в конкретния случай лицето не е попадало в персоналния кръг на работниците и служителите, ползващи предварителна закрила при уволнение, защото към момента на уволнението не е имало такова качество. Ако са налице и останалите предпоставки за законосъобразност на уволнението (валидно взето решение за съкращаване на щатна бройка, при необходимост – извършване на процедура по подбор, коректно съставяне и връчване на уволнителната заповед и т.н.), съдът би следвало да потвърди оспорваното уволнение.

Разбира се, следва да се има предвид, че доказателствената тежест в трудовия процес по общо правило е за работодателя. С други думи, от изложената фактическа обстановка действително се налага изводът, че работодателят не е бил длъжен да иска предварително разрешение за уволнението от Инспекцията по труда, но в съдебното производство ще е в негова тежест да докаже това твърдение. За целта следва да бъдат приведени доказателства, или че уволненият служител изобщо не е ползвал предварителна закрила при уволнение, или – ако е ползвал такава закрила в предходен момент – към момента на извършване на уволнението вече не е имал такова качество.