Постановление 325 за компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности с наложени временни ограничения за осъществяването им в периода на обявени извънредно положение или извънредна епидемична обстановка

В брой 101 от 27 ноември 2020 г. на Държавен вестник е обнародванo:

Постановление № 325 от 26 ноември 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) Настоящото постановление урежда условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са въведени временни ограничения за осъществяването им с акт на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
(2) Компенсациите по ал. 1 се изплащат, когато работниците и служителите от икономическите дейности по ал. 1 са в неплатен отпуск по реда на чл. 160, ал. 1 или чл. 173а, ал. 2 от Кодекса на труда поради въведени временни ограничения за осъществяване на дейност/дейности, посочена/посочени в акта на държавния орган по ал. 1.
(3) При продължителност на работния ден от 8 часа, уговорена в основния трудов договор, сключен преди датата на акта на държавния орган по ал. 1, компенсацията е в размер 24 лв. на ден за периода на неплатен отпуск на всяко лице, осигурено по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване в икономическите дейности по ал. 1. В случаите на непълно работно време размерът на компенсацията се определя пропорционално на уговореното работно време в трудовия договор.
(4) Лицата по ал. 1 имат право на компенсация за не повече от 60 дни, в които са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложени ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, с акт на държавен орган.
(5) Компенсации не се изплащат за работници и служители, които:
1. не са били осигурени при същия работодател в икономически сектор по чл. 1, ал. 1 преди датата на акта на държавния орган по чл. 1;
2. ползват отпуск на друго основание;
3. са наети от работодател, който не отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 35211 от 24 декември 2013 г.).
(6) При прекратяване на трудовия договор на работника или служителя в периода за подкрепа изплащането на компенсацията се прекратява от датата на прекратяването на договора.

Чл. 2. За изплащане на компенсации по чл. 1 могат да кандидатстват работници и служители, които са в неплатен отпуск при условията на чл. 1 и са наети от работодатели, които са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България.

Чл. 3. Работодателите на работниците и служителите от икономическите дейности по чл. 1, ал. 1 следва да запазят заетостта, за която са получили компенсации по реда на постановлението, за период, равен на периода, за който са изплащани компенсациите.

Чл. 4. Работодателят информира работниците и служителите за възможностите да получават компенсации по постановлението.

Чл. 5. (1) Работниците и служителите, желаещи да получават компенсациите по чл. 1, предоставят на работодателя писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банковата си сметка, по която да се изплащат компенсациите.
(2) Работодателят или упълномощен негов представител подава в дирекция „Бюро по труда“, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите по чл. 1, следните документи за изплащане на компенсации:
1. списък на лицата, които през изтеклия месец са били в неплатен отпуск поради преустановяване на дейността в обекта им на работа съгласно акт на държавен орган и са подали декларация за получаване на компенсации;
2. декларации по ал. 1 на работниците и служителите – еднократно или при промяна;
3. при подаване на документи по ал. 2 за първия месец работодателят подава заявление за ползване на мярката по постановлението и декларация за минимална помощ (еднократно и при промяна).

Чл. 6. Комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда“, разглежда представените документи по чл. 5, ал. 2 в срок до 10 работни дни след получаването им.

Чл. 7. (1) Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си информация от комисиите по чл. 6 относно работодателите и броя на техните работници и служители, които са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации, в срок 2 работни дни от одобрението/неодобрението.
(2) Сумите за компенсации са дължими от датата на решението за одобряване на документите от комисиите по чл. 6 в дирекциите „Бюро по труда“, но не по-рано от началната дата на неплатения отпуск във връзка с преустановяване на дейността в обектите, посочени в акта на държавния орган.
(3) Сумите за компенсации са допустими от датата на издаване на заповедта за неплатен отпуск, но не по-рано от 29 октомври 2020 г. и не по-късно от 31 декември 2020 г.
(4) Сумите се изплащат на работниците и служителите в размера, определен в чл. 1, ал. 3, до 5 работни дни след одобряването на подаденото заявление.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на постановлението:
1. „Компенсации“ са суми, които се изплащат под формата на помощи на работниците и служителите, чиито доходи от труд се намаляват в резултат от преустановяване на дейността, за която са наети на работа, на основание на акт на държавен орган. Компенсациите, изплатени по реда на това постановление, представляват необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Заключителни разпоредби

§ 2. Постановлението се приема на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 16, т. 14 от Закона за насърчаване на заетостта.

§ 3. В чл. 1, ал. 8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., бр. 10 от 2003 г., бр. 21 от 2004 г., бр. 1 и 81 от 2006 г., бр. 1 и 15 от 2007 г., бр. 20 от 2008 г., бр. 12, 16, 27 и 84 от 2009 г., бр. 2 от 2010 г., бр. 14 от 2011 г., бр. 16 от 2012 г., бр. 33 от 2013 г., бр. 17 и 60 от 2014 г., бр. 18 и 40 от 2015 г., бр. 17 от 2016 г., бр. 29 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г. и бр. 34 от 2019 г.), се създава т. 20:
„20. компенсацията, изплатена по реда на нормативен акт на Министерския съвет на работници и служители, чиято трудова дейност е преустановена временно със заповед на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.“

§ 4. Министърът на труда и социалната политика издава заповед, с която определя кодовете на икономически дейности, за които са въведени временни ограничения за осъществяване на дейност с акт на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, с решения на Народното събрание или на Министерския съвет.

§ 5. Администратор на помощта по смисъла на чл. 9 от Закона за държавните помощи е Агенцията по заетостта.

§ 6. Изпълнението на постановлението се възлага на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, който утвърждава указания по прилагането му.

§ 7. Контролът по прилагането на постановлението се осигурява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

§ 8. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

източник: dv.parliament.bg