Ползване на отпуск по основното и по допълнителните трудови правоотношения

По принцип платеният годишен отпуск има предназначението да даде на работника или служителя възможност за временно откъсване от трудовия процес, отдаване на лични и семейни ангажименти, отдих и възстановяване на работоспособността. Затова право на платен годишен отпуск възниква по всяко от трудовите правоотношения, по които работи едно и също лице. При договорите за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114 от КТ) намира приложение и правилото на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), според което работник и служител, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Действително, в случая служителят придобива пълен трудов стаж по основното си трудово правоотношение, а вторият трудов договор не се вписва в трудовата книжка. Това е така, защото в нея вече е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Посоченото обаче не означава, че работата по допълнителен трудов договор не се признава за трудов стаж. С допълнението в чл. 114 от КТ от 2010 г. изрично беше предвидено, че работата през определени дни от месеца се зачита за стаж.

Впрочем, като вид трудов договор, и договорът по чл. 114 от КТ би трябвало да съдържа задължителните реквизити по чл. 66 от КТ, в това число размер на платения годишен отпуск. Препоръчително е да провери какъв размер на отпуска са договорили страните по този договор, защото е възможно той да е по-голям от нормативноустановения минимум.

От изложеното следва, че по трудовия договор по чл. 114 от КТ също ще възникне право на платен годишен отпуск, макар и в по-малък размер. Платеният годишен отпуск винаги се ползва в работни дни по календар. Например по основното си трудово правоотношение работникът или служителят може да ползва отпуск от 10 работни дни (две седмици), а по допълнителния трудов договор – 2 (дните през тези седмици, в които е уговорено да полага труд по допълнителния трудов договор). Трябва обаче да се обърне внимание, че действащото ни трудово право не съдържа задължително изискване отпускът по основното трудово правоотношение и по договора за допълнителен труд да се използват едновременно. Такова правило се съдържаше в отменената през 2002 г. с Решение № 9353 на ВАС разпоредба на чл. 23, ал. 1 от НРВПО по отношение на ползването на платения годишен отпуск по договор за външно съвместителство. ВАС прие, че всеки работодател следва да има самостоятелна възможност да разрешава сравнително продължителното отсъствие от трудовия процес според конкретната ситуация в предприятието. Поради това и не винаги е възможно отпуск по двата трудови договора да бъде ползван едновременно. Въпреки липсата на изрична разпоредба за едновременно ползване на отпуска по двете трудови правоотношения, и към момента такова ползване е препоръчително, тъй като то в най-голяма степен отговаря на социалния смисъл на платения годишен отпуск. Трудно може да се говори за „откъсване“ от трудовия процес в ситуация, в която по време на ползване на отпуск по основното трудово правоотношение, работникът или служителят трябва да се явява на работа и да полага труд по втория си договор.

По отношение на въпроса за временната неработоспособност следва да се посочи, че тя представлява обективно състояние, което не позволява на служителя да полага труд по никое от трудовите правоотношения. Това състояние се удостоверява със съответни медицински документи (болничен лист) пред всеки от работодателите. Изрично правило относно издаването на болничен лист в такива случаи се съдържа в чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза: на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/ осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа „бележки“ на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.

С уважение:

Още за платен годишен отпуск:

Правен режим на платения годишен отпуск

Нормативна рамка

Наредба за работното време, почивките и отпуските

КТ

Наредба за медицинската експертиза