Ползване едновременно на платен годишен отпуск от всички служители

Редът за ползване на платен годишен отпуск е уреден в разпоредбите на чл. 172 – 174 КТ и чл. 37а и сл. от НРВПО.

 

Отпускът може да бъде ползван наведнъж или на части, в зависимост от предпочитанията на работника или служителя, както и в зависимост от това дали организацията на работния процес позволява отсъствието му в желания период. Използването на платения годишен отпуск приоритетно се осъществява  през календарната година, за която той се отнася.

 

Разпоредбата на чл. 173, ал.5 КТ предвижда възможност за работника да ползва платения си годишен отпуск през годината, за която се отнася и задължение за работодателя да разреши отпуска, когато той бъде поискан, в годината, за която се дължи. Причината за това е стремежът на законодателя да насърчи ползването на отпуска през годината и платения годишен отпуск да не бъде отлаган безпричинно. Работодателят може да откаже да разреши искания от работника платен годишен отпуск за годината за която се дължи, когато ползването на отпуска е отложено по реда на чл. 176 КТ от работодателя по важни производствени причини. По този ред едностранно работодателят може да отложи само половината от дължимия се платен годишен отпуск за годината.

 

Изискването за ползването на платения годишен отпуск по предварително изготвен и утвърден график за работниците и служителите беше въведено с промяна в Кодекса на труда, която влезе в сила от 30.07.2010 г. Тази промяна просъществува 5 години – до 17.07.2015 г., след което отпадна. Към настоящия момент изготвянето на график за ползване на платен годишен отпуск има само инструктивно значение и работниците не могат да бъдат задължени да ползват платения си годишен отпуск, дължим се за съответната календарна година, на датите, предвидени в такъв график. По-скоро това разпределение между служителите в едно звено на периодите за ползване на отпуск има пожелателен характер и цели да обезпечи наличието на човешки ресурс в „отпускарските периоди“.

 

Що се отнася до платените годишни отпуски, дължими за периода от 1993 г. до 2009 г. включително, по силата на отменения с Решение № 12 от 2010 г. на Конституционния съд § 3е ПРЗ на КТ могат да бъдат ползвани неограничено във времето, тъй като те не се погасяват по давност.

 

Все пак трудовото законодателство е предвидило ред, по който работодателите да могат да предоставят на работниците и служителите си платен годишен отпуск, без тяхно искане или съгласие, в три законово определени случая, съгласно чл. 173, ал. 4 КТ. Това са случаите на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (ваканционно ползване на платен годишен отпуск) и когато работникът или служителят, след покана от работодателя, не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

 

От трите възможности най-полезно за Вас е възможността едновременно да предоставите платен годишен отпуск на всички работници и служители. Тя не е свързана с планиране на отпуска от страна на работниците, за което питате, но дава възможност на работодателя да предостави на работниците и служителите, в определен от него период  платен годишен отпуск. Чл. 173, ал. 4 КТ изрично предвижда, че при това предоставяне на платен годишен отпуск не се изисква  съгласието на работника или служителя. На практика много често тази законова възможност се ползва от предприятия, при които обемът на работа силно намалява по време на работните дни между официални празници, които иначе поради естеството на работа биха били работни без значение дали има работа или не.

 

С оглед на факта, че работниците биват запознати със съдържанието на правилника за вътрешния трудов ред още при постъпване на работа, те не могат да оправдаят с незнание или с нежеланието си да оставят неползвани толкова дни платен годишен отпуск, с колкото е необходимо да разполагат, за да дадат възможност на работодателя си да им го предостави в съответния период, по реда на чл. 173, ал.4 от КТ.

 

Тази правна възможност е доразвита с чл. 37б, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Предпоставка за едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители е тази възможност да е предвидена в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) на предприятието. Ако това изискване не е изпълнено, работодателят не може да задължи работниците и служителите в предприятието да ползват едновременно платен годишен отпуск на това основание. Разпоредбата не позволява работодателят да определи такъв период за ползване на платен годишен отпуск в заповед или с допълнителни споразумения между работниците и работодателя, както и произволно да променя периодите за такова ползване на отпуска, без да променя Правилника. По този ред се предоставя само платен годишен отпуск, но не и неплатен отпуск.

 

В заключение следва да отбележа, че няма изрична законова разпоредба, която да урежда в каква последователност да се ползват отпуските за предишните години, но дължимият за настоящата година платен годишен отпуск може се ползва с предимство. Предвид възможността отпуска да се погасява по давност, би следвало работникът да ползва отпуска от по-стария, към отпускът за съответната година, за която се дължи. Но преценката за това е на работника или служителя.