Отпуск поради бременност и раждане и отпуски на бащата във връзка с раждане на дете

Още за майчинство:

Съгласно чл. 163, ал. 1 КТ работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Любопитен факт е, че това е най-дългият по размер отпуск от такъв вид, установен в света. Дали това законодателно решение е оправдано или не е твърде дискусионна тема, но без съмнение то е благоприятно за работничките и служителките, които са или планират да станат майки. На не особено позитивния фон на демографската картина у нас, майчинството без съмнение трябва да бъде поощрявано.
- Началото на отпуска се определя чрез прогнозата на медицинските специалисти за очакваната дата на раждане (термина), като отпускът се разрешава 45 календарни дни преди тази дата. Счита се, че неработоспособността на майката поради предстоящото раждане настъпва към този момент. Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
- Следващият етап от отпуска също е „биологично обусловен“ в смисъл, че продължителността му е определена на базата на установения в медицината обичаен период на физическо възстановяване на женския организъм от раждането, който е 42 дни. Затова, дори когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността X вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.
- Ползването на част от периода на отпуска поради бременност и раждане става въз основата на болничен лист, издаден на работничката или служителката. Той покрива общо 135 календарни дни, включително посочените по-горе 45 дни преди раждането и 90 дни след него (чл. 45, ал. 1, т. 1 НРВПО). Доколкото болничният лист създава задължение и за двете страни по трудовото правоотношение да се преустанови полагането на труд, те не могат да не изпълнят даденото им предписание. Поради това ползването на тази част от отпуска е задължително.
- Остатъкът от 275 дни (410 дни – 135 дни) се ползва по желание на майката, въз основа на писмено заявление до предприятието, към което се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето и декларация по образец. Работодателят е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението, а когато майката няма право на този отпуск – да я уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си (чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО). Тази част от отпуска има за предназначение да позволи на майката да полага лично грижи за новороденото си дете, затова отпускът се прекратява, ако настъпят обстоятелства, при които майката няма да полага грижи за детето:

(1) майката е лишена от родителски права или нейните родителски права са ограничени по установен ред;
(2) детето бъде дадено за осиновяване;
(3) детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
(4) детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
(5) детето почине.

Тъй като след изтичането на периода на болничния лист ползването на отпуска става по желание на майката, тя може да прекъсне ползването и без да са налице някои от обстоятелствата, посочени по-горе. Това често се случва, особено при служителки на отговорни позиции, за които продължителното отсъствие от работното място може да забави или да повлияе негативно на кариерното развитие. Разбира се, предсрочното прекъсване на отпуска предполага и възможност на друго лице да поеме грижите за отглеждане на детето.
 

Трудовите права на бащата във връзка с раждането и отглеждането на дете са по-малко и в общия случай са „производни“ от тези на майката. Някои от тях обаче възникват и на „самостоятелно“ основание.

Отпускът на бащата при раждането на дете е уреден в чл. 163, ал. 8 КТ и е в размер на 15 календарни дни, считано от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Целта му е да се предостави възможност на бащата да участва в грижите за детето през първите дни от живота му. Поради специалното предназначение на отпуска той не може да се отлага за по-късен момент.

За ползването на този отпуск няма значение дали майката и бащата се намират в брачна връзка. Когато те нямат сключен граждански брак, е необходимо да живеят в едно домакинство и бащата да е припознал детето. Съгласно чл. 45а НРВПО отпускът при раждане на дете по чл. 163, ал. 8 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на бащата. Към заявлението се прилагат копие от акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Работодателят е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, работодателят го уведомява за това незабавно, като мотивира отказа си.

Този отпуск се прекратява, ако отпадне основанието за ползването му, т.е. полагането на грижи за детето. Затова бащата е длъжен незабавно да уведоми с писмено заявление предприятието, в което работи, ако по време на ползването на отпуска:
(1) бракът бъде прекратен с влязло в сила съдебно решение;
(2) бащата престане да живее в едно домакинство с майката на детето;
(3) детето бъде дадено за осиновяване;
(4) детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
(5) детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
(6) детето почине.

Бащата може да прекрати ползването на отпуска и без да са налице горните основания, чрез подаване на заявление до предприятието, в което работи. Не е необходимо мотивирането на това заявление, но възможни причини биха били например неотложни служебни задачи, които налагат връщането на бащата на работа, или пък включването на друг близък роднина (баба, дядо и т.н.) в грижите за отглеждане на детето.


Съгласно чл. 163, ал. 10 КТ със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Когато бащата е неизвестен, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката. Когато бащата е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата. Уредбата е доразвита в чл. 45б НРВПО.

Тъй като отпускът е „производен“ от правото на отпуск на майката, за бащата няма да възникне такова право, ако майката няма право на отпуск за бременност и раждане, защото няма качеството работничка или служителка. Съответно за времето, през което бащата (или някое от другите, посочени в тази разпоредба лица) ползва отпуск по чл. 163, ал. 10 КТ, отпускът на майката се прекъсва (чл. 163, ал. 13 КТ). Ползването на отпуска от бащата обаче не се прекратява, когато майката ползва друг вид отпуск (чл. 45б, ал. 7 НРВПО). Така например, докато бащата ползва „прехвърления“ отпуск от майката, няма пречка тя да ползва платения си годишен отпуск и двамата родители да полагат съвместно грижи за детето.

Майката има право по всяко време да оттегли даденото от нея съгласие с писмено заявление до предприятието, в което работи, и до предприятието, в което работи бащата, и да продължи да ползва лично отпуска за бременност и раждане до изтичането на периода от 410 дни. Към заявлението до предприятието, в което тя работи, се прилагат акт за раждане на детето и декларация по образец – приложение към НРВПО.

доц. д-р Андрей Александров