Осигуряване при изпращане на румънци за работа в Холандия, наети от новосъздадено българско дружество

В чл. 121а от КТ и в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са уредени особеностите при командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

 

Понятието „изпращане“ се въвежда за предприятията, които осигуряват временна работа, когато изпращат работници и служители в рамките на предоставянето на услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 2 от КТ: „Изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:

1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по

Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.“

 

И при изпращането на работници и служители от предприятия, които осигуряват временна работа, разпоредбата на чл. 121а, ал. 3 от КТ изисква за целия период на изпращането да съществува трудово правоотношение между работника и служителя и предприятието, което осигурява временна работа.

 

При изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател в трудовия договор с предприятието, което осигурява временна работа.

 

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е компетентният орган за предоставяне на информация при отправени запитвания относно приложимото национално право и практика по отношение на правата и задълженията на предприятията, които командироват или изпращат работници или служители на територията на Република България, и на командированите или изпратените работници или служители.

 

Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа от държава членка или от трета държава, или определено от него лице подава в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ заявление съгласно приложение № 2 към наредбата.

 

Работодателят е длъжен да уведоми незабавно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за всяко изменение на посочените обстоятелства по чл. 12, ал. 1 от наредбата с изключение на данните за работодателя, които се предоставят в 7-дневен срок.

 

Съгласно чл. 6а от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

 

Работодателите са длъжни да се съобразявят с разпоредбите на чл. 121а от КТ относно заплащането и съответно осигуряването на командированите и изпратените работници или служители в чужбина.

 

За да се приложат разпоредбите на КСО, е необходимо за работниците и служителите, командировани в друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, да е приложимо българското законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004.

 

С оглед прилагането на чл. 6а, ал. 1 от КСО минималните ставки на заплащане се определят в съответствие с националното законодателство на държавата членка, в която е командирован работникът. Легалната дефиниция на минимални ставки на заплащане е въведена с § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и по своя смисъл съвпада с тази по Директива 96/71/ЕО. „Минимални ставки на заплащане” са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава.

 

Информация относно размера на минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава може да се получи от институцията на тази държава, която контролира спазването на Директива 96/71/ЕО или от Министерството на труда и социалната политика, съответно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, която е централното звено за връзка по отношение прилагане на горепосочената директива.

 

Аз считам, че трябва да направите искане до Националната агенция за приходите за издаване на удостоверение А1 за определяне на приложимото законодателство и след това да се съобразите с изискванията на КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

 

Ако НАП откажат да издадат удостоверения А1, тогава трябва да се запознаете със законодателството във Холандия от компетентните органи там, и да го прилагате.