Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при дистанционна работа

Факт е, че работодателят е носител на общо задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното място, без значение къде се намира то. Същевременно, само при полагане на труд в работните помещения, осигурени от работодателя, той може да упражнява ефективен контрол върху факторите на работната среда. Съвсем различно е положението при полагането на дистанционен труд от място, което работодателят трудно би могъл непосредствено да провери. И в материята на надомната работа (чл. 107д, т. 2 от КТ), и при работата от разстояние (чл. 107к, ал. 6 от КТ) са предвидени задължения на служителя да допуска работодателя до мястото, където полага труд, но е ясно, че при десетки или стотици дистанционно работещи служители това са по-скоро пожелателни норми.

В последните месеци се наблюдава практиката работодателите да изискват от дистанционно работещите служители подписване на декларации, че са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, установени в предприятието, и са длъжни да ги спазват в домовете си или изобщо на местата, откъдето полагат дистанционен труд. Изисква се и деклариране на мястото, където служителят ще полага труд – по постоянен или настоящ адрес, в дома на трето лице, в същия или друг град, държава и пр. Някои работодатели изискват и конкретна информация за факторите на работната среда в дома на лицето – разполага ли със самостоятелно работно помещение, какъв е размерът му, осветеност, честота на проветряване и т.н. Следва да се отбележи, че с изменения от ноември 2020 г. в Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска беше предвидено задължително преразглеждане на оценката на риска при извънредна епидемична обстановка. Без да е посочено изрично дали правилата се прилагат и при надомна работа или работа от разстояние, няма причина те да бъдат изключени от широката формулировка: „всички предприятия, места и дейности“, която използва Наредбата.

Разбира се, гаранции за верността на декларираните обстоятелства не съществуват. Трудно може да се предвиди и дали подобна декларация би имала значение в един съдебен спор за ангажиране на отговорността на работодателя за вреди от настъпила в дома на служителя трудова злополука. При все това е разумно работодателят да си осигури предварително доказателства, че е положил усилия (в рамките на разумното) за предотвратяване на възможни увреждания на здравето и работоспособността на служителите, полагащи дистанционен труд, че е провел инструктажи и обучения за боравенето с предоставено оборудване и т.н.

В отговор на Интернет-страницата на МТСП в рубриката „Често поставяни въпроси“ е изрично посочено, че „няма пречка инструктажът при работа от разстояние да се провежда чрез средствата на информационните технологии, които са в същността и условията при тази форма за организиране на работата. В тази връзка считаме, че инструктажите при работа от разстояние може да се документират в електронни документи, като следва да се приложи такава организация на работа с тях, която не нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102/2009 г.) и при спазване на изискванията за работа с електронни документи и електронни удостоверителни услуги.“

С уважение:

Още за дистанционна работа:

Нормативна рамка

Наредба 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска

КТ