Последно актуализиран на 3 Април 2025 Осигуряване на турски граждани, които ще работят дистанционно за българско дружество
Отговор, предоставен отАспасия Петкова
на 28 Март 2025
Въпрос:
➤ Българско дружество планира да наеме на граждански договор софтуерни инженери и консултанти (граждани на Р. Турция) за разработка на конкретен софтуер. Лицата живеят в Турция и ще работят дистанционно.
Въпросите ни са следните:
1.1 Трябва ли българското дружество да осигурява чуждестранните лица, при положение че няма да полагат труд в България?
1.2 Ако се налага осигуряване, каква е процедурата по издаване на ЛНЧ при положение, че лицата няма да пребивават в България?
Отговор:
Република България има сключено споразумение с Република Турция, подписано в Анкара на 04.11.1998 г., но то регулира взаимните отношения между двете страни по въпроса за изплащането на пенсиите, отпуснати съгласно законодателството на Република България, на лица, преселили се в Република Турция след 1 май 1989 г., и не обхваща нито здравното, нито социалното осигуряване на гражданите на двете страни, когато полагат труд в тях.
В конкретния случай, когато не е налице договор за социална сигурност, по който България е страна, и на основание сключения граждански договор, ще е приложимо българското осигурително законодателство. Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Тези разпоредби не правят разграничение между осигурените лица в зависимост от това дали са български, или чужди граждани.
Следователно за наетия турски гражданин са дължими всички социални осигурителни вноски, така както ако беше български гражданин, който е нает от българския работодател на граждански договор.
Задължение за здравно осигуряване ще възникне, след като гражданинът на Турция попадне в обхвата на чл. 33 от ЗЗО. Ако е с двойно гражданство, едното от които е българско, се прилага т. 2 на ал. 1 от същата разпоредба, която предвижда задължение за здравно осигуряване само ако той пребивава повече от 183 дни в България през календарната година.
В случай че чуждият гражданин няма разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или разрешение за пребиваване и работа тип “Синя карта на ЕС” (и не притежава и българско гражданство), за работодателя не възниква задължение да го осигурява здравно.
В случай че не се дължат здравни вноски за наетото лице, декларация обр. 1 “Данни за осигуреното лице” се подава само с данни за социалното му осигуряване.
По отношение на данъчните задължения между Република България и Република Турция има Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите, обнародвана в ДВ, бр. 123 от 22.12.1997 г., с която трябва да се съобразите.
Подаването на данните за осигуряването в НАП трябва да става с Искане за издаване на служебен номер - ОКД-162. Под този служебен номер лицата могат да бъдат осигурявани, ако се дължат осигурителни вноски по българското законодателство.
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "ТРЗ практика – готови решения за отпуски, трудови и граждански правоотношения "!
Подобни статии от категория Назначаване
11Ноем2024
Назначаване председател на читалище на трудов договор
от проф. д-р Любка Ценова
на 11 Ноем 2024
21Окт2024
Начало на изпълнението на задълженията по трудовия договор
от доц. д-р Андрей Александров
на 21 Окт 2024
29Юли2024
Сключване на договор за консултантски услуги без фиксирано работно време
от Аспасия Петкова
на 29 Юли 2024