Осигуряване на СОЛ през дружество, където ще е управител

Дейността на адвоката съдружник или собственик на адвокатско дружество остава независима и в интерес на крайния клиент, без оглед на това дали тя се осъществява съвместно с други адвокати в адвокатското дружество или самостоятелно. Тя е предмет на специфичната законова регламентация по специалния Закон за адвокатурата (ЗА) и по-специално относно характера на адвокатското дружество, който е различен от този на търговското дружество, създадено по реда на Търговския закон и другите форми за извършване на стопанска дейност. Това обуславя и специфика на правоотношенията между съдружниците, адвокатското дружество и клиентите и разграничаването им от тези между съдружниците и търговските дружества.

Съгласно чл. 64 от ЗА членуването в адвокатско дружество не ограничава съдружниците или собственика на дружеството за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора. В това им качество те имат всички права и задължения съгласно закона.

Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лицa, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители и т.н.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал.8 и  9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

По силата на чл. 3, ал. 2 от ЗА адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. От текста на посочената норма е видно, че лицата, които упражняват професията адвокат, се обхващат от определението за “лица, упражняващи свободна професия”, тъй като подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт. Следователно за времето, през което упражняват трудова дейност в това качество, адвокатите са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.

Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗА адвокатите могат да образуват адвокатско дружество, което е юридическо лице. Членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката съдружник или собственик за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора (чл. 64 от ЗА). Създаването на адвокатско дружество съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗА не променя характера на упражняваната от адвокатите дейност, поради което съдружниците в адвокатско дружество също следва да се осигуряват като упражняващи свободна професия по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.

Относно дължимите осигурителни вноски върху получените от съдружниците или собственика суми от разпределение на печалбата на адвокатското дружество, следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Върху дивидентите, изплащани на съдружниците в търговските дружества след разпределение на печалбата, не се дължат осигурителни вноски, защото не представляват доход от трудова дейност, която да поражда задължение за осигуряване на лицата по съответния ред на чл. 4 от КСО. Дивидентите не участват и при формиране на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В този смисъл разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ), регламентира, че при определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.

Въпреки че съдружниците в адвокатските дружества не са изрично посочени в цитираната разпоредба, доколкото получените от тях суми за сметка на разпределената печалба, с изключение на възнагражденията на управителя и на членовете на Управителния съвет, имат характер на дивиденти, върху тях също не се дължат осигурителни вноски.

Ако бъде сключен договор за управление и контрол, в който е определено възнаграждение на управителя, такъв договор се приравнява на трудовия договор за целите на осигурителното законодателство. Това означава, че управителят трябва да бъде осигуряван за всички рискове. Дружеството ще дължи социални осигуровки за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионално заболяване, както и за безработица. За лицата, родени след 31.12.1959 г., се внасят и осигуровки за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Също така трябва да се внася и здравна осигуровка.

Възможно е в самия договор за управление и контрол да не е посочено възнаграждение на управителя. Такова обаче може да бъде определено с допълнително споразумение към него или с решение на едноличния собственик или общото събрание на съдружниците. В този случай също ще възникне задължение за осигуряване на управителя за всички социални рискове, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване.

Осигуряването на адвоката може да се извършва в качеството му на самоосигуряващо се лице или като управител на адвокатското дружество, ако получава възнаграждение за извършване на тази дейност като управител.

Ако лицето се осигурява като управител и като самоосигуряващо се лице, доходът като управител ще трябва да се включи при определяне на окончателния размер на осигурителния доход с оглед достигането на „тавана“ от 3000 лв. през 2021 г.

Ако лицето се осигурява само като управител по ДУК, тези доходи няма да оказват влияние върху определяне на окончателния размер на осигурителния доход, тъй като лицето няма да се осигурява като самоосигуряващо се лице и няма задължение да  определя окончателен размер на осигурителния си доход.

С уважение:

Още за осигуряване: