Осигуряване на назначени на работа чужденци от трети страни

Тъй като гражданите на Украйна получиха временна закрила съгласно Закона за убежището и бежанците, те имат право на труд и професионално обучение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за убежищата и чужденците, лицата със статут на бежанци имат същите права и задължения като българските граждани, с изключение на право да участват в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участват в създаването и членуването в политически партии, да заемат длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство, да бъдат военнослужещи.

Предвид горепосочената разпоредба търговските дружества имат право да назначават на работа украински граждани със статут на бежанци, както по трудови договори, така и по т.н. „граждански договори“.

Здравноосигурителната вноска за лицата с временна закрила до 18-годишна възраст и на възраст на и над 63 години за жените и на и над 65 години за мъжете е за сметка на държавния бюджет за срока на временната закрила, освен ако не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

За лицата с временна закрила на възраст на и над 18 години и на възраст под 63 години за жените и под 65 години за мъжете здравноосигурителната вноска е за сметка на държавния бюджет за срок 90 дни от датата на предоставянето на временна закрила, освен ако не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване след изтичане на този срок.

Аз считам, че след като лицата имат българска лична карта, няма да има никаква пречка да бъдат назначени по българското законодателство на трудов или граждански договор, без да имат някакви предварителни разрешения от други институции.

По отношение на осигуряването и данъчното облагане, тези лица трябва да се подчиняват на българското законодателство.

Кръгът на лицата, осигурени в НЗОК, е уреден с разпоредбата на чл. 33 от ЗЗО.

Гражданите на трети държави са осигурени в НЗОК, в случай че имат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Дългосрочното или постоянно пребиваване в Република България е факторът, който е решаващ за здравно осигуряване в НЗОК за гражданите на третите държави. Следователно тези от тях, които имат такова пребиваване, са обхванати от здравното осигуряване на НЗОК и работодателят следва да внася и здравноосигурителни вноски за тези лица.

Гражданите на трети държави, които имат разрешение за пребиваване, различно от разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, не са обхванати от здравното осигуряване в НЗОК. Изключение от това правило са случаите, в които се сключват трудови договори с граждани на Р. Северна Македония, Р.  Сърбия, Черна гора и Р. Албания.

Трудовата заетост на чужденци на територията на Република България е регламентирана в Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и Правилника за неговото прилагане /ППЗТМТМ/.

Гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване или разрешение за пребиваване и работа, издадени от Министерството на вътрешните работи, или след издаване на разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за работа или за извършване на дейност на свободна практика.

Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда на чужденци с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България или с приравнени на техните права чрез предоставеното им право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства.

Право на достъп до пазара на труда нямат граждани на трети държави, които:
- имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна заетост до 90 дни;
- имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.

В ЗЧРБ и ЗТМТМ са предвидени различни режими и процедури за достъп до пазара на труда в зависимост от заетостта, която желаят да упражняват работниците - граждани на трети държави на територията на страната. В определени случаи разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи /МВР/, като в него се включва и положителното становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда (например Единното разрешение за пребиваване и работа /ЕРПР/, Синята карта на Европейския съюз /СК на ЕС/, Разрешение за сезонен работник /РСР/ и Разрешение за преместване на лице по вътрешнокорпоративен трансфер /ВКТ/), а в други се издава първо разрешение за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и въз основа на него се издава разрешението за пребиваване от Министерството на вътрешните работи (например разрешението за работа /РР/ и разрешението за извършване на дейност на свободна практика /РСП/).

В чл. 7 на Закона за трудовата миграция и трудова мобилност са описани подробно условията за разрешаване достъпа до пазара на труда. Изискванията са:
- достъпът се разрешава за длъжности, за които не се изисква българско гражданство;
- характерна особеност за разрешаване на достъп на граждани на трети държави до българския пазар на труда е извършването на така наречения „пазарен тест“, т.е. разрешението се издава след съобразяване на състоянието, развитието и нуждите на пазара на труда. Проучването следва да бъде направено предварително от работодател;
- в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не трябва да надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на ЕС, на държави - страни по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 от ЗТМТМ (някои лица, за които не се изисква разрешение);
- предлаганите условия на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд.

Гражданинът на трета държава следва да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

Граждани на трети страни могат да работят у нас само за конкретно юридическо или физическо лице, по посочените в разрешението за работа място, срок, длъжност (чл. 7, ал. 2). Разрашението за това се издава от компетентните органи в 30-дневен срок от подаване на заявлението.

Аз считам, че за назначаване на гражданите от трети страни с разрешение за пребиваване в България трябва да се обърнете към Агенция по заетостта за съдействие.
За тях прилагането на данъчното и осигурителното законодателство ще е по общите правила на българското законодателство.