Вие сте тук: Трудови правоотношения Отпуск Ограничение в прехвърлянето на отпуск за следваща година

Ограничение в прехвърлянето на отпуск за следваща година

Отговор, предоставен от
Аспасия Петкова

на 13 Дек 2022

Tags: платен годишен отпускплатен отпускпрехвърляне на отпуск

Въпрос:

➤ Възможно ли е работодателят да откаже отлагaне ползването на отпуска от служител в хипотезата на чл. 176, ал. 1, т. 2, второ предложение от Кодекса на труда и какви са последиците за служителя в този случай, т.е. губи ли се отпуска, ако работодателят откаже да го прехвърли? Законосъобразно ли е служителят да бъде ограничен в размера на отпуска, който може да се прехвърли за следващата календарна година (например има 20 дни, ползвал е 9 и желае останалите 11 да бъдат прехвърлени за догодина, но работодателят отказва, защото счита, че може не повече от 10 дни)?

Отговор:

Съгласно чл. 172 от Кодекса на труда (КТ), платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части.

Съгласно чл. 173 от КТ, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Съгласно чл. 176 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Съгласно чл. 176, ал. 2 от КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

Съгласно чл. 173, ал. 3 от КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Аз считам, че отлагането на отпуска за следващата година само в размер на 10 дни не е законосъобразно. Работодателят може да не разреши отлагането на отпуска за 11 дни за следващата година само поради важни производствени причини, а не поради размерът от 11 дни, които са повече от 10 според него.

Съгласно чл. 176а от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Работодателят трябва да прецени, дали има основателна производствена причина, за да не разреши ползването на отпуска от 11 дни през следващата година, а през 2022 г.

Ако отпускът е прехвърлен за ползване през 2022 г., той трябва да бъде разрешен и ползван до края на месец юни 2022 г. Ако и до тогава работодателят не разреши ползването на тези 11 дни, тогава лицето може да пожелае кога за го ползва по свое желание, но с 14 дневно предварително уведомяване на работодателя.