Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ като обезщетение за безработица

Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
 

Очевидно е, че обезщетението за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, по своя характер представлява обезщетение за безработица. Следователно необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение, е оставането без работа на съкратеното лице, което обикновено се удостоверява чрез представяне на трудова книжка пред работодателя. В разглеждания тук случай лицето не остава без работа и не придобива качеството „безработно лице“, а единствено загубва допълнителния си доход по договор за допълнителен труд. От цитираната по-горе законова разпоредба се налага изводът, че работодателят по този договор не му дължи обезщетение за претърпените вреди.