Обезщетение при пенсиониране при работа в 2 дружества с еднакъв собственик
Отговор, предоставен от
проф. д-р Любка Ценова
проф. д-р Любка Ценова
на 30 Авг 2022
Въпрос:
➤ Служител e работил при работодател 6 години, след което е прехвърлен в друго дружество на същия работодател. Във второто дружество служителят работи 4 години. Има ли право служителят на обезщетение от 6 брутни заплати при пенсиониране, тъй като е работил общо 10 години в дружества с един и същ собственик?
Отговор:
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение за 2 месеца или за 6 месеца може да се изплати само веднъж.
Важно! Правото на обезщетение при пенсиониране, което се разглежда, има две редакции до 22 декември 2020 г. и след тази дата. Това създава известни колебания при прилаганото на разпоредбата.
До 22 декември 2020 г. правото на обезщетение при пенсиониране беше в размер на 6 брутни работни заплати и се дължеше от работодател на работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.
След изменението в сила от 22 декември 2020 г. разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ е по-благоприятна за работниците и служителите в сравнение с предходната и сега се прилага новият текст.
Предпоставки за прилагане на чл. 222, ал. 3 от КТ /последна редакция/:
За да възникне право на обезщетение на основание на чл. 222, ал. 3 от КТ е необходимо да са изпълнение следните две предпоставки:
Първо: Вашият служител да отговаря на изискванията за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно изискванията на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Абсолютно законово изискване, за да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е едновременното наличие и на двете предпоставки – възрастта и стажа на служителя да са изпълнени.
Второ: Трудовото правоотношение на служителя с работодателя да е прекратено към момента на изплащане на обезщетението. За придобиване правото на обезщетение е без значение основанието за прекратяване на трудовия договор - дали се прекратява по искане на служителя или по искане на работодателя, както и дали се прекратява безсрочен или срочен трудов договор.
Как да се разбира разпоредбата: „общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия:
Група предприятията са две или повече свързани предприятия, като едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“. Това определение е дадено в § 2а от Допълнителните разпоредби на КТ, който препраща към § 1, т. 5 от Допълните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Следователно текстът от КТ „през последните 20 години” означава, че преценката за наличието на не по-малко от 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, се прави в рамките на 20 години, и това са „последните” 20 календарни години към датата на прекратяване на трудовия договор на служителя.
Как се определя размерът на дължимото обезщетение:
Преценката за размера на обезщетението за срок от 2 или 6 месеца се прави в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя към датата на прекратяване на трудовия договор, а не към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и/или към датата на отпускане на пенсията.
Когато повече от 10 години от трудовия стаж на служителя през последните 20 години не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, които не са от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 2 месеца.
Когато не по-малко от 10 години от трудовия стаж на служителя са придобити при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 6 месеца.
Извод, според фактите, посочени в запитването, Вашият случай попада в хипотезата: един и същ собственик на предприятията, т.е. един и същ работодател. Препоръчвам внимателно да прочете посочените текстовете и настоящето разяснение, за да прецените дали отговаряте на изискванията.
Важно! Правото на обезщетение при пенсиониране, което се разглежда, има две редакции до 22 декември 2020 г. и след тази дата. Това създава известни колебания при прилаганото на разпоредбата.
До 22 декември 2020 г. правото на обезщетение при пенсиониране беше в размер на 6 брутни работни заплати и се дължеше от работодател на работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.
След изменението в сила от 22 декември 2020 г. разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ е по-благоприятна за работниците и служителите в сравнение с предходната и сега се прилага новият текст.
Предпоставки за прилагане на чл. 222, ал. 3 от КТ /последна редакция/:
За да възникне право на обезщетение на основание на чл. 222, ал. 3 от КТ е необходимо да са изпълнение следните две предпоставки:
Първо: Вашият служител да отговаря на изискванията за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно изискванията на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Абсолютно законово изискване, за да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е едновременното наличие и на двете предпоставки – възрастта и стажа на служителя да са изпълнени.
Второ: Трудовото правоотношение на служителя с работодателя да е прекратено към момента на изплащане на обезщетението. За придобиване правото на обезщетение е без значение основанието за прекратяване на трудовия договор - дали се прекратява по искане на служителя или по искане на работодателя, както и дали се прекратява безсрочен или срочен трудов договор.
Как да се разбира разпоредбата: „общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия:
Група предприятията са две или повече свързани предприятия, като едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“. Това определение е дадено в § 2а от Допълнителните разпоредби на КТ, който препраща към § 1, т. 5 от Допълните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Следователно текстът от КТ „през последните 20 години” означава, че преценката за наличието на не по-малко от 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, се прави в рамките на 20 години, и това са „последните” 20 календарни години към датата на прекратяване на трудовия договор на служителя.
Как се определя размерът на дължимото обезщетение:
Преценката за размера на обезщетението за срок от 2 или 6 месеца се прави в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя към датата на прекратяване на трудовия договор, а не към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и/или към датата на отпускане на пенсията.
Когато повече от 10 години от трудовия стаж на служителя през последните 20 години не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, които не са от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 2 месеца.
Когато не по-малко от 10 години от трудовия стаж на служителя са придобити при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 6 месеца.
Извод, според фактите, посочени в запитването, Вашият случай попада в хипотезата: един и същ собственик на предприятията, т.е. един и същ работодател. Препоръчвам внимателно да прочете посочените текстовете и настоящето разяснение, за да прецените дали отговаряте на изискванията.
С уважение:
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "9 експертни решения за трудовоправни отношения"!
Подобни статии от категория Обезщетения
02Февр2024
Обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 на педагогически специалист с регистриран ЕТ
от проф. д-р Любка Ценова
на 02 Февр 2024
15Дек2023
Право на обезщетение по чл. 222 от КТ за работник, подал документи за ранно пенсиониране
от проф. д-р Любка Ценова
на 15 Дек 2023
11Авг2023
Право на обезщетение по чл. 222 за лице с прекъсване в стажа
от Аспасия Петкова
на 11 Авг 2023