Обезщетение от работника при неявяване на работа

Отговорът на въпроса предвижда да бъдат разгледани основно три хипотези:

Работникът не може да „спре да се явява на работа“ без уважителна причина. В този случай той е в престой по своя вина, а не е предприел действия за прекратяване на трудовия си договор. Съгласно чл. 267, ал. 2 от КТ при престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя.

Разбира се, в този случай работодателят може да прекрати трудовия договор на работника в срока на изпитване, но прекратяването ще стане в срока по чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ - при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. За него възниква задължение за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Тя може да се връчи лично, по пощата и с куриер или чрез нотариус или частен съдебен изпълнител.

Втора хипотеза: От запитването не става ясно какъв срок на трудовия договор е договорен: за неопределено време или за определен срок. Това обстоятелство е важно, тъй като при безсрочните трудови договори може да се договори срок на предизвестие от 30 дни до 3 месеца, който срок е еднакъв за двете страни. Ако нищо не е договорено, се счита, че срокът на предизвестие е 30 дни. В случай че трудовият договор е срочен, то срокът на предизвестието е фиксиран - 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора и отново е еднакъв за двете страни.

Когато срокът на изпитване е договорен в полза на работодателя, работникът може да прекрати трудовия договор по два начина:
- по взаимно съгласие на страните, изразено писмено (чл. 325, ал.1, т.1 от КТ). За целта работникът следва да отправи към работодателя писмено предложение за прекратяване на трудовия договор. Работодателят е длъжен да вземе отношение по искането и да уведоми работника в 7-дневен срок от получаването му. Ако той не направи това, смята се, че предложението не е прието.
- работникът може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя, чиито срок е определен в трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ). Припомням, ако не е посочен срок при безсрочен трудов договор предизвестието е 30 дни, а при срочен трудов договор - 3 месеца, но не повече от края на договора. Съгласно чл. 326, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Отправянето на волеизявление до работодателя и известяването му, че след изтичане на определен срок трудовият договор ще се прекрати, не са достатъчни за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото разпоредбата на чл. 326 от КТ урежда прекратяване на трудовия договор от работника с предизвестие, т.е. прекратяването на трудовия договор става в момент, различен от момента на отправяне на едностранното волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение. За настъпването на правопрекратителния ефект при прилагането на чл. 326, ал. 1 и ал. 2 от КТ не е достатъчно само да се отправи волеизявление, необходимо е да изтече предвидения в трудовия договор срок, след който трудовото правоотношение ще се счита за прекратено. При отправено от страна на работника предизвестие той дължи да се явява на работа и полага труд през периода на предизвестието, тъй като трудовото му правоотношение не е прекратено. В този период той е длъжен да спазва всички свои задължения, включително задължението за явяване на работа, трудовата дисциплина, работното време и др. По аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ моментът, в който трудовият договор се прекратява, е денят, в който изтича срока на предизвестието. Това е общия принцип и важи винаги, освен когато някоя от страните по трудовото правоотношение пожелае да го прекрати преди изтичането му.  
- Прекратяване на трудовия договор преди да изтече срока на предизвестието, от страна на работника, отправил предизвестието: Когато работникът реши да не спази уговорения срок на предизвестие и заяви, че ще заплати обезщетение на работодателя – трудовото правоотношение се прекратява съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Важна е датата на узнаване от страна на работодателя на това волеизявление. В тази хипотеза той дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 от КТ. За прекратяването на правоотношението не е поставено законово изискване обезщетението по чл. 220 от КТ да бъде реално заплатено, към момента на прекратяване на трудовия договор от него, а е посочено, че за работодателя възниква правото на вземане за обезщетението по чл. 220 от КТ. При прекратяване на трудовия договор при частично неспазено от страна на работника предизвестие - чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ, работникът няма да е длъжен да се явява на работа, след като се е позовал на чл. 220 от КТ. Затова, ако впоследствие след отправеното волеизявление по чл. 220, ал. 1 от КТ той бъде дисциплинарно уволнен, то уволнението ще е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение ще е прекратено в по-ранен момент и няма да има съществуваща трудовоправна връзка между страните.

Особено важно в случая е, че прекратителния ефект в хипотезата на неспазено от работника предизвестие ще бъде породен, ако се приеме, че е налице съгласие от негова страна (на работника) да заплати обезщетение за неспазено предизвестие, т.е. да е предложил прилагането на чл. 220, ал. 1 от КТ.

Третата хипотеза за прекратяване на трудовия договор е чрез налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят може да се възползва от възможността за прекратяване на трудовия договорот налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено дисциплинарно наказание - „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“ (чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ). Това може да стане независимо от факта, че прекратяването на трудовия договор ще се извърши в срока на изпитване. В този случай обаче работодателят ще е необходимо два пъти да връчва документи на неявяващия се на работа служител - при искане на обяснения и при връчване на заповедта за уволнение. Първото връчване на документи е изискуемо по чл. 193, ал. 1 от КТ. Преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение (неявяване на работа за определени два последователни работни дни) на работника се искат обяснения и срока, в който да се представят. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля.

Следващото връчване е на заповедта за уволнение, която също следва да се връчи лично, по пощата и с куриер или чрез нотариус или частен съдебен изпълнител.