Назначаване на постоянен трудов договор на руски гражданин с продължително пребиваване у нас

Между Република България и Руската федерация има Договор за социална сигурност, ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 10.04.2009 г. - ДВ, бр. 31 от 24.04.2009 г., издаден от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 20 от 12.03.2010 г., в сила от 20.03.2010 г., изм. и доп., бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 20.06.2020 г.

Съгласно чл. 2 от договора, този договор се отнася до обезщетения за временна неработоспособност, обезщетения за майчинство, семейни помощи за деца, пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии; пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, персонална пенсия, помощ при смърт). Но в този договор не се засягат въпроси, свързани със здравното осигуряване на руските граждани в България. Поради това трябва да се прилагат разпоредбите на Закона за здравното осигуряване. Съгласно този закон, на задължително здравно осигуряване подлежат лицата от трети страни, които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България. А въпросното лице има разрешение за продължително пребиваване. Гражданите на трети държави, които имат разрешение за пребиваване  различно от разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, не са обхванати от здравното осигуряване в НЗОК.

Трудовата заетост на чужденци на територията на Република България е регламентирана в Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и Правилника за неговото прилагане /ППЗТМТМ/.

ЗТМТМ предоставя равен достъп до българския пазар на труда и равно третиране на гражданите на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, но поставя определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда за граждани на трети държави.

Гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване или разрешение за пребиваване и работа, издадени от Министерството на вътрешните работи, или след издаване на разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за работа или за извършване на дейност на свободна практика.

Единното разрешение за пребиваване и работа /ЕРПР/ се издава от Министерството на вътрешните работи /МВР/ съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта положително писмено становище за достъп до българския пазар на труда.

ЕРПР се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа. Това са лица, наети по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса по труда от местен работодател.

Условията и редът за достъп до пазара на труда са определени чл. 24и от ЗЧРБ, както и в Глава втора „Трудова миграция от трети държави”, Раздел І „Общи разпоредби” и в Раздел ІІ „Единно разрешение за пребиваване и работа” на Закона за трудова миграция и трудова мобилност /ЗТМТМ/.

Документите за издаване на ЕРПР са посочени в чл. 24и, ал. 5 от ЗЧРБ, като в т. 4 - 10 и 12 са регламентирани необходимите документи във връзка с достъпа до пазара на труда.

Заявлението с приложените документи се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/ сектор/ група "Миграция" при областните дирекции на МВР от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване, като заявлението се подписва и от работодателя.

 Необходими документи за издаване на ЕРПР:
1. Заявление по образец – Приложение 3а от ППЗЧРБ;
2. Копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;
3. Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешението;
4. Доказателства за осигурено жилище;

В обосновката работодателят посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на работника - гражданин на трета държава, мотивира отказа си да наеме български граждани или чужденци с приравнени на техните права с исканата професия, специалност и/или квалификация, които отговарят на посочените в обявата изисквания. Към обосновката се прилагат копия от обяви в местни и национални средства за масова информация и интернет, документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, легализирани по съответния ред, придружени със заверен от нотариус или от Дирекция „Консулски отношения” на МВнР превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, посочени от работодателя при обявяване на свободното работно място, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД)

Професионалните умения и опит на чужденеца се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж и заеманата длъжност.

Трудовият договор се сключва предварително и след като се уредят всички формалности с наемането на работа на лицето, този договор се декларира в НАП.