Наследствени пенсии

Още за пенсии:

Правото на наследствени пенсии, условията и редът за получаването им са подробно изяснени в раздел трети на глава шеста “Задължително пенсионно осигуряване“ в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в глава първа на раздел четвърти на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Характерно за наследствените пенсии е, че натрупаните осигурителни права от починалия при определени обстоятелства преминават към неговите най-близки роднини. Осигурителният риск „смърт“, който, за съжаление, постига едно лице, поражда право на пенсия или добавка към нея за друго лице.  

Личните пенсии по част I от КСО могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии.

Отказът от наследство не лишава лицата от наследствени пенсии, както и получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследството.

Право на наследствена пенсия имат лицата, изброени в чл. 80, ал. 2 от КСО. Тези лица придобиват право на пенсия не в качеството си на наследници на починалия, поради което отказът от наследство не лишава наследниците на починалия от правото на наследствена пенсия. Получаването на наследствена пенсия не означава, че наследниците на починалия са приели наследството му.

Не всички наследници имат право на наследствена пенсия от починалия, а само децата му, преживелият съпруг и родителите. Нямат право на наследствени пенсии братята и сестрите, както и роднините по съребрена линия.

За да имат право на наследствена пенсия правоимащите, починалият трябва или да има право на пенсия към датата на смъртта или да е бил пенсионер. Когато почине осигурено лице, приема се, че починалият има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от КСО, когато починалият е придовил право на лична пенсия за осигурителен стаж и взраст докато е бил жив, наследниците имат право на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приема се, че към датата на смъртта на починалия, той е отговарял на изискването за навършена възраст, съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО към същата дата.
 

Право на наследствена пенсия имат както децата, родени в брака, така и извънбрачните и осиновените деца. При осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя.

Съгласно чл. 31 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), при прекратяване на осиновяването осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители и обратно.

Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО, децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане.

Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст, са:
- ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на отменения Закон за народната просвета, действал до 01.08.2016 г., а от същата дата - по Закона за предучилищно и училищно образование, както и социални учебно-професионални заведения, създадени с ПМС № 63 от 1991 г. за образуване на социални учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност, независимо от степента и формата на обучение. Те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;
- лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон. Те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация;
- лица, които учат в чужбина. Те установяват това обстоятелство с:
а) оригинален документ, издаден от учебно заведение на държава извън държавите-членки на Европейския съюз, на Европейската икономическа зона (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн) и Швейцария, оформен в съответствие с разпоредбите на двустранните международни договори, по които Република България е страна, или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., а когато не са приложими тези разпоредби – е преминал процедурата по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.  Документи, издадени от едно и също учебно заведение, се изискват оформени по този ред само при първоначалното им представяне. Документът трябва да е преведен на български език по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, с изключение на случаите, при които разпоредбите на международен договор в областта на социалната сигурност, по който Република България е страна, предвиждат друго;
б) документ, издаден от учебно заведение в държава членка на Европейския съюз, на Европейската икономическа зона (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн) и Швейцария, който е оригинален документ или електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис на учебното заведение или електронно генериран документ, за който учебното заведение е предоставило възможност за верификация на неговата интернет страница, снабдена с удостоверение за автентичност на уебсайт по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, като верността на данните, вписани в документа, е удостоверена по този ред.”

За учащи се считат и лицата, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години.

Лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса.

Лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи.

Лицата, които са прекъснали обучението си поради слаб успех или незаверен семестър, не се считат за учащи и нямат право на наследствена пенсия от началото на прекъснатия семестър, ако няма друга дата, посочена в заповедта на ректора. Лицата, които са отписани/ отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора, а ако такава не е посочена – от датата на заповедта.


Съгласно чл. 82, ал. 2 от КСО, право на наследствена пенсия за преживелия съпруг се предвижда, когато той навърши 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане. Ако преживелия съпруг сключи последващ брак, пенсията му се прекратява от датата на сключване на брака.

Вдовишката добавка не представлява наследствена пенсия, но се придобива от преживелия съпруг/ съпруга, когато на него му е отпусната пенсия. Съгласно чл. 84 от КСО, преживелият може да получава лична пенсия, наследствена пенсия, но от друг наследник. Необходимо условие, на което трябва да отговаря преживелият съпруг, за да получава вдовишката пенсия, е той да е пенсионер или да е на определена възраст.
Когато преживелият съпруг получава наследствена пенсия, но ако има право може да пожелае да му бъде отпусната друг вид пенсия, тогава се прави преценка коя пенсия е по-благоприятна за лицето – да получава своята пенсия и към нея “вдовишката добавка“ или само наследствената пенсия от починалия съпруг/ съпруга.

Когато починалият приживе е получавал пенсия, тя се наследява, но в какъв размер зависи от това колко души имат право на плащане след смъртта му.

 Преживелият съпруг пенсионер има избор между вдовишка пенсия (дори и да не е пенсионер) и специална добавка към личната си пенсия, която е в размер 26,5 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/ съпруга.

 Добавката също може да се начисли без починалият съпруг реално да е вземал пенсия. Основа за пресмятането е инвалидната пенсия, която би получил покойникът за 90% неработоспособност. В този случай добавката се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 от КСО.

 Едновременно вдовишка пенсия и добавка за починал съпруг не се получават, дори и преживелият съпруг да отговаря на условията да получава и двете пенсии. Лицето трябва да избере пенсия или добавка към своята пенсия, която е по-изгодно да получава.
 

Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО и не получават лична пенсия.

Родителите на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия от починало дете по време на операция или мисия извън територията на страната.

Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия от починало дете по време на наборна военна служба.

Родителите на курсанти и школници от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборна военна служба и са починали по време на и във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба съгласно действащото законодателство към момента на настъпване на смъртта, имат право на наследствена военноинвалидна пенсия, независимо от възрастта им.
 

Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, поравно между наследниците, както следва:
1. при един наследник - 50 на сто;
2. при двама наследници - 75 на сто;
3. при трима и повече наследници - 100 на сто.

При смърт на двамата родители (осиновители) децата имат право на наследствена пенсия, която се определя от сбора на пенсиите на починалите.

Родителите на починало лице по време на военна служба в операция или мисия извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност в пълен размер, определена по реда на чл. 86 от КСО.

Родителите на починало лице по време на наборна военна служба имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност в пълен размер, определена по реда на чл. 86 от КСО.

Родителите на курсанти и школници от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборна военна служба и са починали по време на и във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба съгласно действащото законодателство към момента на настъпване на смъртта, имат право на наследствена военноинвалидна пенсия в пълен размер, определена в размер на 150% от социалната пенсия за старост.

Пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/ съпруга, в размер на 26,5 на сто от следващия им се размер.

Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 от КСО.

Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.