Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

Приета с ПМС № 188 от 20.07.2015 г., обн., ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 17 от 1.03.2016 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 30 от 11.04.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 57 от 10.07.2018 г., в сила от 1.07.2018 г., бр. 40 от 17.05.2019 г., в сила от 17.05.2019 г.

Раздел I

Общи разпоредби

 

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат редът и начинът за представяне на документите и за изчисляване и изплащане на:

паричните обезщетения при:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

в) (изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) трудоустрояване поради бременност или кърмене, или напреднал етап на лечение инвитро;

г) бременност и раждане;

д) (изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

е) (изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) осиновяване на дете до 5-годишна възраст;

паричните помощи:

а) за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

б) при смърт на осигуреното лице.

(2) Преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр.

67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2.

 

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Паричните обезщетения и паричните помощи се изчисляват и изплащат от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), с изключение на паричните помощи по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква "а", които се изчисляват и изплащат от ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето.

(Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Паричните обезщетения и паричните помощи по чл. 1, ал. 1 се изплащат по представени от правоимащите лица лични платежни сметки, обозначени с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водени от доставчици на платежни услуги (ДПУ), лицензирани от Българската народна банка (БНБ), и клонове на ДПУ, осъществяващи дейност на територията на страната.

(Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Отношенията между Националния осигурителен институт (НОИ) и ДПУ, лицензирани от БНБ, и клоновете на ДПУ, осъществяващи дейност на територията на страната, във връзка с изплащане на паричните обезщетения и помощи се уреждат с договор.

 

Раздел II

Ред за представяне на документи за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи

 

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане до 135 дни или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен лист.

(Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При първото представяне на болничен лист еднократно се заявяват данни относно личната платежна сметка за изплащане на паричните обезщетения с декларация по образец съгласно приложение № 1.

Декларация по образец съгласно приложение № 1 се представя и за болничните листове за майчинство след 42-рия ден от раждането и за случаите по чл. 167 от Кодекса на труда.

 

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Паричните обезщетения при бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и осиновяване на дете до 5- годишна възраст се изплащат на осигурените лица при ползване на отпуск и представяне на следните документи:

1. (доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.06.2017 г., изм., бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) за паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл. 50, ал. 1 и 5 и чл. 50а от КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 2 и 2а;

2. (доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.06.2017 г., изм., бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) за паричните обезщетения при раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53в, ал. 2 от КСО до 15 дни – заявление- декларация по образец съгласно приложение № 3;

(изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) за паричните обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни по чл. 50, ал. 7 КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 4;

(изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) за паричните обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за срок 365 дни по чл. 53в, ал. 1 и чл. 53г от КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 5 и 5а;

(изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) за паричните обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни по чл. 53в, ал. 3 КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 6;

(изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) за паричните обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 и 54 КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложения № 7 и 8.

 

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея.

 

Чл. 6. (1) Осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО представят документите по чл.

3 – 5 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник.

(2) Осигурителите съхраняват документите по ал. 1 и съответните доказателства към тях за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им.

 

Чл. 7. Данните, съдържащи се в издадените болнични листове, се представят в НОИ от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина лично или чрез лечебните заведения, в които те осъществяват дейност, и от лекарските консултативни комисии (ЛКК) – чрез лечебните заведения, към които са създадени, по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

 

Чл. 8. (1) За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване.

(2) В случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове.

(3) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При първото представяне на удостоверение по образец съгласно приложение

№ 9 осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси еднократно удостоверяват и данните относно платежната сметка на лицето за изплащане на паричните обезщетения.

 

Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) За всеки документ по чл. 4 осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно правото на парично обезщетение.

(2) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При първото представяне на удостоверение по образец съгласно приложение

№ 10 осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси еднократно удостоверяват и данните относно платежната сметка на лицето за изплащане на паричните обезщетения.

 

Чл. 10. (Доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) За всеки документ по чл. 5, както и при промяна в ползването/прекратяването на законоустановен отпуск и/или прекратяване на правоотношението/осигуряването осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ ново удостоверение по образец съгласно приложение № 9 или ново удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно промяната в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението, включително на платежната сметка за изплащане на паричните обезщетения.

 

Чл. 11. (1) За изплащане на парично обезщетение въз основа на болничен лист самоосигуряващите се лица – лично или чрез осигурителните каси, в които членуват, а съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества – чрез дружествата, чрез които се осигуряват, представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. В случай че болничните листове са обжалвани от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове.

(2) За изплащане на паричните обезщетения извън тези по ал. 1 самоосигуряващите се лица – лично или чрез осигурителните каси, в които членуват, а съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества – чрез дружествата, чрез които се осигуряват, представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 11 с данни относно правото на парично обезщетение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При първото представяне на удостоверение по образец съгласно приложение

№ 9 или приложение № 11 самоосигуряващите се лица еднократно декларират и данните относно платежната си сметка за изплащане на паричните обезщетения.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението, включително при промяна на платежната сметка за изплащане на паричните обезщетения, се представя ново удостоверение по образец съгласно приложение № 9 или съгласно приложение № 11.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) Самоосигуряващите се лица, осигурителните каси и дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, съхраняват доказателствата за удостоверените в документите по ал. 1 – 3 обстоятелства за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е поискано изплащането на обезщетението.

 

Чл. 12. Удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 с данни относно правото на парично обезщетение се представят в НОИ в следните срокове:

от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя;

от самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и осигурителните каси – до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист по чл. 3, ал. 1, съответно до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението.

 

Чл. 13. Удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 с данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетенията, се представят в НОИ в следните срокове:

от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – в срок до 3 работни дни от получаване на декларация или заявление-декларация по чл. 5 и/или от настъпване на съответните обстоятелства по чл. 10;

от самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и осигурителните каси – в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.

 

Чл. 14. (1) Удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 се представят на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Повече от два документа по ал. 1 се представят само на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Повече от десет документа по ал. 1 се представят само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Осигурителните каси представят документите по ал. 1 по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

 

Чл. 15. (1) За въвеждане, контрол и съхраняване на данните в документите по чл. 14, ал. 1, представяни на електронен носител или по електронен път, се използва програмен продукт, разпространяван безплатно от НОИ, или друг програмен продукт, отговарящ на функционалните изисквания, структура и формат на данните, утвърдени със заповед на управителя на НОИ и публикувани на интернет страницата на НОИ.

Разпространяваният от НОИ програмен продукт работи върху лицензирани версии на операционната среда. Националният осигурителен институт не носи отговорност за работата на програмния продукт, ако той се стартира върху нелицензирани операционни системи.

Националният осигурителен институт разработва и предоставя уеб услугите, реализиращи контрол на данни и представяне на документи, които се използват в програмните продукти.

 

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Документите по чл. 14, ал. 1 на хартиен или електронен носител се представят в съответното ТП на НОИ с придружително писмо съгласно приложение № 12, подписано от лицето, задължено да ги представя по тази наредба, или от негов представител, а за самоосигуряващите се лица – подписано от лицето. Когато се представя електронен носител, върху него ясно и четливо се означава единен идентификационен код (ЕИК)/код по БУЛСТАТ. Достоверността на информацията, подадена с електронен носител, се доказва с подписа върху придружителното писмо. Придружителното писмо се представя в два екземпляра, единият от които остава в съответното ТП на НОИ.

(2) Електронният носител се връща след приемането на информацията.

 

Чл. 17. Документите по чл. 14, ал. 1 се представят по електронен път чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ, или чрез използване на програмен продукт по чл. 15, ал. 1 с включени – уеб услугите по чл. 15, ал. 3, и с квалифициран електронен подпис на подателя.

 

Чл. 18. (В сила от 1.12.2015 г. - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) За представяне на документите по чл. 14, ал. 1 по електронен път лицата, задължени да ги представят по тази наредба, или упълномощени от тях лица се регистрират като потребители на уеб услугите. Регистрацията се извършва онлайн чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ.

(Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) Регистрация на юридическо лице или на осигурителна каса се извършва с валиден квалифициран електронен подпис, съдържащ ЕИК/код по БУЛСТАТ и наименование на юридическото лице или осигурителната каса.

(Доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) Регистрация на физическо лице се извършва с валиден квалифициран електронен подпис, съдържащ единен граждански номер/личен номер/личен номер на чужденец и трите имена на лицето.

(Изм. и доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) Регистрация на едноличен търговец се извършва с валиден квалифициран електронен подпис, съдържащ ЕИК/код по БУЛСТАТ и наименование на едноличния търговец или единен граждански номер/личен номер/личен номер на чужденец и трите имена на лицето.

 

Чл. 19. (В сила от 1.12.2015 г. - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Лице, задължено да представя документите по тази наредба, може да упълномощи друго лице, което притежава квалифициран електронен подпис, да представя по електронен път документите по чл. 14, ал. 1 от негово име със заявление по образец съгласно приложение № 13. Упълномощеното лице представя заявлението в електронен вид с квалифициран електронен подпис чрез уеб приложението в интернет страницата на НОИ. Упълномощителят подписва заявлението и го представя лично или чрез упълномощено за целта лице в съответното ТП на НОИ на хартиен носител в срок до 3 работни дни от упълномощаването.

(Доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) При оттегляне на упълномощаването лицето, задължено да представя документите по тази наредба - лично или чрез упълномощено за целта лице, представя в съответното ТП на НОИ ново заявление по образец съгласно приложение № 13 не по-късно от 3 работни дни преди датата на оттеглянето.

Заявление по ал. 1 не се представя от членовете на осигурителни каси.

 

Чл. 20. (1) Осигурителите/дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, техните клонове и поделения, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените с документите по чл. 14, ал. 1 данни, като представят удостоверение с коректните данни и попълнен код за корекция. С код за корекция не се коригират следните данни:

(изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) в удостоверение по образец съгласно приложение № 9 – номер на болничен лист, единен граждански номер/личен номер/личен номер на чужденец/служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите, на лицето, за което се отнасят данните, ЕИК/код по БУЛСТАТ, брой правоотношения/основания за осигуряване при осигурителя и пореден номер на удостоверението;

(изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) в удостоверения по образец съгласно приложения № 10 и 11 – единен граждански номер/личен номер/личен номер на чужденец/служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите, на лицето, за което се отнасят данните, ЕИК/код по БУЛСТАТ, начална дата за изплащане, вид и основание на обезщетението, за което се отнасят данните в удостоверението, а за удостоверение съгласно приложение № 10 – и брой правоотношения/основания за осигуряване при осигурителя и пореден номер на удостоверението.

Осигурителите/дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, техните клонове и поделения, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица могат да заличават подадените с документите по чл. 14, ал. 1 данни, като представят удостоверение с попълнен код за заличаване.

Когато данните по ал. 1, т. 1 и 2 са некоректно подадени, се представя удостоверение с попълнен код за заличаване, след което се представя ново удостоверение с коректни данни.

След приемането на документите по чл. 14, ал. 1 съответното удостоверение може да се представи само с попълнен код за корекция или с код за заличаване.

Удостоверенията с код за корекция и заличаване се представят по реда на чл. 14.

Удостоверения за коригиране и заличаване на данни, подадени с документите по чл. 14, ал. 1, не се представят след 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок данните, подадени с документите по чл. 14, ал. 1, могат да се коригират и заличават само с удостоверение, представено на хартиен или електронен носител в съответното ТП на НОИ, след дадени задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО.

 

Чл. 21. (1) След получаване на документите по чл. 14, ал. 1 НОИ издава справка за приетите и върнати документи по образец съгласно приложение № 14.

При получаване на документите по електронен път на електронния адрес на регистрирания по реда на чл. 18 потребител, представил документите, се изпраща съобщение с достъп до съдържанието на справката по ал. 1.

При получаване на документите на хартиен или електронен носител справката се издава, подписва и подпечатва от длъжностното лице в съответното ТП на НОИ и се връчва на лицето, представило документите.

 

Чл. 22. (1) Не се приемат документи по чл. 14, ал. 1, които не съдържат данните по чл.

20, ал. 1, т. 1 и 2. Не се приемат и удостоверения с некоректно попълнени данни.

(2) В срок до 3 работни дни от датата, на която е отказано приемане на документи по чл. 14, ал. 1, същите се представят отново след коректно попълване на необходимите данни.

 

Чл. 23. Електронен носител, който е получен в ТП на НОИ повреден, нечетим или е с вируси, се връща на лицето, което го е представило. В срок до 3 работни дни от получаването на електронния носител лицето, задължено да представя документите по тази наредба, е длъжно да представи годен и с коректно попълнени данни електронен носител за негова сметка.

 

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.06.2017 г.) (1) Осигурените лица, придобили право за получаване на парични обезщетения по чл. 1, ал. 1, т. 1 преди приключване на производството по ликвидация или прекратяване на осигурителя или преди прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 15 документите по чл. 3, ал. 2 и 3 и чл. 4 на хартиен носител, ако не са представени преди ликвидацията или прекратяването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Осигурените лица, придобили право за получаване на парични обезщетения по чл. 1, ал. 1, т. 1, букви "а", "г" и "е" преди приключване на производството по ликвидация или прекратяване на осигурителя или преди прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, за периодите след ликвидацията или прекратяването, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 15 документите по чл. 3, ал. 2 и 3 и чл. 4, т. 1 - 5 на хартиен носител.

 

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) Лицата, които искат изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква "а", представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес заявление-декларация по образец съгласно приложение № 16 на хартиен носител.

 

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) (Предишен текст на чл. 26, изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Лицата, които искат изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква "б", могат да подадат заявление-декларация по образец съгласно приложение № 17.

(2) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 40 от 2019 г., в сила от 10.10.2019 г.) Заявлението-декларация се подава от всяко от лицата по ал. 1 лично, чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице или по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с персонален идентификационен код (ПИК) на подателя в ТП на НОИ по постоянния или настоящия му адрес.

 

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) (1) Наследниците на починало правоимащо лице могат да подадат заявление-декларация по образец съгласно приложение

№ 18 за изплащане на неполучените от наследодателя им парични обезщетения и помощи.

(В сила от 10.10.2019 г. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Заявлението-декларация по ал. 1 се подава от всеки от наследниците лично, чрез упълномощено съгласно чл. 18 от АПК лице или по електронен път с КЕП или с ПИК на подателя в ТП на НОИ по постоянния или настоящия му адрес.

Документите, издавани от общините (кметствата), необходими за преценка на правата по ал. 1, ако не са представени от заявителите, се изискват служебно. Общините (кметствата) изпращат документите в 14-дневен срок от получаването на искането.

 

Чл. 28. В срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения и помощи, правоимащите лица по чл. 24 – 27 представят в съответното ТП на НОИ нови заявления-декларации на хартиен носител и съответните доказателства към тях.

 

Чл. 29. (1) (Доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) Когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения и помощи се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените по чл. 19, ал. 1 лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата.

(Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 10.10.2019 г.) Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление (ЗЕУ). Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице.

При невъзможност за уведомяване по реда на ал. 2 уведомяването се извършва по реда на чл. 110, ал. 4 КСО.

Документите по ал. 1 се представят в НОИ по реда на чл. 14 в срок до 7 работни дни от уведомяването.

Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или на помощите се прави въз основа на наличните редовни документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните от регистрите по чл. 1, ал. 2.

 

Чл. 30. Лицата, задължени да представят документи по тази наредба, са длъжни при поискване от осигурените лица да ги запознават с предоставените за тях документи и данни.

 

Раздел III

Изчисляване на паричните обезщетения и помощи

 

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Доходът за периода от 18 календарни месеца, а при бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност или на началото на отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5- годишна възраст, включва:

дохода, върху който са:

а) внесени или дължими осигурителни вноски за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест;

б) (изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство – за самоосигуряващите се лица;

в) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство – за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО;

г) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест – за морските лица;

минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО;

(изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО.

(Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО.

(Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Среднодневният доход за периода по ал. 1, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5- годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни по календар за същия период.

Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/ основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията.

 

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т.

3 КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.

(Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) За управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, както и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.

(Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, за лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.

Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 – 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и други допълнителни доходи от трудова дейност за съответния месец.

(Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) При определяне на месечното нетно възнаграждение се вземат предвид и средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, както и определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимият данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(Изм. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е осигурителният доход, върху който са внесени осигурителните вноски.

За лицата по чл. 4, ал. 9 КСО – съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, месечното нетно възнаграждение е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО – съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО – минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

За морските лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски.

(Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Среднодневното нетно възнаграждение за периода по чл. 31, ал. 1 се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО, се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.

 

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5- годишна възраст при подневно отчитане на работното време се изплаща за определените за лицето работни дни, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст..

 

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5- годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 31, 55 и 59 от 1991 г., бр. 59 и 67 от 1993 г., бр. 38 от 1994 г., бр. 54 от 2001 г.; Решение № 9353 на Върховния административен съд от 2002 г. – бр. 103 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 72 от 2004 г., бр. 24 и 103 от 2005 г., бр. 96 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г., бр. 10 и 67 от 2009 г., бр. 21 от 2011 г., бр. 19 от 2012 г., бр. 110 от 2014 г., бр. 63 от 2015 г. и бр. 41 от 2017 г.), включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

(Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Средночасовият доход за периода по чл. 31, ал. 1, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5- годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

(Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Средночасовото нетно възнаграждение за периода по чл. 31, ал. 1 се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

 

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, за които лицето има право на парично обезщетение.

 

Чл. 36. Размерът на паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изчислява, като дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност, определен съгласно чл. 41 КСО, се умножи по 60.

 

Чл. 37. Размерът на неполученото парично обезщетение и/или помощ по чл. 27 се разпределя между наследниците по реда на Закона за наследството.

 

Чл. 38. (1) Размерът на паричната помощ при смърт на осигуреното лице е общ за всички правоимащи лица и се разпределя поравно между тях.

Съответната част от паричната помощ при смърт на осигуреното лице се изплаща на всяко от правоимащите лица.

(Доп. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от помощта се изплаща на законния им представител или на техния родител/попечител.

(Нова - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.) При смърт на самоосигуряващото се лице паричната помощ се изплаща при условията на ал. 1 – 3, ако са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4 КСО.

 

Раздел IV

Изплащане на паричните обезщетения и помощи

 

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Паричните обезщетения се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица – осигурените лица, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО, по лични платежни сметки съгласно данните от документите по чл. 14, ал. 1 в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно приложения № 9 – 11.

Паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един календарен месец, се изплащат в срока по ал. 1 за първия месец от периода, за останалите календарни месеци – в срок до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец – в срок до 5 работни дни след изтичане на срока на обезщетението.

(Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Паричните обезщетения и помощи се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица по чл. 24 – 27 по декларираните от тях в заявленията-декларации лични платежни сметки в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на заявленията-декларации по образец съгласно приложения № 15 – 18.

 

Чл. 40. (Доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., изм., бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) (1) Националният осигурителен институт превежда два пъти седмично на всеки ДПУ, с който е сключен договор по чл. 2, ал. 3, общата сума за всички правоимащи лица с платежни сметки, водени от съответния ДПУ, включени в списъка по ал. 2. Преводът се извършва по отделна, разкрита за целта сметка на ДПУ.

Разпределянето на сумата по ал. 1 и заверяването на личните платежни сметки на правоимащите лица се извършва въз основа на списък на лицата, съдържащ трите имена, единен граждански номер/личен номер/личен номер на чужденец/служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите, номер на платежната сметка (IBAN) и сума. Списъкът се изпраща по електронен път, по реда на ЗЕУ, от НОИ до съответния ДПУ.

При закрита или несъществуваща лична платежна сметка, по която се превежда парично обезщетение и/или помощ, ДПУ възстановява на НОИ сумата в 3-дневен срок от получаването й.

 

Чл. 41. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.).

 

Чл. 42. (1) Паричните обезщетения и помощи, изплатени на осигурените лица, се преизчисляват служебно въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят. Когато паричните обезщетения и помощи са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.) Паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, се преизчисляват служебно до 30 юни на текущата година въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9 КСО. Когато паричните обезщетения и помощи са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо. Изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 114 КСО.

 

Раздел V

Парични обезщетения и помощи при прилагане на международен договор, по който Република България е страна, и на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност

(Загл. изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.)

 

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) Установяването в друга държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, на временна неработоспособност, бременност или раждане на лица, осигурени съгласно българското законодателство, се извършва по реда, утвърден в тази държава. В тези случаи болничен лист по реда на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 87 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 36 от 2010 г.), не се издава. Когато не е издадено удостоверение за неработоспособност или чуждата компетентна институция не е представила съответния формуляр, се прилага редът, предвиден в Наредбата за  медицинската експертиза.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) Установяването в държава, с която не се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, на временна неработоспособност, бременност или раждане на лица, осигурени съгласно българското законодателство, се извършва по реда, предвиден в Наредбата за медицинската експертиза.

 

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) Удостоверения за неработоспособност, издадени в друга държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се представят от осигурителите, техните клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и от дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, от собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, на хартиен носител в съответното ТП на НОИ, а когато лицата нямат постоянен адрес в Република България – в ТП на НОИ – София- град.

(2) Удостоверенията по ал. 1 заедно с удостоверение по образец съгласно приложение № 9, в което не се попълва номер на болничен лист, се представят на хартиен носител.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., изм., бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) Документите по ал. 2 се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 19, подписано от лицето, задължено да ги представя по тази наредба, или от негов представител, а за самоосигуряващите се лица – подписано от лицето. Придружителното писмо се представя в два екземпляра, единият от които остава в съответното ТП на НОИ.

 

Чл. 45. (1) Осигурените лица/осигурителите им и самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица представят в съответното ТП на НОИ документите за осигурителен стаж, придобит в друга държава, издадени от чуждата компетентна институция, и/или декларират такъв стаж при непредставяне на документ.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) При деклариране на осигурителен стаж, придобит в друга държава без представяне на необходимите документи, проверката и удостоверяването му се извършват по установения с международен договор, по който Република България е страна, или с европейските регламенти за координация на системите  за социална сигурност ред.

 

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) Паричните обезщетения и помощи се изплащат в друга държава при условията и по реда, предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или в европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато правоимащото лице пребивава в другата държава и е избрало да получава дължимите суми в съответната държава.

(2) Изплащането на парични обезщетения и помощи по ал. 1 се извършва чрез преводи в евро, освен ако в международен договор, по който Република България е страна, или в европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност е предвидена друга конвертируема валута.

 

Раздел VI Спорове

 

Чл. 47. (1) Ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно приложения № 9 – 11 или на заявленията-декларации по образец съгласно приложения № 15 – 18.

(Нова – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) Когато се установи обстоятелство по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за спиране на производството по изплащането на обезщетението.

(Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Разпореждането по ал. 1 и 2 се връчва на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес или по електронен път по реда на ЗЕУ.

(Отм., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) Разпореждането по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на съответното ТП на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

§ 1. (1) По смисъла на наредбата "съответното ТП на НОИ" е, както следва:

за самоосигуряващите се лица – ТП на НОИ по постоянен адрес на физическото лице;

за местните юридически лица – ТП на НОИ по седалище;

за неперсонифицираните дружества и осигурителните каси – ТП на НОИ по адрес на управление;

за чуждестранните търговски представителства – ТП на НОИ по адрес на търговското представителство;

за клон на чуждестранно лице – ТП на НОИ по седалище на клона, съответно по адрес на управление на поделението или представителството;

за осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистрирани в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" на Националната агенция за приходите – ТП на НОИ по седалище на юридическото лице и по постоянен адрес на физическото лице;

за клоновете и поделенията, вписани с 13-значен ЕИК – ТП на НОИ по седалище, съответно по адрес на управление.

(2) Осигурител, който има обособена/и дейност/и на територията на няколко ТП на НОИ, може да представя документи за изплащане на паричните обезщетения във всяко от поделенията, на територията на което се извършва съответната обособена дейност. Това поделение се счита за "съответно ТП на НОИ", като промяната се извършва с подаване на заявление-декларация по образец съгласно приложение № 20 от осигурителя в ТП на НОИ по дейността.

 

§ 2. (1) По смисъла на наредбата "осигурител" е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

По смисъла на наредбата "осигурител" за морските лица са техните работодатели.

По смисъла на наредбата "осигурител" за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО са техните съпрузи – самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 КСО.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

§ 3. Болнични листове, издадени преди 1 януари 2015 г. върху бланка "Болничен лист за временна неработоспособност", се представят в съответното ТП на НОИ по реда на отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

 

§ 4. Документи за изплащане на парични обезщетения и за промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, представени до 31 декември 2015 г. на осигурителите или дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, се представят в съответното ТП на НОИ по реда на отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

 

§ 5. Документи за промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, документите за изплащане на които са представени в НОИ до 31 декември  2015 г., се представят в съответното ТП на НОИ по реда на отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

 

§ 6. До 30 юни 2016 г. сроковете по чл. 39, ал. 1 и 3 и по чл. 47, ал. 1 са до 15 работни

дни.

 

§ 7. Договорите с банки, сключени по реда на отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, запазват своето действие.

 

§ 8. Наредбата се приема на основание чл. 41, ал. 5 и чл. 54к КСО.

 

§ 9. Изпълнението на наредбата се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.

 

§ 10. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2016 г. с изключение на чл. 18 и 19, които влизат в сила от 1 декември 2015 г.

–––––––––––––––––––––––––––

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Постановление № 68 на Министерския съвет от

5 април 2017 г. за изменение и допълнение на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.)

§ 42. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2017 г. с изключение на:

Параграфи 11 и 36.

Параграфи 2, 21 – 35 и 37 – 41, които влизат в сила от 1 юни 2017 г.

………………….

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Постановление № 127 на Министерския съвет от 4 юли 2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.)

§ 27. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2018 г. с изключение на § 4, т. 2 и § 5, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.

………………….

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Постановление № 117 на Министерския съвет от 15 май 2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.)

§ 33. (В сила от 1.01.2019 г. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Месечното нетно възнаграждение за специализантите, които са приети по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 7 от 2007 г.; изм.

 

и доп., бр. 89 от 2007 г., бр. 55 от 2008 г., бр. 12 и 72 от 2010 г., бр. 58 и 60 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 24 и 73 от 2013 г.; Решение № 15612 на Върховния административен съд от 2013 г. – бр. 59 от 2014 г.; отм., бр. 7 от 2015 г.) и чиито договори за обучение за придобиване на специалност не са приключили до 31 декември 2018 г., се определя по реда на чл. 32, ал. 3.

§ 34. (1) Договорите, сключени до обнародването на това постановление, между НОИ и ДПУ, лицензирани от БНБ, и клоновете на ДПУ, осъществяващи дейност на територията на страната, запазват своето действие.

(2) Доставчиците на платежни услуги, лицензирани от БНБ, и клоновете на ДПУ, осъществяващи дейност на територията на страната, извън тези по ал. 1, които водят платежни сметки, обозначени с IBAN на физически лица, започват изплащането на парични обезщетения и помощи след сключването на договор по чл. 2, ал. 3 и в сроковете,  определени в него. До изтичането на тези срокове изплащането на обезщетенията се извършва по досегашния ред.

§ 35. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

Параграфи 14, 19 – 23, § 24, т. 1, 3 и 4 и § 33, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.

Параграф 11, т. 2, § 12 относно чл. 27, ал. 2, § 13 и § 24, т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.

Параграфи 25 – 32, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.