Междуседмична почивка при сумирано изчисляване на работното време

Според чл. 153, ал. 2 и 3 от КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.

Видно от цитираните разпоредби, възможността за 24-часова междуседмична почивка е допусната по изключение само когато особени обстоятелства налагат това. Тази уредба изключва регулярното прилагане на по-кратката почивка (в график за един или повече месеци, както се посочва в запитването).

До същия извод достигат и експертите на МТСП в рубриката „Често поставяни въпроси“ на интернет страницата на министерството. В отговор от 13.03.2013 г. на МТСП, Дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" се възпроизвеждат разпоредбите на чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от КТ и се пояснява: „Достигането на ограничението за общата продължителност на работната седмица (до 56 часа) може да доведе до намаляване на непрекъснатата седмична почивка. Затова законодателят е предвидил закрилна норма (чл. 153, ал. 2 КТ), съгласно която непрекъснатата седмична почивка не може да бъде по-малко от 36 часа. Такава продължителност на почивката е допустима, тъй като е възможно през последния работен ден от работната седмица работникът или служителят да работи повече от нормално установеното работно време (напр. 12 часа), което може да доведе до намаляване на реалната седмична почивка, но тя не може да слезе под минимума от 36 часа. Само в изрично предвидените в закона случаи непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер, но не по-малък от 24 часа. Това са случаите при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време, но само когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 3 КТ). Следователно законовата разпоредба не регламентира правило за 24-часова продължителност на почивките през целия период при сумирано изчисляване на работното време, а изключение, поставено в зависимост от наличието на обективни причини. … нормите на чл. 142, ал. 4[1] и чл. 153, ал. 2 и 3 КТ имат закрилен характер и не следва да се разбират и прилагат като възможност за полагане на "узаконен" извънреден труд.“
 
______________________________________________

[1] Има се предвид редакцията на Кодекса на труда през 2013 г. Тогавашната ал. 4 сега е ал. 6, като по същество съдържанието ѝ не е променяно: „максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.“

С уважение:

Още за СИРВ:

Нормативна рамка

КТ