Консумативни разходи за интернет свързаност при работа от разстояние

Съгласно чл. 107з от Кодекса на труда (КТ), работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.

Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ.

Съгласно чл. 107и от КТ, въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор.

Съгласно алинея 3 на чл. 107и от КТ, работодателят осигурява за своя сметка:
1. необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му;
2. програмно (софтуер) осигуряване;
3. техническа профилактика и поддържане;
4. устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност;
5. защита на данните;
6. информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние;
7. система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство;
8. други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор.

В становище на ЦУ на НАП № 24-29-244 от 07.03.2012 са дадени разяснения относно прилагане на разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ във връзка с покриване на разходи за консумативи от работодател на служители, работещи по трудов договор на надомна работа.

Това становище е приложимо и по отношение на извършването на работа от разстояние, каквато възможност е регламентирана с разпоредбите на Раздел VIIIб „Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние” от КТ.

В писмото на НАП е разяснено следното:
„Изпълнението на трудовите задължения на работника или служителя може да става в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение, с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Във връзка с изпълнение на трудовите задължения, с трудовият договор работодателят определя и начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция, както и заплащането на консумативните разходи за работното място (чл. 107в, ал. 2, т. 4 и т. 5 от КТ)...............
...................
За да бъдат признати разходите, свързани с дейността на данъчно задълженото лице, следва да бъде доказано реалното им извършване за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на материалите,  следва да се извършва при спазване на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси”/МСС 2 „Материални запаси”.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
По отношение на разходите за консумативи (ел.енергия, телефон, отопление, вода и т.н.) също са приложими горецитираните изисквания - тези разходи трябва да са документално обосновани и да е доказана връзката им с дейността на предприятието.
..........................
С оглед изискванията на чл. 10 от ЗКПО заплащането на консумативните разходи следва да се извършва въз основа на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Документално обоснованите разходи, пряко свързани с извършваната трудова дейност от работниците и служителите на предприятието, включително в случаите на надомна работа, не представляват доход за физическите лица и не са обект на данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ. Следва да се има предвид, че такъв документ би могъл да бъде и съставен между работника, съответно служителя и работодателя и придружен с документите за цялостните разходи на работника, например фактури за електроенергия, водоснабдяване и пр.“

Аз считам, че при предоставяне на суми за интернет свързаност е възможно те да се третират като консумативни разходи за работното място съгласно по чл. 107в, ал. 2, т. 5 от КТ, на  основание разпоредбите в Кодекса на труда и разясненията в становището на ЦУ на НАП.