Командироване на служители по чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. б от КТ

Българско търговско дружество и холандско търговско дружество се притежават от едно и също физическо лице. И двете фирми са с предмет на дейност транспортни услуги. Може ли работници от българското предприятие да бъдат командировани в холандското такова на основание чл. 121а от КТ, ал. 1, т. 1, б. б, респективно двете предприятия може ли да се считат като група предприятия по смисъла на КТ? Какво се има предвид в определението за „група предприятия“ - едното предприятие пряко или непряко да притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие? Какво е непряко притежание на капитала по смисъла на това определение? Възможно ли е българското дружество да сключи договор за съвместна дейност/ сътрудничество с холандското дружество и да командирова всички свои служители по чл. 121а от КТ, ал. 1, т. 1, б. а“ КТ, като всички разходи на българското дружество да се фактурират на холандското дружество, без българското дружество да реализира печалба от тази дейност? В този случай спазени ли са законовите изисквания за командироване по чл. 121а от КТ, ал. 1, т. 1, б. а“ КТ и така извършвана дейността нарушава ли други разпоредби на българското законодателство?