Командироване на работници, назначени на минимална работна заплата, в Германия

Трудовите взаимоотношения при командироването в Германия на работниците продължава да се регламентира от българското трудово право. Допълнително за защита на работниците са в сила някои регламенти на германското трудово право.

 

Съгласно чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване (КСО),  осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

 

Осигурителните вноски за тези лица се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3.

В съответствие с чл. 6а от КСО, работодателят в България трябва при всяко положение да заплаща актуалната за Германия минимална почасова ставка. В Германия има два вида минимална почасова ставка, които важат за командировани работници. В някои браншове важи минимална почасова ставка, според сключени браншови колективни договори, която често надвишава минималната почасова ставка по закон. Към тези браншове се числят строителството, почистването на сгради и полагането на грижи за болен или възрастен човек. Информирайте се за актуалните минимални ставки в Германия.

Командированите в Германия продължават да се осигуряват за здравно осигуряване в България.

 

Съгласно чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:

1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:

а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;

б) в предприятие от същата група предприятия;

Съгласно чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ, изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:

1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

 

По смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

 

Освен трудовото възнаграждение на лицата, командировани в Германия, трябва да се изплащат и средства, съгласно Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.