Командироване на международни шофьори на товарен автомобил

Бихме искали да зададем следните въпроси, свързани с командироването на служители, назначени на длъжност „Международен шофьор на товарен автомобил“. Българско търговско дружество с основен предмет на дейност „Търговия с тежкотоварни автомобили“ доставя от чужбина (ЕС и трети страни) стока, предназначена за последваща продажба, а именно товарни автомобили до територията на България и по-конкретно до седалището на фирмата. Доставката се извършва от назначените международни шофьори в дружеството на собствен ход. Същото дружество има сключен Договор за предоставяне на услуги с немско дружество. И двете дружества са със един и същ предмет на основна дейност. На базата на този договор, българското дружество обслужва доставките на товарни автомобили от мястото, където са купени до седалището на немското дружество. Връзката между двете фирми е следната: собственикът на българското дружество е собственик и на друго българско дружество, което от своя страна притежава 100% от дяловете на немското дружество. И двете дружества нямат и не се нуждаят от лиценз за превоз на стоки и не извършват международен транспорт. Товарните автомобили, които се доставят от мястото на покупка (ЕС или трета страна) до съответния склад на дружеството, се предвижват на собствен ход и не са натоварени с други стоки. Доставките и на двете дружества се извършват от едни и същи шофьори, спрямо график, който се изготвя и прилага от служител на българското дружество. На практика българската фирма командирова шофьори в рамките на ЕС и Швейцария за период около 3 седмици, да изпълнят поетите ангажименти по договора за услуги. След този период те се прибират в България, управлявайки товарен автомобил, който е купен от българското дружество, и го доставят до мястото на изпълнение на основната дейност на българското дружество. Имат престой в България около седмица и след това заминават отново. Шофьорите извършват доставки на камиони (с цел последваща продажба) както за българското дружество (където са назначени), така и за немското дружество, на което се оказва такава услуга. Камионите се взимат от Гемания или Швейцария и се доставят в базата на немското дружество в Германия или в базата на българското дружество в България.
1. Двете дружества (българското, където са назначени лицата, и немското, на което се оказва услугата) „група предприятия“ ли са по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност?
2. Имаме ли право да командироваме шофьорите и по кой член от Наредбата (121 или 121а)? Можем ли да имаме комбинирана командировка?
3. Ако отговорът е в посока, че е необходимо удостоверение А1, какво се случва, когато минат 24 месеца и изтече срока на валидност на издадения А1? Можем ли да поискаме отново да му бъде издадено удостоверение А1 за нови 24 месеца на името на същия шофьор?
4. Има ли особености в съдържанието на трудовия договор за международните шофьори в конкретния казус? Има ли нужда от специални анекси? Какви са особеностите при заповедта за командировка в случая?
5. Има ли особености в декларациите образец 1 при командироване на основание 121а от КТ? Следва ли началото и края на командировката да се декларира с уведомление към НАП? Връщането за една седмица за доставяне камион до България, прекъсва ли командироването (ако има такова) по чл. 121а?