Какво би станалов, в случай че майчинството се обвърже с минималната заплата

Миналата седмица парламентът отхвърли искането майчинството за втората година да се обвърже с размера на минималната работна заплата, която бе повишена до 420 лв. за тази година. По мнението на вносителите от БСП това ще струва около 19 млн. лв. на година и ще повиши доходите на 40-те хиляди майки, гледащи детето си до 2-годишна възраст по последните данни на НОИ.  

Размерът на обезщетението за майчинство силно влияе върху решението на майката за по-кратко или по-продължително отглеждане на децата у дома. Така, колкото по-висок е размерът на обезщетението, толкова по-малко смисъл има за жената да се върне на работа и да взима заплата вместо обезщетения. Това е видно и от данните на НОИ за броя на обезщетенията за отглеждане на малко дете (от 1 до 2-годишна възраст) в сравнение с обезщетенията за бременност и раждане (отглеждането до 1-годишна възраст) и размера на обезщетенията. Данните за последните години сочат ясна връзка между решението за оставане вкъщи и стойността на обезщетенията. Докато през 2010 - 2012 г. обезщетението възлиза на 240 лв., около 70 на сто от взималите обезщетения за гледане на дете до 1 година през предходната година, взимат и за 2-ра година. През 2013 г. обезщетението за отглеждане на малко дете рязко се покачи от 240 лв. до 310 лв. (ръстът е 30 на сто), което води до нарастване на дела на решаващите да гледат детето/ децата и през втората година, с 5 процентни пункта. През 2014 г. размерът на обезщетението се покачва доста по-бавно, с около 10 на сто, а делът на майките, оставащи вкъщи и през втората година, леко спада до 73,3 на сто. Това може да бъде обяснено с първото по-сериозно раздвижване на пазара на труда след кризата, което може да е стимулирало една част от майките да се върнат на работа въпреки увеличението от 10% на обезщетението. През 2015 г. делът на майките, отглеждащи детето си поне до 2-годишна възраст, се покачва леко до 74,2%. 

Това значи, че с нарастване на стимулите спада делът на майките, които се връщат на работа след 1-вата година майчинство. Т.е. сметките на БСП със сигурност ще излязат грешни, тъй като хората, които ще получават обезщетения, ще се повишат.

В случай че обезщетенията за отглеждане на малко дете (до 2-годишна възраст) се повишат, това ще създаде още по-големи стимули за майките да останат вкъщи, особено в по-бедните области (там трудностите са свързани именно с доходите и работните места, а не с липсата на места в детските ясли и градини). Майките биха предпочели да останат у дома, тъй като по-трудно си откриват работа, а дори да си намерят, няма да имат никакъв икономически стимул да го правят, тъй като обезщетението за 2-та година няма да е много по-малко от заплата, която ще взимат. Решаването на демографските проблеми и подпомагането на семействата не следва да става с краткосрочни и икономически неефективни мерки (т.е. с по-високи помощи), а с дългосрочни цели за по-големи възможности за детска грижа, труд и по-високи доходи.