Изплащане на хонорари по ГД на работници по ТД

Принципно няма забрана между страните по трудовото правоотношение да възникнат и други, паралелни отношения (каквото по същността си представлява сключването на граждански договори), но това следва да се обмисли много внимателно. 

 

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предметът на гражданския договор е различен – постигането на определен трудов резултат. На изпълнител по граждански договор може да се възложи например изработката на изделие, изнасяне на лекция, заснемане на събитие и т.н., но не и регулярното полагане на труд. Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда (чл. 405а, ал. 1 КТ).

 

Много често „разделянето“ за заплатата на трудово възнаграждение и хонорар по граждански договор се прави с цел заобикаляне на закона – постигане на непозволен резултат с принципно позволени (законни) средства. Непозволеният резултат се състои в намаляването на социалната закрила, която трудовото законодателство дава на работника или служителя. Хонорарът по граждански договор не се ползва от гаранциите, предвидени за трудовото възнаграждение; гражданският договор по принцип може много по-лесно да бъде прекратен от възложителя; осигуряването по граждански договор не покрива всички осигурени рискове и т.н. Така сам по себе си законният граждански договор всъщност се използва с цел нарушаване на трудовото законодателство, което може да доведе до ангажиране на отговорността на работодателя. Когато едно гражданско правоотношение съпътства трудовото през целия период на съществуването му, по него се извършват регулярни плащания, а предметът му е ясно свързан с трудовите функции на служителя, това е възможен опит за злоупотреба и създава рискове за работодателя от налагане на санкции.

 

След тези по-общи разсъждения, могат да се предложат и конкретни отговори на поставените въпроси, както следва:

1. Възможно е работното време да се предоговори и на основание чл. 138 КТ да се установи непълно работно време от 2 часа дневно. Следва да се има предвид обаче специалното правило на чл. 138, ал. 4 КТ: трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.

 

Казано с други думи, ако при евентуална проверка от страна на Инспекцията по труда се установи, че по договор работниците и служителите полагат труд 2 часа дневно, а фактически работят на пълен работен ден, работодателят ще се окаже в нарушение. Освен че той ще бъде принуден да заплати трудови възнаграждения и осигуровки за пълен работен ден, вероятно ще понесе и имуществени санкции.

 

2. Възнагражденията по граждански договори в никакъв случай не могат да се плащат под формата на „бонуси към трудовото възнаграждение“, защото това са различни видове плащания с различен правен режим. Ако хонорарът по гражданския договор се определи като бонус или премия към заплатата на служителя, това е сигурна индикация, че самият граждански договор е сключен в противоречие със закона.

 

Що се отнася до Закона за ограничаване на плащанията в брой, той по принцип не се прилага за трудови възнаграждения, освен ако работодателят няма повече от 100 наети работници и служители. Ако в дружеството работят например 50 служители, трудовите им възнаграждения могат да се плащат в брой, независимо от размера им. Казаното обаче не важи за хонорарите по граждански договори. Ако те надхвърлят сумата от 10 000 лв., плащанията могат да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Това се отнася както за всяко отделно плащане, така и за част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание. Независимо дали единичният хонорар надхвърля 10 000 лв. или ще се изплащат няколко хонорара по един и същи договор, които надхвърлят посочената сума, плащането следва да стане по банков път.

 

3. От данните в запитването е трудно да се установи какви специфични изисквания може да са приложими към сключваните договори, извън правилата за здравословни и безопасни условия на труд, които са различни за различните видове икономически дейности. Отново ще си позволя да акцентирам обаче, че при така описаните отношения (трудови договори за изграждане на инсталации и граждански договори, свързани с определен завършен етап от инсталацията) е много вероятно контролните органи по спазване на трудовото законодателство да установят опит за заобикаляне на закона и да наложат санкции съобразно правомощията им.