Изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж

В брой 17 от 01 март 2016 г. на Държавен вестник е обнародвано:

Постановление № 41 от 25 февруари 2016 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
(обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 43, 61 и 81 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г.; попр., бр. 21 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2002 г.; Решение № 7581 на Върховния административен съд от 2002 г. – бр. 76 от 2002 г.; Решение № 11701 на Върховния административен съд от 2002 г. – бр. 119 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2003 г., бр. 25 и 68 от 2004 г., бр. 24 от 2005 г., бр. 48 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 17 от 2008 г., бр. 1, 16, 79, 84 и 87 от 2009 г., бр. 2 от 2010 г., бр. 13 от 2011 г., бр. 16 и 80 от 2012 г., бр. 33 и 62 от 2013 г., бр. 23 от 2014 г. и бр. 19 и 40 от 2015 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 5:
а) в изречение първо думите „служителят от териториалното поделение на НОИ“ се заменят с „длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО“;
б) изречение второ се изменя така:
„Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.“
2. Алинея 6 се отменя.
3. В ал. 7 думите „а в случаите по ал. 6“ се заменят с „а за лицата с постоянен адрес в друга държава, с която Република България прилага международен договор“ и думите „и чрез поставяне“ се заменят с „или чрез поставяне“.

§ 2. В чл. 2 се създава т. 3:
„3. заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида на лицето в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, в случаите по чл. 69б, ал. 7 КСО; когато няма подадено заявление, се прилага редът по чл. 1, ал. 5.“

§ 3. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „по чл. 2“ се заменят с „по чл. 2, т. 1 и 2“.
2. Точка 3 се отменя.
3. Точка 7 се изменя така:
„7. медицинска документация, издадена по установения ред в друга държава, в случаите на прилагане на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна.“

§ 4. В чл. 6, ал. 1 изречение второ се заличава.

§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 основният текст се изменя така:
„Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КСО могат да се отпускат на следните категории лица, на които не е отпусната пенсия по българското законодателство или по разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна:“.
2. В ал. 4:
а) в т. 1 думите „до НОИ“ се заменят с „до общинския съвет“;
б) в т. 3 думите „и копие от заявлението на лицето до кметството/общината или общинския съвет“ се заличават;
в) създава се нова т. 5:
„5. декларация от лицето, че получава/не получава пенсия, изплащана от друга държава;“
г) досегашните т. 5 – 8 стават съответно т. 6 – 9.
3. В ал. 6 думата „Заявлението“ се заменя със „Заверено копие от заявлението“.

§ 6. В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В изречение второ думите „оригиналните документи“ се заменят с „оригиналните удостоверения“, думите „с изключение на трудовите книжки“ се заличават и думата „документите“ се заменя с „удостоверенията“.
2. В изречение трето думите „Трудовите книжки“ се заменят с „Трудовите, осигурителните и военноотчетните книжки и други документи, освен изброените в изречение второ“.
3. В изречение четвърто думата „документи“ се заменя с „удостоверения“.

§ 7. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ след думата „заявлението“ се поставя запетая и се добавя „а в случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна – в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и данни“.
2. Алинея 6 се отменя.

§ 8. В чл. 10а се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение първо се изменя така:
„Разпорежданията за лични пенсии за инвалидност и за добавки за чужда помощ, когато трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е установена само по медицинска документация, изготвена в друга държава и приета по силата на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна, се издават въз основа на решение на медицинска комисия към съответното териториално поделение на НОИ, а за лицата с постоянен адрес в чужбина – към териториално поделение на НОИ – София-град.“
2. В ал. 5 думите „службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина“ и запетаята след тях се заменят с „компетентното длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 КСО“.

§ 9. В чл. 10б, ал. 2 думите „в службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори за лица с постоянен адрес в чужбина, която“ се заменят с „на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, което“.

§ 10. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
„5. по чл. 95, ал. 1, т. 5 – от датата на постъпване в НОИ на влязъл в сила акт, с който е установено извършено нарушение на предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказните условия на труд;“.
2. Досегашната т. 5 става т. 6.

§ 11. Създава се чл. 11а:
„Чл. 11а. Прекратяването на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО се извършва въз основа на данните в Национална база данни „Население“ към Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ или на постъпила информация от компетентната институция на друга държава по силата на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна или споразумение за изплащане на пенсии.“

§ 12. В чл. 13, ал. 1 думата „тримесечен“ се заменя с „двумесечен“.

§ 13. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – при възраст 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете;
2. от 1 януари 2017 г. – при възраст 61 години за жените и 64 години за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 4 месеца за жените и 38 години и 4 месеца за мъжете;
3. от 1 януари 2018 г. – при възраст 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 6 месеца за жените и 38 години и 6 месеца за мъжете;
4. от 1 януари 2019 г. – при възраст 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 2 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца за жените и 38 години и 8 месеца за мъжете;
5. от 1 януари 2020 г. – при възраст 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 3 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете;
6. от 1 януари 2021 г. – при възраст 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години за жените и 39 години за мъжете;
7. от 1 януари 2022 г. – при възраст 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 2 месеца за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете;
8. от 1 януари 2023 г. – при възраст 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете;
9. от 1 януари 2024 г. – при възраст 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете;
10. от 1 януари 2025 г. – при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете;
11. от 1 януари 2026 г. – при възраст 62 години и 6 месеца за жените и 64 години и 9 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 10 месеца за жените и 39 години и 10 месеца за мъжете;
12. от 1 януари 2027 г. – при възраст 62 години и 8 месеца за жените и 64 години и 10 месеца за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
13. от 1 януари 2028 г. – при възраст 62 години и 10 месеца за жените и 64 години и 11 месеца за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
14. от 1 януари 2029 г. – при възраст 63 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
15. от 1 януари 2030 г. – при възраст 63 години и 3 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
16. от 1 януари 2031 г. – при възраст 63 години и 6 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
17. от 1 януари 2032 г. – при възраст 63 години и 9 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
18. от 1 януари 2033 г. – при възраст 64 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
19. от 1 януари 2034 г. – при възраст 64 години и 3 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
20. от 1 януари 2035 г. – при възраст 64 години и 6 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
21. от 1 януари 2036 г. – при възраст 64 години и 9 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
22. от 1 януари 2037 г. – при възраст 65 години за жените и за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – 65 години и 10 месеца;
2. от 1 януари 2017 г. – 66 години;
3. от 1 януари 2018 г. – 66 години и 2 месеца;
4. от 1 януари 2019 г. – 66 години и 4 месеца;
5. от 1 януари 2020 г. – 66 години и 6 месеца;
6. от 1 януари 2021 г. – 66 години и 8 месеца;
7. от 1 януари 2022 г. – 66 години и 10 месеца;
8. от 1 януари 2023 г. – 67 години.“

§ 14. Създава се чл. 15б:
„Чл. 15б.При изчисляване на размера на пенсията по чл. 68а КСО намалението от 0,4 на сто е за всеки недостигащ месец, включително непълен, до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО.“

§ 15. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 3:
„3. изслуженото време по чл. 69, ал. 5 и 5а КСО;“.
2. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.

§ 16. Член 17а се изменя така:
„Чл. 17а. (1) Лицата по чл. 69, ал. 1 – 3, 5, 5а и 6 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – 52 години и 10 месеца;
2. от 1 януари 2017 г. – 53 години;
3. от 1 януари 2018 г. – 53 години и 2 месеца;
4. от 1 януари 2019 г. – 53 години и 4 месеца;
5. от 1 януари 2020 г. – 53 години и 6 месеца;
6. от 1 януари 2021 г. – 53 години и 8 месеца;
7. от 1 януари 2022 г. – 53 години и 10 месеца;
8. от 1 януари 2023 г. – 54 години;
9. от 1 януари 2024 г. – 54 години и 2 месеца;
10. от 1 януари 2025 г. – 54 години и 4 месеца;
11. от 1 януари 2026 г. – 54 години и 6 месеца;
12. от 1 януари 2027 г. – 54 години и 8 месеца;
13. от 1 януари 2028 г. – 54 години и 10 месеца;
14. от 1 януари 2029 г. – 55 години.
(2) Лицата по чл. 69, ал. 4 и 7 КСО придобиват правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – 42 години и 10 месеца;
2. от 1 януари 2017 г. – 43 години;
3. от 1 януари 2018 г. – 43 години и 2 месеца;
4. от 1 януари 2019 г. – 43 години и 4 месеца;
5. от 1 януари 2020 г. – 43 години и 6 месеца;
6. от 1 януари 2021 г. – 43 години и 8 месеца;
7. от 1 януари 2022 г. – 43 години и 10 месеца;
8. от 1 януари 2023 г. – 44 години;
9. от 1 януари 2024 г. – 44 години и 2 месеца;
10. от 1 януари 2025 г. – 44 години и 4 месеца;
11. от 1 януари 2026 г. – 44 години и 6 месеца;
12. от 1 януари 2027 г. – 44 години и 8 месеца;
13. от 1 януари 2028 г. – 44 години и 10 месеца;
14. от 1 януари 2029 г. – 45 години.“

§ 17. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „при условие че е придобит преди уволнението им от посочените служби“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „чл. 69, ал. 1 – 3 и 6 КСО“ се заменят с „чл. 69, ал. 1 – 3, 5, 5а и 6 КСО“ и думите „чл. 17, ал. 1, т. 1 – 3“ се заменят с „чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При пенсиониране по условията на чл. 69 КСО осигурителният стаж по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4 се зачита при взаимно допълване. Осигурителният стаж по чл. 69, ал. 4 и 7 КСО може да допълва осигурителния стаж по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4.“
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.“

§ 18. В чл. 18а се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Лицата по чл. 69а КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – 42 години и 10 месеца;
2. от 1 януари 2017 г. – 43 години;
3. от 1 януари 2018 г. – 43 години и 2 месеца;
4. от 1 януари 2019 г. – 43 години и 4 месеца;
5. от 1 януари 2020 г. – 43 години и 6 месеца;
6. от 1 януари 2021 г. – 43 години и 8 месеца;
7. от 1 януари 2022 г. – 43 години и 10 месеца;
8. от 1 януари 2023 г. – 44 години;
9. от 1 януари 2024 г. – 44 години и 2 месеца;
10. от 1 януари 2025 г. – 44 години и 4 месеца;
11. от 1 януари 2026 г. – 44 години и 6 месеца;
12. от 1 януари 2027 г. – 44 години и 8 месеца;
13. от 1 януари 2028 г. – 44 години и 10 месеца;
14. от 1 януари 2029 г. – 45 години.“
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.

§ 19. Създава се чл. 18б:
„Чл. 18б. (1) Лицата по чл. 69б, ал. 1 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – 48 години за жените и 52 години и 10 месеца за мъжете;
2. от 1 януари 2017 г. – 48 години и 4 месеца за жените и 53 години за мъжете;
3. от 1 януари 2018 г. – 48 години и 8 месеца за жените и 53 години и 2 месеца за мъжете;
4. от 1 януари 2019 г. – 49 години за жените и 53 години и 4 месеца за мъжете;
5. от 1 януари 2020 г. – 49 години и 4 месеца за жените и 53 години и 6 месеца за мъжете;
6. от 1 януари 2021 г. – 49 години и 8 месеца за жените и 53 години и 8 месеца за мъжете;
7. от 1 януари 2022 г. – 50 години за жените и 53 години и 10 месеца за мъжете;
8. от 1 януари 2023 г. – 50 години и 4 месеца за жените и 54 години за мъжете;
9. от 1 януари 2024 г. – 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете;
10. от 1 януари 2025 г. – 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете;
11. от 1 януари 2026 г. – 51 години и 4 месеца за жените и 54 години и 6 месеца за мъжете;
12. от 1 януари 2027 г. – 51 години и 8 месеца за жените и 54 години и 8 месеца за мъжете;
13. от 1 януари 2028 г. – 52 години за жените и 54 години и 10 месеца за мъжете;
14. от 1 януари 2029 г. – 52 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете;
15. от 1 януари 2030 г. – 52 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете;
16. от 1 януари 2031 г. – 53 години за жените и 55 години за мъжете;
17. от 1 януари 2032 г. – 53 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете;
18. от 1 януари 2033 г. – 53 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете;
19. от 1 януари 2034 г. – 54 години за жените и 55 години за мъжете;
20. от 1 януари 2035 г. – 54 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете;
21. от 1 януари 2036 г. – 54 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете;
22. от 1 януари 2037 г. – 55 години за жените и мъжете.
(2) Лицата по чл. 69б, ал. 2 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – 53 години за жените и 57 години и 10 месеца за мъжете;
2. от 1 януари 2017 г. – 53 години и 4 месеца за жените и 58 години за мъжете;
3. от 1 януари 2018 г. – 53 години и 8 месеца за жените и 58 години и 2 месеца за мъжете;
4. от 1 януари 2019 г. – 54 години за жените и 58 години и 4 месеца за мъжете;
5. от 1 януари 2020 г. – 54 години и 4 месеца за жените и 58 години и 6 месеца за мъжете;
6. от 1 януари 2021 г. – 54 години и 8 месеца за жените и 58 години и 8 месеца за мъжете;
7. от 1 януари 2022 г. – 55 години за жените и 58 години и 10 месеца за мъжете;
8. от 1 януари 2023 г. – 55 години и 4 месеца за жените и 59 години за мъжете;
9. от 1 януари 2024 г. – 55 години и 8 месеца за жените и 59 години и 2 месеца за мъжете;
10. от 1 януари 2025 г. – 56 години за жените и 59 години и 4 месеца за мъжете;
11. от 1 януари 2026 г. – 56 години и 4 месеца за жените и 59 години и 6 месеца за мъжете;
12. от 1 януари 2027 г. – 56 години и 8 месеца за жените и 59 години и 8 месеца за мъжете;
13. от 1 януари 2028 г. – 57 години за жените и 59 години и 10 месеца за мъжете;
14. от 1 януари 2029 г. – 57 години и 4 месеца за жените и 60 години за мъжете;
15. от 1 януари 2030 г. – 57 години и 8 месеца за жените и 60 години за мъжете;
16. от 1 януари 2031 г. – 58 години за жените и 60 години за мъжете;
17. от 1 януари 2032 г. – 58 години и 4 месеца за жените и 60 години за мъжете;
18. от 1 януари 2033 г. – 58 години и 8 месеца за жените и 60 години за мъжете;
19. от 1 януари 2034 г. – 59 години за жените и 60 години за мъжете;
20. от 1 януари 2035 г. – 59 години и 4 месеца за жените и 60 години за мъжете;
21. от 1 януари 2036 г. – 59 години и 8 месеца за жените и 60 години за мъжете;
22. от 1 януари 2037 г. – 60 години за жените и мъжете.
(3) Лицата по чл. 69б, ал. 3 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – 47 години и 2 месеца за жените и 52 години и 2 месеца за мъжете;
2. от 1 януари 2017 г. – 47 години и 4 месеца за жените и 52 години и 4 месеца за мъжете;
3. от 1 януари 2018 г. – 47 години и 6 месеца за жените и 52 години и 6 месеца за мъжете;
4. от 1 януари 2019 г. – 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете;
5. от 1 януари 2020 г. – 47 години и 10 месеца за жените и 52 години и 10 месеца за мъжете;
6. от 1 януари 2021 г. – 48 години за жените и 53 години за мъжете;
7. от 1 януари 2022 г. – 48 години и 2 месеца за жените и 53 години и 2 месеца за мъжете;
8. от 1 януари 2023 г. – 48 години и 4 месеца за жените и 53 години и 4 месеца за мъжете;
9. от 1 януари 2024 г. – 48 години и 6 месеца за жените и 53 години и 6 месеца за мъжете;
10. от 1 януари 2025 г. – 48 години и 8 месеца за жените и 53 години и 8 месеца за мъжете;
11. от 1 януари 2026 г. – 48 години и 10 месеца за жените и 53 години и 10 месеца за мъжете;
12. от 1 януари 2027 г. – 49 години за жените и 54 години за мъжете;
13. от 1 януари 2028 г. – 49 години и 2 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете;
14. от 1 януари 2029 г. – 49 години и 4 месеца за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете;
15. от 1 януари 2030 г. – 49 години и 6 месеца за жените и 54 години и 6 месеца за мъжете;
16. от 1 януари 2031 г. – 49 години и 8 месеца за жените и 54 години и 8 месеца за мъжете;
17. от 1 януари 2032 г. – 49 години и 10 месеца за жените и 54 години и 10 месеца за мъжете;
18. от 1 януари 2033 г. – 50 години за жените и 55 години за мъжете;
19. от 1 януари 2034 г. – 50 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете;
20. от 1 януари 2035 г. – 50 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете;
21. от 1 януари 2036 г. – 50 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете;
22. от 1 януари 2037 г. – 50 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете;
23. от 1 януари 2038 г. – 50 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете;
24. от 1 януари 2039 г. – 51 години за жените и 55 години за мъжете;
25. от 1 януари 2040 г. – 51 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете;
26. от 1 януари 2041 г. – 51 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете;
27. от 1 януари 2042 г. – 51 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете;
28. от 1 януари 2043 г. – 51 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете;
29. от 1 януари 2044 г. – 51 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете;
30. от 1 януари 2045 г. – 52 години за жените и 55 години за мъжете;
31. от 1 януари 2046 г. – 52 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете;
32. от 1 януари 2047 г. – 52 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете;
33. от 1 януари 2048 г. – 52 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете;
34. от 1 януари 2049 г. – 52 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете;
35. от 1 януари 2050 г. – 52 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете;
36. от 1 януари 2051 г. – 53 години за жените и 55 години за мъжете;
37. от 1 януари 2052 г. – 53 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете;
38. от 1 януари 2053 г. – 53 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете;
39. от 1 януари 2054 г. – 53 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете;
40. от 1 януари 2055 г. – 53 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете;
41. от 1 януари 2056 г. – 53 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете;
42. от 1 януари 2057 г. – 54 години за жените и 55 години за мъжете;
43. от 1 януари 2058 г. – 54 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете;
44. от 1 януари 2059 г. – 54 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете;
45. от 1 януари 2060 г. – 54 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете;
46. от 1 януари 2061 г. – 54 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете;
47. от 1 януари 2062 г. – 54 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете;
48. от 1 януари 2063 г. – 55 години за жените и мъжете.“

§ 20. В чл. 19 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите „§ 5, ал. 1 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО“ се заменят с „чл. 69в, ал. 1 и 4 КСО“.
2. В ал. 6, изречение първо думите „§ 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО“ се заменят с „чл. 69в, ал. 1 КСО“ и след думите „чл. 68, ал. 1 КСО“ се добавя „за съответната година“.
3. В ал. 7 думите „§ 5, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО“ се заменят с „чл. 69в, ал. 4 КСО“.

§ 21. Създава се чл. 19б:
„Чл. 19б. Лицата по чл. 69в, ал. 1 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва:
1. от 1 януари 2016 г. – 57 години и 10 месеца за жените и 60 години и 10 месеца за мъжете;
2. от 1 януари 2017 г. – 58 години за жените и 61 години за мъжете;
3. от 1 януари 2018 г. – 58 години и 2 месеца за жените и 61 години и 1 месец за мъжете;
4. от 1 януари 2019 г. – 58 години и 4 месеца за жените и 61 години и 2 месеца за мъжете;
5. от 1 януари 2020 г. – 58 години и 6 месеца за жените и 61 години и 3 месеца за мъжете;
6. от 1 януари 2021 г. – 58 години и 8 месеца за жените и 61 години и 4 месеца за мъжете;
7. от 1 януари 2022 г. – 58 години и 10 месеца за жените и 61 години и 5 месеца за мъжете;
8. от 1 януари 2023 г. – 59 години за жените и 61 години и 6 месеца за мъжете;
9. от 1 януари 2024 г. – 59 години и 2 месеца за жените и 61 години и 7 месеца за мъжете;
10. от 1 януари 2025 г. – 59 години и 4 месеца за жените и 61 години и 8 месеца за мъжете;
11. от 1 януари 2026 г. – 59 години и 6 месеца за жените и 61 години и 9 месеца за мъжете;
12. от 1 януари 2027 г. – 59 години и 8 месеца за жените и 61 години и 10 месеца за мъжете;
13. от 1 януари 2028 г. – 59 години и 10 месеца за жените и 61 години и 11 месеца за мъжете;
14. от 1 януари 2029 г. – 60 години за жените и 62 години за мъжете;
15. от 1 януари 2030 г. – 60 години и 3 месеца за жените и 62 години за мъжете;
16. от 1 януари 2031 г. – 60 години и 6 месеца за жените и 62 години за мъжете;
17. от 1 януари 2032 г. – 60 години и 9 месеца за жените и 62 години за мъжете;
18. от 1 януари 2033 г. – 61 години за жените и 62 години за мъжете;
19. от 1 януари 2034 г. – 61 години и 3 месеца за жените и 62 години за мъжете;
20. от 1 януари 2035 г. – 61 години и 6 месеца за жените и 62 години за мъжете;
21. от 1 януари 2036 г. – 61 години и 9 месеца за жените и 62 години за мъжете;
22. от 1 януари 2037 г. – 62 години за жените и мъжете.“

§ 22. Член 33 се изменя така:
„Чл. 33. (1) Наследниците на безвестно отсъстващо лице, което има право на пенсия, имат право временно на наследствена пенсия след влизането в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо, ако са налице условията по чл. 82 КСО.
(2) Наследниците на безвестно отсъстващ пенсионер имат право временно на наследствена пенсия от датата на влизане в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието, ако са налице условията по чл. 82 КСО. От същата датата се спира личната пенсия на обявения за безвестно отсъстващ пенсионер.
(3) Наследствените пенсии по ал. 1 и 2 стават постоянни от датата на влизане в сила на решението на съда за обявяване на смъртта на лицето.
(4) Ако лицето, чието отсъствие или смърт са обявени със съдебно решение, се окаже живо, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на държавното обществено осигуряване без лихва, а личната пенсия се възобновява или възстановява за целия период.“

§ 23. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 думите „лицензиран преводач“ се заменят с „оторизирана от Министерството на външните работи на Република България агенция за преводи или от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа“.
2. В ал. 7, т. 2 след думите „вписан като начало и/или край на“ се добавя „последната сесия за“.

§ 24. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 2 думите „с изключение на случаите по ал. 15“ се заменят със „с изключение на случаите по ал. 16“.
2. В ал. 8 думите „чл. 4, ал. 7, 8 и 9“ се заменят с „чл. 4, ал. 7 и 9“, а след думата „вноски“ се поставя запетая и се добавя „включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО“.
3. Създава се нова ал. 15:
„(15) За периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:
1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.“
4. Досегашните ал. 15 – 17 стават съответно ал. 16 – 18.

§ 25. В чл. 40, ал. 9 думите „чл. 5, ал. 11“ се заменят с „чл. 5, ал. 12“.

§ 26. В чл. 43а ал. 1 се изменя така:
„(1) Зачита се за осигурителен стаж времето от 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга), както и времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.“

§ 27. В чл. 45а, ал. 4, изречение второ думите „2-месечния по чл. 1, ал. 5, съответно на 4-месечния по чл. 1, ал. 6“ се заменят със „срока по чл. 1, ал. 5“.

§ 28. В чл. 46, ал. 4 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 7:
„7. времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;“.
2. Досегашните т. 7 – 13 стават съответно т. 8 – 14.

§ 29. В чл. 49, ал. 8 думите „отпуснати до 31 декември 2013 г. включително“ и запетаите пред и след тях се заличават.

§ 30. Член 55 се отменя.

§ 31. В чл. 67, ал. 2, изречение второ думите „декларация за живот“ се заменят с „декларация за продължаване получаването на пенсия от Република България“.

§ 32. В чл. 75 думите „за сметките“ се заменят с „от банката“.

§ 33. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лицата, които получават пенсиите си в чужбина, следва да представят декларация за продължаване получаването на пенсия от Република България за всеки от периодите на плащане по чл. 80, ал. 3, но на период, не по-кратък от 3 месеца. Лицата с постоянен адрес в чужбина, които получават пенсии в банка на територията на Република България, представят декларацията при започване на изплащането на пенсията и през периода от 1 ноември до 31 декември на всяка календарна година. Пенсиите се изплащат за минало време до края на месеца, през който е заверена декларацията, с изключение на случаите, когато пенсиите се изплащат ежемесечно в чужбина или в български банки. Ако пенсионерът не изпрати декларация, попълнена и заверена от осигурителна институция, нотариус, консулска служба или друго длъжностно лице, определено от законодателството на съответната държава, изплащането на пенсията се спира.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Декларацията за продължаване получаването на пенсия от Република България се подава по пощата или по електронен път, подписана с персонален идентификационен код и ЕГН/ЛНЧ или с квалифициран електронен подпис.“
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

§ 34. В чл. 89 се правят следните изменения:
1. Изречение първо се изменя така:
„По заявление на лицето териториалното поделение на НОИ издава удостоверение за обстоятелства, свързани с това дали получава или не получава пенсия, вида, размера и срока на получаваната пенсия и добавките към нея, както и направените удръжки.“
2. В изречение трето думите „компетентната дирекция, на която е възложено прилагането на международни договори в областта на социалното осигуряване“ се заменят с „длъжностните лица по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО“.

§ 35. В чл. 91 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Пенсия, превеждана в чужбина, на основание международен договор или междуправителствено споразумение, неполучена от починал пенсионер, се изплаща по реда на чл. 78 – 80.“
2. Алинея 3 се отменя.

§ 36. Член 96 се изменя така:
„Чл. 96. Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ предоставя на НОИ информация за починалите пенсионери. Редът за предаване на информацията се урежда с писмено споразумение между НОИ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.“

§ 37. В § 2а от допълнителните разпоредби се създава т. 3:
„3. „Членове на семейството“ по чл. 6 и 8 са съпругът/съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни с определена от ТЕЛК (НЕЛК) 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, нямат други доходи и не са встъпили в брак.“


Заключителна разпоредба

§ 38. Параграфи 2, 10, 12 – 21 и 24 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
 

За министър-председател: Ивайло Калфин
За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

 
източник: dv.parliament.bg