Изчисляване на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при напускане на служител

Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по посочената алинея се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 КТ). За основа се използва брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец преди прекратяване на договора, или преценка се прави на среднодневна база, ако работникът няма предходен пълен отработен месец.  

 

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (в т.ч. и обезщетението по чл. 224 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

 

Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца – чл. 42, ал. 3 НРВПО. Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 42, ал. 4 НРВПО).

 

В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;

6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
 

Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

 

Върху обезщетението по чл. 224 от КТ не се дължат осигуровки.