Дежурства и извънреден труд
Отговор, предоставен от
доц. д-р Андрей Александров
доц. д-р Андрей Александров
на 21 Дек 2021
Въпрос:
➤ Имам въпрос във връзка с чл. 2 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за дежурствата. Става дума за служителите на ненормиран работен ден. При всички случаи ли имаме извънреден труд, ако сме извикали служителя на работа в събота или на официален празник, като след това го компенсираме с почивен ден? Можем ли да приемем, че това е дежурство, а не извънреден труд, и да платим само добавка за работа на официален празник и един допълнителен почивен ден?
Отговор:
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. То е част от редовното работно време и спрямо него на общо основание се прилагат правилата за извънредния труд.
От данните в запитването може да се заключи, че служителите работят при подневно отчитане на работното време (по аргумент от чл. 142, ал. 5 от КТ: не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.). Ако по силата на индивидуалните си трудови договори те работят от понеделник до петък и следва да дежурят в събота или неделя, този шести работен ден за тях се явява извънреден труд. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто – за работа през работните дни; 75 на сто – за работа през почивните дни; 100 на сто – за работа през дните на официалните празници (чл. 262, ал. 1, т. 1 – 3 КТ). А ако е положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време, работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа (чл. 153, ал. 4 от КТ). Наред с изложеното, разпоредбата на чл. 264 от КТ предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това увеличение е мотивирано от други съображения и няма отношение към заплащането на извънредния труд. Затова, когато едновременно са налице и двете условия – положеният труд е извънреден и е положен на официален празник – и двете увеличения се прилагат кумулативно (едновременно) към трудовото възнаграждение и то се дължи в четворен размер (веднъж увеличено със 100% по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ и умножено по две на основание чл. 264 от КТ). С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
|
Още за извънреден труд:
Нормативна рамка
КТ Наредба № 2 за реда за установяване на задължение за дежурство или за разположение на работодателя |
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "9 експертни решения за трудовоправни отношения"!
Подобни статии от категория Работно време
02Авг2024
Осигуряване на почивка за хранене при служители на СИРВ
от Аспасия Петкова
на 02 Авг 2024
31Юли2024
Трудов и осигурителен стаж при 2-часов работен ден
от проф. д-р Любка Ценова
на 31 Юли 2024
11Март2024
Отчитане на работно време за шофьори в търговска фирма
от Аспасия Петкова
на 11 Март 2024