Осигуряване в България на чуждестранно лице от Северна Македония

В описания от Вас случай гражданинът на Република Северна Македония е самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, защото упражнява трудова дейност като собственик на търговско дружество, регистрирано по българското законодателство в България.

 

КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО, задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност т.е. деня на регистрацията на фирмата му в Агенцията по вписванията, защото в деня на регистрацията, лицето от Република Северна Македония е вписано като собственик на фирмата. Осигурителните вноски се дължат до прекратяване дейността на фирмата, съгласно чл. 4 от КСО. За този период лицето от Република Северна Македония като самоосигуряващо се лице е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

 

Лицето от Република Северна Македония следва задължително да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО  и при спазване изискванията на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица / НООСЛБГРЧМЛ/. В чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е посочено, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация обр. ОКд-5  в компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от регистрацията на фирмата.  

 

Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващото се лице от Република Северна Македония следва периодично да представя в НАП данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ (декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“);

2. сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“).

Внимание: Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят в Наредба № Н-13/2019 г.

 

На основание чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-13 от 2019 г. самоосигуряващите се лица вписват в декларация обр. № 1 както ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) или служебен номер, издаден от НАП, така и единен граждански номер (ЕГН), личен номер (ЛН), личен номер на чужденец (ЛНЧ) или служебен номер, издаден от НАП на самоосигуряващото се лице.

 

В декларация обр. № 6 се вписват ЕГН, личен номер или служебен номер, издаден от НАП.

 

Изброените идентификатори се попълват в декларация обр. ОКд-5 при започване, прекъсване и възобновяване на дейността на лицето.

 

Трябва да се има предвид, че НАП създава и поддържа регистър и бази данни за всички задължени лица, съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОП), в който съгласно чл. 81 от ДОПК, като в т. 2 и 3 се посочват:

- името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;

- единният идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единният идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единният граждански номер или личният номер на чужденеца.

 

На основание чл. 82 от ДОПК регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра, както следва: на лицето от Република Северна Македония при негово желание може да му бъде издаден ПИК, който да ползва за достъп до  електронните услуги, предоставяни от НАП, ако лицето подаде заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с образец ОКд-251.

 

По отношение на осигуряването, КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност в България, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. След като лицето от Република Северна Македония има фирма в България, за дължимите данъци и осигуровки се прилага българското законодателство, като се спазват и разпоредбите на  Договора  между Република България и Република Македония, за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, обн. в ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 т., който  към момента не  е променян.

 

За фирмата на лицето от Република Северна Македония и за самото лице следва да се подават и декларациите, които са свързани с облагането по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС и други нормативни актове, които са приложими за извършваната от лицето дейност в България.

 

По отношение на задълженията за здравно осигуряване в България е приложим принципът, че за граждани на трети държави определящият фактор за това дали подлежат на здравно осигуряване в НЗОК е дали имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната. Само за тези лица, които имат такова разрешение, работодателят е длъжен да внася здравни осигуровки. Този принцип не се прилага за лица, които са граждани на Република Северна Македония, защото за тези лица се прилага Договорът между Република България и Република Македония за социално осигуряване (Ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 21.05.2003 г. – ДВ, бр. 51 от 3.06.2003 г.) Издаден от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 63 от 15.07.2003 г., в сила от 1.08.2003 г.

 

В чл. 6 на този договор е посочено, че  задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на договарящата се страна, на чиято територия лицето работи и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща се страна, ако с разпоредбите на чл. 7 и 8 на този договор не е определено друго.

 

В чл. 9 от същия договор е предвидено, че при общо искане на осигуреното лице и неговият работодател или при искане на лице, извършващо самостоятелна дейност, компетентните органи на двете договарящи се страни могат по споразумение да направят изключение при прилагане на чл. 6 до чл. 8 на този договор, като вземат предвид характера и условията на трудовата дейност.

 

Поставен е въпросът: ако на лицето се изплаща възнаграждение за положен личен труд, това лице ще има ли право на разходи за командировки от Република Северна Македония до България?

 

В чл. 33, ал. 1 от ЗКПО е посочено, че се признават за данъчни цели разходите за пътуване и престой на физическите лица, когато  са изпълнени едновременно следните две условия: да има връзка на пътуването и престоя с дейността на  фирмата, и да има трудово или извънтрудово правоотношение между дружеството и командированите физически лица.

 

В чл. 33, ал. 2 от ЗКПО е посочено, че не се признават за данъчни цели разходите за извършено пътуване и престой на акционери или съдружниците на дружеството в качеството им на акционери или съдружници. 

 

Следователно в чл. 33 от ЗКПО е предвидено, че в случаите, при които във фирмата са направени разходи за пътуване и престой на  собственик  е от съществено значение как и на какво основание лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как разходите, които са извършени  за пътуване и престой на физическото лице са свързани с тази дейност. Затова законодателят е посочил, че  се признават за данъчни цели, разходи за пътуване и престой на физическите лица, когато лицата са в трудови или извънтрудови правоотношения с фирмата, вкл. са управители, членове на управителни или контролни органи  и има документи, доказващи качеството им на управители, членове на управителни или контролни органи.

 

Важно! Когато едно физическо лице пътува и престоява в качеството си на акционер (собственик) на дружеството и лицето не е в трудови или извънтрудови правоотношения с фирмата направените разходи, свързани с пътуването не се признават за данъчни цели /чл. 33, ал. 2 от ЗКПО/. 

 

За признаване за данъчни цели на извършените разходи за пътувания и престой се изисква фирмата да е спазила изискванията на чл. 10 от ЗКПО, т.е. да разполага с разходно-оправдателни документи за всеки счетоводен разход, който е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) и да отразява вярно стопанската операция.

 

За доказване на фактическото извършване на разходите за пътуване и престой на физическото лице, и връзката му с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотели,  друго мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.

 

В чл. 33 от ЗКПО не се предвиждат ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но съгласно чл. 16 от ЗКПО разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за съответния вид разход. За определяне на разходите за командировки на лицето от Република Северна Македония  се прилага  Наредба за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

 

Нарушаване изискванията на чл. 10 от ЗКПО или извършване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, както и разходи изплатени в полза на съдружниците /акционери/ за командировки и престой, се третират по реда на чл. 26,  т. 1, т. 2 и т. 11 /скрито разпределение на печалба/ от ЗКПО като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане. 

 

Договорът за управление между гражданина от Република Северна Македония и дружеството в България може да се приеме за достатъчно основание за признаването на тези разходи, когато в ДУК ясно са разписани права и задължения на лицето от Република Северна Македония включително и задължения за командировки и престой свързани с дейността на дружеството,  както и когато тези разходи са доказани със съответните разходно оправдателни документи.