База за изчисляване на възнаграждение за платен годишен отпуск и обезщетения

По първия въпрос:

А) Възнаграждение за платен годишен отпуск: В разпоредбата на чл. 177 от КТ е посочено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В случай, че няма такъв месец, през който служителят да е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението за платен годишен отпуск се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 се включват:
- основната работна заплата за отработеното време;
- възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
- допълнителните трудови възнаграждения, определени с НСПРЗ, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
- допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
- възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда (при неизпълнение на трудовите норми не по вина на служителя);
- възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
- възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда (по вина на служителя продукцията отговаря частично на установените изисквания за качество – частичен брак и при производство на негодна продукция не по вина на служителя).
 
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в чл. 15 от НСОРЗ и са тези за образователна степен „доктор“ и за научна степен „доктор на науките“, както и за придобит трудов стаж и професионален опит. С индивидуалния трудов договор, вътрешните правила за работната заплата или друг вътрешен работодателски акт могат да бъдат определяни и други такива, извън уредените в чл. 15 от НСОРЗ.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година. (чл. 18, ал. 1 от НСОРЗ)
 
Б)  Възнаграждение за извънреден труд и работа на официален празник

Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между служителя и работодателя, но не по-малко от:
- 50 на сто - за работа през работните дни;
- 75 на сто - за работа през почивните дни;
- 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
- 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и други) на служителя по индивидуалния трудов договор.

Възнаграждение при работа на официален празник: за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на брутното трудово възнаграждение (което включва основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и други)).
 
В) Възнаграждение за първите три дни от ползването на отпуск поради временна неработоспособност: Съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Среднодневното брутно трудово възнаграждение включва всички елементи на това възнаграждение (основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер).
 
По втория въпрос: Описаните в запитването допълнителни възнаграждения, които се дължат с фиксиран размер на месечна база, редом с основното трудово възнаграждение, имат постоянен характер и като такива следва да бъдат включени в размера на брутното трудово възнаграждение.