Промяна на работно време по основен трудов договор

1. Относно промяната в договора:

Съгласно чл. 138, ал.1 от КТ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.

В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа.

От тук следва, че когато има взаимно писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение, те по всяко време могат да договорят работа през част от законоустановеното работно време. Когато трудовото правоотношение вече съществува, както е в запитването, изменението му се осъществява със сключване на допълнително споразумение на основание чл. 119 от КТ - с изричното писмено съгласие на двете страни. Преминаването на непълно работно време по споразумение между страните може да стане както за определен срок, така и за неопределено време. С други думи, законът не поставя ограничения за периода, за който ще се премине на непълно работно време. Практиката показва, че този вид промяна на договорните отношения е добре да бъде извършена от 1-во число на месеца. С допълнителното споразумение трябва да определите новата продължителност на работният ден (чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ) и новото трудово възнаграждение. В случай че служителят има точно определено работно време, например от 09.00 ч. до 13.00 ч., то Вие трябва да впишете и работното време. Възможно е служителят да работи при предварително направен график и смени, и в този случай в допълнителното споразумение се вписва – работа по график.

Работниците и служителите, които работят при непълно работно време, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието.

Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.

В трудовите книжки на работниците и служителите, които работят на 4-часов работен ден при 8 часа законоустановено работно време, се заверява продължителността на трудовия стаж, а за продължителността на осигурителния стаж се издава удостоверение обр. УП-3. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, чл. 354 от КТ.

Относно размера на платеният отпуск, то той се определя пропорционално на трудовия стаж, зачетен за съответната година. Следователно, когато служителят работи на 4 часа или половината от установеното работно време, то му се полага пълния размер на платения годишен отпуск, определен по реда и при условията на чл. 155 от КТ.

2. Относно въпроса за подаване на Уведомление:

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба 5 от 29.12.2002 за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ – Уведомление по чл. 62 от КТ се изпраща в 3 дневен срок от изменението на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора. Във Вашия случай изменението в трудовият договор е в продължителността на работното време и на трудовото възнаграждение и от тук следва, че нямате задължение за подаване на промяната.

3. Относно въпроса за осигуряването:

Осигурителният доход за работниците и служителите включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и неначислените възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигуряването на работниците и служителите е върху определените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, а за лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат не по-малко от минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице.
 
 

С уважение: